Category: Reading&writing - mISLANDia

Новини, за големи и малки

7/1/2018

Притесняват се че собствеността на вестниците била силно концентрирана в ръцете на един голям човек, а не намират нищо притеснително във факта че почти всички вестници пишат за едно и също по един и същи начин. Така е открай време, да си спомним "Работническо дело", "Отечествен фронт" и "Земеделско знаме" (тогава човекът беше в предучилищна възраст) или "Труд" и "24 часа" (тогава беше ученик и се интересуваше от ученички, а не от вестници). Така че вината не е в големия човек, а в дребните вестници.

Издателят и разпространителят имат някакво значение, но по-важни са писачите и читателите. Затова знаем кой е авторът на "Война и мир", но не и кои са първият й издател и книжарят, продал първата бройка. Издателят и разпространителят стават важни само когато писачите и читателите са дребни.
О, колко дребен трябва да си, за да може от всички възможни и налични хора точно този човек да ти изглежда голям човек!

Относителна теория на общността

6/30/2018

Китайците са на единия полюс – това как се пише няма нищо общо с това как се чете. На мандарин и кантонски написаното е едно, а прочетеното – съвсем различно. Защо е така, ли? Заради император Кин Ши Хуан, който с цел да обедини в една държава новозавзетите царства, въвел единна писменост за поданиците си, говорещи на различни езици. А защо не уеднаквил и езиците им? Защото това е много по-трудно, дори за един император. Смяната на азбуката е къде-къде по-лесна: за няколко години българите преминаха от глаголица на кирилица; трябваше им само да обучат няколкостотин писари и свещеници.

Англичаните са на Екватора: пише се едно, чете се друго, но разстоянието между двете не е голямо. Въпреки това, те (а и не само те) са склонни да се присмиват на тази характеристика на писмото си. Присмехулници-англичани, сред които Джордж Бърнард Шоу, основателно предлагали думата fish (фиш) да се чете като ghoti (гоути).

Без да се замислим, бихме сложили българите на другия полюс: както се пише, така се и чете. Да, ама не е точно така: може и да четем както пишем, но не пишем както говорим (и следователно, не четем както говорим). Което ще илюстрирам със следната история. Мой приятел отишъл на пазара и не могъл да разбере надписа на щанд, където стоката била свършила. На табелката пишело: „Зиели“. Попитал жената какво продава, не разбрал, но се сетил да я попита откъде е. Казала му че е от Чирпан или нещо подобно, и той разбрал: зиели означавало зеле.

Такива ми ти работи, драги ми Уотсън: чуването, писането и четенето са относителни. На 50 км на запад от София зелето е зелье, а на 150 км на изток е зиели. Следователно, възможно е да се чете така както се пише и да се пише така както се говори, но само ако държавата е много малка.

За цветовете и изкуството

6/9/2018

Този блог съм го кръстил МИСЛандия, защото тук намират място част от разМИСЛите ми. Мисля за него като за мой собствен остров (mISLANDia). В цветово отношение прилича на мИСЛАНДИЯ заради синьото (морето), сивото (небето) и бялото (гейзерите и ледниците). Иначе блогът е черен като исландска нощ: моя колежка веднъж сподели че нещата й харесвали, ама не искала да ги чете защото от тях й причернявало. Ето на това казвам сериозен читател: човек със сериозно отношение ако не към писача, то поне към текста.

И аз бях сериозен читател като млад и в един момент се зарекох да не чета повече неща, писани от Достоевски, понеже ми причерняваше от тях. Дали му е причернявало на Достоевски от писането? Съмнявам се. Ако му причерняваше, той щеше да се откаже от нещо (я от писането, я от цивилизацията, я от живота), а той не го направи: умря на 60 г. от естествена смърт, а докато беше жив се отдаваше на хазарт и извънбрачни приключения.

Такива са творците, използват черното и другите мрачни цветове не за да си тровят живота, както и този на потребителя, а за печелене на пари или за да не се налага да си напъват въображението (вместо това те просто копират от живота). Да, но с тези подходи научиха потребителите да не ги приемат насериозно. Това че музикантите от Kansas пеят че "ние сме прах, разнясян от вятъра" не означава че си вярват, иначе нямаше да искат по $2000 за най-добрите места на коцерта в Riverwind Casino на 29 юни. А ако зрителят беше сериозен и вярваше че твърденията на Kansas се отнасят както за него, така и за тях, той никога нямаше да им даде толкова пари.

Е, как да завърша, освен черно:
Изкуството стана начин за правене на сериозни пари от несериозни почитатели, посредством разказване на приказки, в които никой не вярва. А нима при религията, политиката и рекламата нещата са по-различни?

Времената се менят

6/5/2018

Древните римляни са описвали идеята си за смислено изживян живот с четири думи: "Или деца, или книги". Били са максималисти и са имали предвид следното: за да признаят живота ти за смислен е трябвало да създадеш дете или да напишеш книга.

Гледайки продукцията на доста съвременници, покриващи благородните древноримски критерии, си мисля че и в отношението на крайните минималисти има резон: трябва да сме благодарни на много "автори" за децата, които не са създали и за книгите, които не са написали.

Гаус за писането

5/7/2018

... аз пиша бавно, основно защото не спирам докато не кажа колкото е възможно повече с колкото е възможно по-малко думи. Да пишеш кратко отнема повече време от това да пишеш дълго. Карл Фридрих Гаус

Клозетът в съвременната българска литература

5/5/2018

Преди 100-150 години клозетът, тогава наричан "нужник", обитаваше житейската периферия на българина както географски (вън от дома), така и културно (вън от мислите). Днес това не е така. Новодомците започват да градят дома си започвайки от клозета, същото правят и писателите, но с кариерата си.

Лицето на съвременната българска литература е Георги Господинов. В основата на писателската му кариера е "Естествен роман", а в основата на романа му ествествено е ... клозетът. В основата на кариерата на Захари Карабашлиев, друг популярен нашенски автор, е романът "18% сиво", където най-забавните моменти от пътешествието на героя из Америка са свързани с немити вишни и ... клозет, какво друго. Началото на кариерата на литературната ни суперзвезда Алек Попов поставя романът "Мисия Лондон", където нашенският воден клозет също заема достойно място (понеже бил изпреварил европейския с 600 години). Един критик със слабост към фройдизма би казал че съвременните ни автори, а оттам и литература, са недорасли, понеже се намират в ранния анален стадий на развитието си, понеже имат клозетни фиксации

Днешните ни автори, подобно на Бай Ганьо от близкото минало, са нашите културни дипломати, понеже представят българската култура зад граница. Презираме Ганьо заради "фокусите" що вадеше от балканската си торба, а се радваме на клозетните миризми, изпускани от т(в)орбите на внуците му. Един критик със слабост към логиката би нарекъл подобно отношение парадоксално.

За разтягането на ластиците

3/7/2018

Докато учените се опитват да компресират тайните на Вселената в няколко символа*, хуманитаристите се опитват да скрият тривиалността си зад големи обеми. За тях обемът е ценност, а липсата му - недостатък. Когато младият Умберто Еко пишел дисертацията си, той си изградил пренебрежително отношение към Франческо Биондолило, защото последният се бил опитал да изрази подточка от естетиката на Тома Аквински само с 18 реда.

За такова "важно" нещо и 300 страници не стигат; доказва го обемът на дисертацията на Еко, която преработена в книга е с обем 302 страници. Същевременно, дисертациите на Курт Гьодел и Джон "Красивият ум" Наш бяха дълги 23, съответно 26, страници. А Айнщайн получи Нобелова награда заради статия от 16 страници.

Е, как да завърша, освен така:
За хуманитариста, обемът на творбата е това, което е скъпата кола за ... ловеца с късата пушка.

____________________________________
* спомняте ли си E=mc^2

За четенето

12/7/2017

Децата у нас четели по-добре от връстниците си в САЩ и Германия. Прекрасно, само дето четенето е като правенето на зехтин. Химическата технология извлича по-добре зехтина от маслините в сравнение със студеното пресоване, но ... ох, какъв парадокс ... химически полученият зехтин е по-лош от студено-пресования. Заради което е по-евтин.

Ако мисълта ми изглежда усукана, ще я изправя: не е важно само колко добре четеш, но и какво имаш на разположение за четене. Вземете за сравнение български и американски учебници по счетоводство. От американския можеш да научиш почти всичко за счетоводството, от българския - само две неща:
а) колко не разбира от счетоводство авторът, и
б) колко неспособен е да предаде на студента дори това, което разбира.

Относителност

11/8/2017

Вчера написах един текст със заглавие "Самота". Докато съм писал за самотата, други хора отбелязали посмъртно рождения ден на Кристиан Таков. Имах смътна идея кой е бил той, но научавайки че е имал блог, се зачетох в писанията му. И открих бисери - неща, които бих написал и аз, само да можех. По-малко самотен съм, имало е доскоро още един човек мислил и писал за: смешното, нелогичното, симетричното, езика, неграмотността, народните будители.

Записвам си някои негови мисли (от първия му блог-пост):

... грамотен е не този, който знае логаритмичната таблица наизуст, а който умее да я ползва. Грамотен е не онзи, който знае наизуст закона (който със сигурност вече е изменен), не дори който знае, че въобще такъв закон има, а онзи, който подозира, че не може да няма такъв закон и знае, къде да търси, къде да намери и как да разтълкува този закон. Грамотен е не оня, който е изгледал всички театрални постановки в последните 46 сезона, а онзи, който знае, как да се ориентира, за да не гледа бози.

Примерите са достатъчни. Когато знанието е малко, то е като чаша вода. И се пие. Когато е много, то е като океан. Той не се пие. В него се плува.

Приключавам със собствена мисъл за самотата и относителността:
Самотата на грамотния е относителна. Как да си самотен когато имаш толкова океани, в които можеш да плуваш и да срещаш всякакви плувци.

Лекомислие

11/6/2017

Удивително е как едни малоумници лекомислено оставят посоката на живота им да се определя от други малоумници. В групата на първите слагам малоумниците изобщо, в групата на вторите - високотехнологичните малоумници.

Инженери от Интел с гордост обяснили на Томас Фридман*, един от пророците на свързания и плосък свят, защо компютърната индустрия превъзхожда автомобилната: ако автомобилите се развиваха с темповете на компютрите, то днешните коли щяха да траят десетилетия и да бъдат карани с един резервоар бензин за целия им живот. Всички мозъчни гънки на инженерите сякаш са били заети с мислене за компютри, та затова не са се сетили колко би струвал един галон бензин, ако пазарът на бензин беше толкова ограничен. Един икономист би казал че цената му щеше да е много по-висока, което означава че много малко хора биха използвали автомобили.

И най-важното, в обяснението на високотехнологичните интелски инженери прозира нискотехнологичното им въображение. Елементарно, драги ми инженери, високотехнологичният автомобил ще бъде като компютъра, т.е. изобщо няма да използва бензин!

____________________________________
* Thank you for being late, Penguin Books, 2017, pp 38-39

Още за зевгмата

10/30/2017

Днес, докато закусвам, ми хрумва че зевгмата (за която вече съм писал) е човешки аналог на "компютърната" функция Map. Моята дефиниция за зевгма е: "Фигура на речта, при която действието се изнася извън скоби за да се отнесе към няколко, често нееднородни, предмети или явления, които остават в скобите". С пример от творчеството на Михаил Вешим: "Кметът хвана пушката и гората".

Функцията от по-висок ред Мар, позната на всеки любител на функционалното програмиране, прилага друга функция към елементите на даден списък. На езика Wolfram, човешкото
Повдигни на квадрат елементите на списъка {1, 2, 3, 4, ApplePie}
се превежда така
Map[#^2 &, {1, 2, 3, 4, ApplePie}]
и при изпълнението си води до резултата
{1, 4, 9, 16, ApplePie^2}

Не става ли дума за едно и също? Зевгмата е функция от по-висок ред, приемаща за аргументи функцията Действие и някакъв Списък, т.е.:
Зевгма[x_Действие, y_Списък]:= Изпълни х върху елементите на y

За важното и вярното

10/28/2017

"Имам ли избор, предпочитам да кажа нещо приблизително вярно за важното, отколкото нещо абсолютно вярно за маловажното", казва незнаен мислител. Има нещо разумно в казаното, и все пак ... докато важността е в очите на наблюдателя (зависейки от приоритетите му), то истинността не се нуждае от наблюдател: дори човечеството да изчезне като дъга след пролетен дъжд, това няма да направи Питагоровата теорема невярна.

Обратни рими и обратна поезия

10/3/2017

Пал Ердьош мразел старостта и студеното време. Затова му харесвало че на английски и немски думите звучат сходно: old/cold и alt/kalt. В никой от другите езици, които знаел, не било така.

И на български двете думи звучат сходно, просто сходството е в началото, а не в края: СТуден/СТар. Редовно ми хрумват разни неща, сега това са въпросите:
1. Защо смятаме че се римуват единствено думи/фрази, които завършват еднакво?
2. Не може ли римите и поезията да са обратни, т.е. да се търси сходство в началото на думите и фразите?

Ето едно хайку, тройно-римувано с "обратна рима":
Студен декември.
Старци пиянстват навръх
Стефановден.

Компресирането като враг на истината

9/20/2017

Оправдавайки сложния си и пространен начин на писане, учени-хронобиолози заявяват: "Компресирането е враг на истината". Звучи парадоксално: хем компресирано, хем претендира за истинност.

Мълчанието на взаимно простите числа

9/4/2017

Ивайло Дичев се тревожи че там където преди 30 години се е говорило за книги, днес се говори за храни и хранене. Не само че се говори, за храната се пише, храната се снима, а снимките отиват в мрежата. Така, най-самотното занимание* се е превърало в център на социалната ни Вселена.

Няма нищо за чудене - храната е единственото което ни сближава. Книги днес много, как да говорим за книги когато последната книга която съм прочел е за наркотици, а последната която ти си прочел - за авиационна история. Много хора нямат време за книги; ако четат нещо, това са статии. Да, но статиите са още повече от книгите. Има ли за какво да говорят четящите статии за балет и четящите статии за Цумкелеровите числа? Ами тези който не четат?

Разговорът за храна прилича на числото едно. Така както то е единственият делител на числа които нямат друг общ делител (наричат ги "взаимно прости"), така и разговорът за храна е единственото общо между хората изгубили темите си за разговор. Спрат ли разговорите за храна, ще настъпи Голямото мълчание.

___________________________________________________
* винаги го правиш сам, дори и когато си с други

More powerful than God?

8/13/2017

It was Yuval Noah Harari who started this train of thought (there) and I’ll finish it differently here.

God helps those who help themselves and does not help those who do not help themselves. Antibiotics are more powerful than God as they help:
a) those who help themselves, i.e. those people X who take antibiotics when in need, and
b) those who do not help themselves, i.e. those people Y who do not need to take antibiotics, i.e. those Y that have not been infected by X because X had been cured by the antibiotics before they met Y.

Рак

6/27/2017

Преди век, специалистите наричаха финансите "кръвоносната система на икономиката". Оттогава, подобно на ракова тъкан, финансите се разраснаха и засенчиха икономиката. Според историка Нийл Фергъсън, през 2006 г. общото производство на стоки и услуги е на стойност 47 трилиона долара, общата стойност на акциите и облигациите е 119 трилиона долара, а общата стойност на финансовите деривати е 473 трилиона долара. Какво са дериватите ли? Това са производни финансови инструменти, отнасящи се до активи, лихвени проценти или до други производни инструменти.

Финансовият рак не е единственият проблем. Образованието е ракова тъкан, покрила телата на науките и изкуствата. Ботев е автор на няколко десетки стихотворения, но само за 150 години поезията му обрасна с милиони производни творби (книги, статии и ученически съчинения). Нито една от които не е на нивото на стиховете на Ботев.

Финансите и образованието не са за всеки. Няма гаранции че ще обогатят умните, но гарантирано ще направят глупавите по-бедни.

Творческо верую и национални постижения

6/20/2017

Има народи, които живеят в съседство с хилядолетия, но остават различни. Един народ ражда мисълта "Човекът е мярката на всички неща", а съседният му народ - "Какво тук значи някаква си личност?" Не ми казвайте че всеки творец вижда нещата по уникален начин, защото сега ще говорим не само за лични, но и за национални постижения. Можете ли да си представите кой от горепосочените два народа печели повече от туризъм и защо? Кой през 2015 г. е изкарал 3.6 милиарда долара от туризъм и кой - 17.3 милиарда?

Съседните народи се различават, но между далечните народи разликите са още по-големи. Едни народи очакват от гражданите и творците си "силно да любят и мразят". Други народи вярват че "само варварите се лутат между абсолютната подигравка и абсолютното обожествяване, а цивилизацията е усмивка, дискретно съчетаваща ирония и респект". Докато първите се гордеят с неспечелените (от Славейков и Радичков) литературни нобели, вторите се гордеят със заслужения нобел на Маркес.

Можеш да разбереш един народ по два начина: или като видиш какво прави или като четеш философите, поетите и писателите му. Докато едни народи са приятни и за гледане, други стават само за четене.

Как да станем по-умни?

6/1/2017

Мислейки че преразказва мисъл на Николас Гомес Давила, Стоян Гяуров пише: "Човек става по-умен, само ако чете умни книги". Не е прав! Точно Давила казваше: "Интелигентността не се състои в това да използваш само интелигентни идеи, а в това да използваш интелигентно която и да е идея". Казваше и друго: "Да се възхищава единствено на посредствени творби, или да чете само шедьоври, е характеристика на некултивирания читател".

Не искам да кажа че не трябва да четем умни книги; искам да кажа че ако трябваше да четем само умни книги, то щяхме да започваме читателската си "кариера" с умни книги. Които никога не бихме прочели докрай, защото щяха да са неразбираеми за нас. Затова започваме с букварите.

С един-единствен буквар, започна и завърши формалното математическо образование на Шриниваса Раманаджан. За буквара казват че е известен единствено заради това че е бил "букварът на Раманаджан". За самия Раманаджан казват че е един от най-големите математици на 20-ти век (и не само). Толкова по въпроса за четенето на "умни" книги.

24-ти май и националната идентичност

5/24/2017

Защо за националната ни идентичност е по-важно да имаме собствена азбука, отколкото да пишем правилно на някаква азбука? Не е ли по-добре да пишем важни неща на чужда азбука, отколкото дреболии - на собствената?

Световен ден на свободата на печата

5/3/2017

Днес бил Световният ден на свободата на печата. Ще ви кажа голямата новина:

Печатът е свободен защото от него не зависи нищо. Та нали ако от него зависеше нещо, те нямаше да го оставят свободен.

Ако ви е трудно да ме разберете, ще направя аналогия с едни други печати. Помните ли колко заети бяха печатите преди време: за всеки важен подпис трябваше по един печат, и затова не печатите им "пушеха гумите". Днес, печатите са ненужни, защото от тях не зависи нищо; подписите са тези, които имат значение. Затова днес химикалките робуват, а печатите са свободни.

Съвременната наука

4/9/2017

Някои професионални икономисти, особено сред представителите на т.н. поведенческа икономика, се съмняват в научността на (нео)класическата икономика. Те се шегуват че ако събереш всички икономисти на едно място, те няма да стигнат до консенсус по който и да било въпрос*. Като че ли е така и в другите науки.

Да вземем за пример физиката и астрономията, без да навлизаме в тънкостите на квантите, тъмните енергии, струните на Брайън Грийн и китарите на Брайън Мей. Там не само че няма консенсус по детайлите, но дори консенсусът по основните положения липсва. Бразилският физик и астроном проф. Marcelo Gleiser казва: "Науката е много по-добра в откриването на нещата, които съществуват, отколкото в изключването на нещата, които не съществуват". В същото време британският космолог, астроном и математик проф. John David Barrow казва: "Списъкът на невъзможните неща дефинира Вселената много по-добре от списъка на възможните неща". Двамата учени мъже, които са и на сходна възраст, споделят две противоположни схващания за целта и способностите на науката.

За да установим липсата на консенсус не е необходимо да се разхождаме из висшите селения на науката и да се срещаме с големите имена. Достатъчно е да влезем в обикновена българска книжарница, където една до друга седят книгите на скромни невроучени със заглавия като "Мозъкът. Това си ти" и "Ти не си твоят мозък". Последно?

От горните примери човек може да остане с впечатление че целта на съвременната наука не е да открива истините и да разобличава лъжите, а да събира парите (на читатели, студенти и алчни за иновации корпорации). А това, за хората с отворени очи (част от които са учените), са едни много лесни пари.

______________________________
* Има една интересна история по темата за консенсуса в икономиката. Помолили нобеловия лауреат по икономика Пол Самюълсън да каже една важна, и считана за вярна от всички, икономическа истина. Той помислил и казал: "Сравнителните предимства". За справка: сравнителните предимства са изяснени от Дейвид Рикардо през 1817 г. Следователно, трудно е да се намери важна и консесусна икономическа идея от последните 2 века.

Гласът на гражданина

4/8/2017

"Ако се замислиш, не правото на глас е това, което прави от човека гражданин", казва Робърт Хайнлайн в "Звездни рейнджъри". Не знам какво е искал да каже, но това, което аз виждам в казаното е следното:

Можеш да упражняваш гласа си (на избори или в ежедневието) без да имаш какво да кажеш. Когато имаш какво да кажеш гласът ти може да се чува дори когато мълчиш. Ти избираш, но знай че има уловка - ще запомнят как си гласувал само ако не си упражнил гласа си за да кажеш нещо достойно за запомняне. И обратното, казал ли си нещо достойно за запомняне, никой няма да се интересува от това как си гласувал.

Никой не се интересува от това за кого, и дали изобщо, е гласувал Айнщайн, но всеки знае че той е авторът на Теорията на относителността. Дори мълчанието на Айнщайн е говорело със силен глас - той не е обяснявал защо е отказал офертата на Бен Гурион да стане Президент на Израел, но мълчанието му е говорело много за човека Айнщайн и за отношението му към политиката и политиците.

Така ни учат, така пишем

3/7/2017

Спомням си че когато бях млад учехме не само прости предмети (напр. математика), но и съставни предмети (напр. икономическа география). Още тогава се питах докъде може да стигне захласването ни по съставните предмети и си давах отговори от сорта на: "До политическа история на икономическата география".

Така както икономиката се е изхитрила да мисли за географията, за да се стигне до икономическата география, така и писателите ни се изхитряват да пишат за други писатели. Георги Данаилов пише за Екзюпери, Георги Господинов - за Вазов. Какво да очакваме? Господинов да пише за писането на Данаилов относно писането на Екзюпери, а Данаилов - за писането на Господинов относно писането на Вазов?

Хубаво е че писателите ни четат и харесват творбите на големите, но как не им направи впечатление че нито Вазов, нито Екзюпери, имаха склонност да пишат за други писатели? Пишеш ли за други писатели, неволно караш читателя да мисли че няма за какво друго да пишеш.

Книги и технологии

1/25/2017

Казват че днес, благодарение на технологиите, можеш да носиш хиляди книги в джоба си. Познавате ли някой който го прави? Познавате ли някой прочел, благодарение на технологиите, повече книги от нискотехнологичния Умберто Еко, който носеше в джобовете си единствено стотинки и ключове?

Книгите не са за носене, а за четене. Четейки книги, удобно забравяме че за да го правим, някой трябва предварително да ги е написал. Познавате ли хора, написали книга на джобно устройство?