Category: Reading&writing

Математика на тъгата

7/5/2018

Какво се случва с имената след като "собствениците" им умрат? Стават ли "свободни"? Продължават ли да означават нещо или се разпадат на прах като бившите си тела? Това се пита Георги Господинов във "Физика на тъгата".

Не, имената не спират да означават. Просто защото никога не са започвали. Имената са произволни съвкупности от звуци. Има и втора произволност: с едно и също име кръщаваме коренно различни хора. Един математик би казал че няма функционална връзка между името и човека, защото на едно и също име съответстват различни хора. Математика на тъгата, част първа.

Дори и най-личното име, първото в азбуката и личната хронология, не означава нищо. Сетихте се: аз, буки, веди ... АЗ означава едно когато го чуем от Гошо Писателя, друго - когато го каже Гошо Пияндето и трето - когато го изрече Гошо Космонавта. Още по лошо, АЗ-ът на малкия Гошко Г. от 1978-а не е АЗ-а на Георги Г. от 1987-а, точно така както и атомите им не са същите*. Какво несъответствие: името е константа, а АЗ-ът е променлива. Математика на тъгата, част втора.

Името не се разпада на прах със смъртта на човека. То е било прах винаги. Прах от звуци, полепнал по тялото на новороденото, който смъртта ще отмие от тялото на един съвсем различен човек. Името няма значение. А имало ли е смисъл това, което си правил докато си бил скрит зад безсмисленото си име? Твърде вероятно e Онзи отгоре да изчисли че делата ти не са имали смисъл и да откъсне страницата на историята, съдържаща името ти. Математика на тъгата, част трета.

_____________________
* умните глави казват че атомите в човешкото тяло се подменяли изцяло на всеки 7 години

Перото и сабята

7/2/2018

Преди много години, в една далечна галактика ... ни учеха че перото било по-силно от сабята. Пълни глупости! "Перото е по-силно от сабята само ако сабята е много малка, а перото - много остро", казваше Тери Пратчет.

Тежката сабя е трудна за носене и вдигане. Вдигаш я само когато имаш сериозен проблем. Но щом я вдигнеш и развъртиш, всички разбират че няма шега. Леката сабя се вдига лесно, но това увеличава вероятността да я използваш за решаване на дребни спорове. Да не говорим че след схватката врагът може да оцелее и след години да те изненада в гръб.

Тежкото перо тръгва трудно, само когато имаш нещо сериозно за казване, но тръгне ли - не може да се спре. Ражда се роман, понякога многотомен. Лекото перо е винаги готово: днес за афоризъм, утре за стих, вдругиден за разказ. Затова му излиза име на "лековато" перо. Вярно е че лекото перо роман не може да напише*, но е вярно и друго: тежките пера могат да пишат само романи. Как ли щеше да обясни Стивън Кинг един свой роман (да не кажем цялото си творчество) в едно изречение? Не би го направил, било защото не е свикнал да се ограничава, било защото не би се справил. За тази цел е необходимо леко перо в ръцете на критик или недобронамерен колега, който да каже: "... поредната низина в процеса на затъпяване на американския културен живот".**

Моето перо е леко, може би защото и аз съм такъв. Затова ще завърша с една апология на леките пера. Когато жената на Айнщайн чула че се строи нов телескоп за милиони долари, с помощта на който щели да бъдат направени не-знам-си-какви открития, тя се изсмяла и родила следната мъдрост: "Моят мъж прави тези неща на гърба на пощенски плик". Накратко:

С 10 думи можеш да поразиш целта по-точно, отколкото с 10 тома. Айнщайн стана нобелов лауреат със статия от 16 страници, а не с многотомник.

_____________________________________
* но може да напълни томове с афоризми (каквото бе перото на Николас Гомес Давила)
** според йейлския професор Харълд Блуум; ако трябва да сме точни това се отнася не до Кинг и творчеството му, а до награждаването му с годишната награда на US National Book Foundation за 2003 г.

Новини, за големи и малки

7/1/2018

Притесняват се че собствеността на вестниците била силно концентрирана в ръцете на един голям човек, а не намират нищо притеснително във факта че почти всички вестници пишат за едно и също по един и същи начин. Така е открай време, да си спомним "Работническо дело", "Отечествен фронт" и "Земеделско знаме" (тогава човекът беше в предучилищна възраст) или "Труд" и "24 часа" (тогава беше ученик и се интересуваше от ученички, а не от вестници). Така че вината не е в големия човек, а в дребните вестници.

Издателят и разпространителят имат някакво значение, но по-важни са писачите и читателите. Затова знаем кой е авторът на "Война и мир", но не и кои са първият й издател и книжарят, продал първата бройка. Издателят и разпространителят стават важни само когато писачите и читателите са дребни.
О, колко дребен трябва да си, за да може от всички възможни и налични хора точно този човек да ти изглежда голям човек!

Относителна теория на общността

6/30/2018

Categories

Archives