Category: Readingwriting - Ivan's island

Или деца, или книги, но не и двете

10/17/2024

"Или деца, или книги", казвали древните римляни, когато искали да демонстрират кой живот е смислено изживян. Истината се криела в този незабележим за обикновения читател XOR (или едното, или другото, но не и двете заедно).

За пример ще дадем Карл Велики, който:

хем решил да има синове,
хем решил, с декрета Divisio Regnorum, как те да си разделят империята след смъртта му.

Напусто се морил. Три години след като Карл предал Богу дух, синът му Лудвиг Благочестиви, чрез декрета Ordinatio Imperii, въвел друга схема на делене. На прост български: синът убил книгата (т.е. декрета) на бащата.

Историята на питагорейската секта демонстрира обратното, т.е. как книгата убива сина*. Най-ценният за математиката и човечеството син (т.е. ученик) на Питагор бил убит заради това че неговата книга (откриването на ирационалните числа) противоречала на Библията на питагорейците (вярата че всички числа са рационални). Библията (с гласа на Питагор) наредила на сектантите да удавят в морето споменатия Хипасос от Метапонтум, a сектантите се подчинили.

_______________________________________________________
* използваме думите "книга" и "син" преносно

Нищо не е такова, каквото е било

10/4/2024

"Музиката помага на растежа на растенията, установиха учени", пише в "Днев-
ник". Коя музика? Кои растения? Кои учени?

С тази съвременна криза на репликацията ... да не вземе след година да се окаже че никоя музика не помага на растежа на никои растения? Или че хората, провокирали вестникарското заглавие не са били учени, а мошеници? Едно може да се установи с пълна сигурност - "Дневник" беше вестник, но сега (бидейки единствено електронно издание) вече не е.

Това че пишещите в електронното издание може някога да са били журна-листи, но вече не са, е също лесно установимо. От текста на статията става дума че растящите под влияние на музиката растения били гъби. Да, ама ... гъбите не са растения, драги ми "журналисти", тях вече 6 десетилетия ги считат за отделно царство, наред с царствата на растенията и животните.

Чукча не читатель, чукча - писатель

9/19/2024

Няма полза от знанието ти, ако никой друг не знае че знаеш. Авъл Персий Флак

Ако си мислите че само чукчите са прехласнати по писателството, много се лъжете. Цял свят смята писателите за голяма работа, и това не е от вчера. Водният винт е кръстен на Архимед не защото е измислен от него, а защото ... бил за пръв път описан от него.

Според някои историци водният винт е измислен в Древен Египет, според други - в Асирия, за напояване на градините на Сенахериб, около 450 години преди Архимед. Очевидно е че асирийците също са разполагали с описание на водния винт - как иначе биха могли да го разберат, произвеждат и сглобяват?

Ето къде е проблемът:
Не е достатъчно да пишеш, трябва да го правиш на правилния език, а и да го публикуваш където трябва. Затова чукчийските и асирийски писатели (а и писанията им) са обречени на забрава. За разлика от римските, които всеки обича да цитира.

Човек - това звучи гордо ... ама друг път

8/5/2024

Като се изключат литературните му фантазии, убеден съм че това е било и мнението на Максим Горки. Така си обяснявам името, което сам си е избрал: Горки, не Горди.

Хайку за многото и малкото, ...

7/18/2024

... чиято цел е да каже в три реда това, за което съм изхабил цели три параграфа тук.

Болести много.
Лекове още толкоз.
Здравето - едно.

Може и да е право, но не е авторско

7/15/2024

Авторско право е правото да заглушиш гласа на авторите под предлог че искаш да защитиш портфейлите им.

Как да интервюираме рок-музиканти?

7/13/2024

Откъде бих могъл да знам? Никога не съм интервюирал, нито пък съм мислил по темата. Но ... защо това трябва да ме спира? И така ...

Често интервюиращите са неподготвени и задават въпроси, които многократно са били задавани. Така досаждат на музиканта. Често интервюиращите показват втора слабост - карат интервюирания да се чувства свръхестествено, забравяйки че е човек. Така досаждат на публиката. Мисля че един добър въпрос би трябвало да стимулира интелектуално както интервюираните, така и публиката. Да не говорим че отговорът би могъл да ги научи на нови неща*. Например:

Знаете ли за случаи, в които рок-музиканти пеят за други музиканти или поименно ги споменават в песните си? Имате ли примери за позитивно, неутрално и негативно отношение на пеещите към музикантите, за които се пее?

_______________________________________________________________
* вкл. и на това че интервюираните са: а) незапознати с контекста в който функционират, или б) са твърде опиянени/напушени, че да разсъждават за него

Полуистината на Ницше

6/3/2024

Деца или книги, в това се заключавал смисълът на живота според Ницше. Добра мисъл, но недовършена. Избегнал въпроса за качеството - светът щеше да е по-добър без децата и книгите на мнозина. Сещам се за таткото Алоис Хитлер, а и за книгата на сина му.

Полезността

5/12/2024

Красотата, казват, била в очите на наблюдателя. Може би, но полезността не е. При нея е като на сватба - който плаща, той поръчва музиката.

Да вземем за пример скорошна статия от български вестник, която ни информира как в 5 области започвало безплатно тестване за коклюш. Всичко е обяснено за коклюша: какви проблеми докарва на децата, бременните, младите майки и бебетата им. Само едно липсва: къде можем да научим адресите на лабораториите. Защо така?

Елементарно, Уотсън, статията е държавна поръчка. Целта ѝ е да покаже че държавата функционира, а не да помогне на читателя. Какво му дреме на вестника за читателя, който достига до статията онлайн, без да е платил и стотинка?

Напред, науката е слънце ... ама само понякога

5/10/2024

С море листа засипаха земята дървесата.
Да бях вземал да пиша за това ...

Какво ви казва горният стих? Не знам, но на мен ми казва че нашенското образование е жертва на идиотизма: първо (в часовете по български) те учат как да пишеш правилно, а после (в часовете по литература) те учат да забравиш наученото и да си пишеш както ти дойде.

Писатели, писания, йерархии

5/3/2024

Според Габриел Лауб, известен писател е този, на когото публикуват и слабите работи; знаменит – онзи, когото хвалят за тях. Добре казано, но има още за казване.

Публикуването и хваленето са хубави неща, но нека ги погледнем в перспектива. Писането е първата спирка, публикуването - втората, а четенето - третата. Харесването е четвъртата, а хваленето - петата. Последната спирка е да ти благодарят за написаното.

Същите спирки ги има и при писането за теб и написаното от теб. Поздравления, ако си я докарал дотам, но ... не се възгордявай! ... тези спирки се отнасят не до теб, а до пишещите за теб.

С грешки за грешките: Фридрих Хайек

4/12/2024

От колко време опявам че правим грешки дори когато критикуваме грешките и чак сега ми хрумва да разкритикувам езиковите грешки на някой критик на езиковите грешки. Няма да се целя в разни дребни пилци, а в динозавър - нобелиста Фридрих фон Хайек.

В последната си книга, динозавърът е озаглавил една от главите "Нашият отровен език". Започвам оттук:

1. Основна езикова грешка е безкритично да се оставим на антропоморфизацията. В случая, езикът не може да бъде отровен, такъв може да е (или да не е) конкретен негов ползвател. Но понеже съм "изхабил" (т.е. писал многократно по) темата, минавам напред.

2. Често езиковите грешки са свързани с приватизацията. Нашият език, нашата партия, нашата родина, нашата майка-земя. Дребната езикова грешка повлича лавина от недоразумения: започваме да мислим за флора, фауна, земя, вода и въздух като за наистина наши, и започваме да правим с тях каквото си искаме.

Как да завърша, освен с присмех:
Това е да си акъллия-нобелист - в 3 думи правиш 2 грешки. Това ние, обикновените, не го можем.

Послепис
И като стана дума за грешки ... карам Гугъл-търсачката да намери нещо за грешките в блога ми и "самата тя" прави грешка, показвайки ми страниците с резултатите така:

Колкото и да ви се вижда странно че номерът на последната страница с резултати е дроб, още по-странно е че тя е сякаш "резната донякъде" безкрайна периодична дроб.

Защо Георги Господинов е любимец на българския читател?

4/10/2024

Българинът не обича да чете просто така, заради четенето. За него книгата не е достатъчна, нужен му е и маркетинг - да я навре на една педя от носа му, там докъдето се простира светогледът му.

Маркетингът, обаче, си прилича с четенето - той е нещо съмнително. А българинът иска и напълно обективни неща, например: преводи в чужбина и награди. Затова Георги Господинов е неговият любимец:

Книги има ли? Има!
Маркетинг има ли? Има!
Преводи има ли? Има!
Награди има ли? Има!

Кривото авторско право

4/7/2024

Седял в бара Авторът, пиел от мъка и се оплаквал:

- Много e криво това авторско право. Аз съм автор на най-популярния текст в историята, но взех за него само жълти стотинки.

- Какво си написал? - учудил се Барманът, а Авторът отговорил:

- Всички права запазени. Нито една част от от тази книга не може да бъде възпроизвеждана в каквато и да било форма без писменото съгласие на издателя ...

Самоубийството на Ботев

4/4/2024

Ако Ботев можеше да си представи че стиховете му ще се ползват като повод да се дава на едни, и отказва на други, достъп до висше образование, той щеше да се гръмне в главата.

Руската литературна класика

3/28/2024

Творбите на руските литературни класици са дебели, защото мислите им са лениви. А чии мисли не са лениви, ще попитате. Скокливите и бодливи мисли на афористите. И така ... къде са руските афористи след Козма Прутков? Няма ги.

Е, не е точно така, но ... ако погледнем в най-богатия (поне според мен) сайт за афоризми, там виждаме само 6 руски автора, докато българските са цели 4. И то като имаме предвид:
а) че населението ни е малобройно, и
б) че българска литература преди средата на 19-ти век практически не е имало.

Май ще излезе че руската литературна мисъл прилича на най-руската река (Волга): широка и дълбока, но бавна и мътна. Не става дума само за класиците от 19-ти век. "Ледената трилогия" на съвременния "класик" Владимир Сорокин, например, е дълга 686 страници - почти колкото 928-страничната "1Q84" от Мураками, но доскучава пет пъти по-бързо от японската си "посестрима".

Завършвам по катаджийски, ясно и категорично:
Не е луд този, който разточва една баница върху 686 страници, а този който му я купува.

Послепис от 31.03.2024
С удоволствие научавам какво казвали американски студенти за 512-страничната "Престъпление и наказание": "Престъпление е че я е написал толкова дълга, а наказание - че трябва да я четем!"

Деца или книги, 260324

3/26/2024

"Деца или книги", казвали древните римляни, когато обсъждали кой е живял смислено и кой - не. Мъдри били, но бедни откъм въображение. Изобщо не им хрумвало че ще дойдат времена, в които децата ще могат да четат, и че по тази причина ще се пишат и книги за деца.

Въоръжени с тази съвременна гледна точка, ще променим горното мото:
Деца или книги или книги за деца. А ако успееш да накараш децата си да четат книгите ти за деца, то с един удар удряш четири заека.

БОНЖУРналистика

2/12/2024

Защо съм поставил това заглавие, ли? Заради хубавата поговорка "Каже ли ти добър ден, погледни дали е изгряло слънцето".

Скандинавците, казва българска БОНЖУРналистка, плащали 5 пъти по-високи данъци от българите. Сега ще докажа че БОНЖУРналистката е написала глупости:

1. Няма страна Скандинавия. Скандинавците живеят в различни страни, с различно данъчно облагане.

2. На българите им е нужно да работят около 146 дни за да изплатят данъчните си задължения към държавата (за съответната година). Този срок определя т.н. Ден на данъчната свобода. Предлагам на журналистката (ако може) да изчисли колко дни са нужни на скандинавците за да се "доберат" до своя Ден на данъчната свобода. Да не би да иска да каже че са им нужни
5 * 146 дни = 730 дни, т.е. 2 години?

Заблудата на Вера Мутафчиева

2/6/2024

Според Вера Мутафчиева ("Случаят Джем"), присъдите на историята са безвредни, защото са условни и неприсъствени (in absentia). Празни приказки! Присъдите на историята са ефективни и присъствени, защото се изпълняват върху нас. Плащаме за греховете на дедите и бащите ни, и грешим от името и за сметка на наследниците ни.

Аборти и авторско право

2/3/2024

Днес ще компресирам един мой текст от декември 2018-та година така:

"Забелязал съм че всички защитници на правото на аборт са били родени", шегувал се Роналд Рейгън. "Забелязал съм че всички защитници на авторското право използват буквите безплатно", шегувам се аз.

Бацилус булгарикус става опасен!

1/22/2024

Георги Господинов става Писател на годината на Столичната библиотека.

- Не може да бъде - споделя адашът му Гошо. - Същият този Господинов, който искаше от библиотеките, вкл. Столичната, да му плащат за всяка заета негова книга!

- Има и друго - допълва Пешо. - Библиотеките не бяха ли места за четене? На тях по им отива да избират читатели на годината. Писателите на годината трябва да ги избират писателските сдружения (по качества) или издателските (по тираж).

Образователна пирамида, серия 3

11/27/2023

В последния си пост изказах твърдението:
В семейството се учим да говорим, в училище - да четем, в университета - да пишем, а след това (в живота) - да мислим.
Сега смятам да защитя това твърдение като дам няколко примера:

Пример 1
Имате ли обяснение за "сушата" в главите на мнозинството ученици и студенти? Много просто е, те са се понаучили да говорят и четат, но още не знаят да пишат, хеле пък да мислят. Затова, наложи ли се да говорят и пишат по сравнително сериозни теми, техните писания са описания (преразкази):
> на съществуващи природни обекти и процеси,
> на произведения на изкуството,
> на случки от бита - техен или на други, реално съществуващи, хора.
Твърде рядко се случва в главата на ученик или студент да се роди оригинална (нова) мисъл, заслужаваща да бъде записана и запомнена.

Пример 2
Ако не сте съгласни с последното изречение и решите да ме оборите с примера за третокласника Гаус, открил бърз и лесен начин за събиране на числата от 1 до 100, аз ще контрирам че той просто е преоткрил това, което Евклид и компания са правели 2000 години по-рано.

Обърнатата образователна пирамида, втора серия

11/26/2023

Днес ще разгледаме въпроса от друга гледна точка, а именно:
а) кога се учим на какво, и
б) трябва ли да е така.

В семейството се учим да говорим, в училище - да четем, в университета - да пишем, а след това (в живота) - да мислим. Убеден съм че това НЕ е правилната последователност. Елементарно, Уотсън, ако смяташ за нормално първо да се научиш да говориш, после - да четеш, след това - да пишеш, и едва накрая - да мислиш, то ще ти се наложи да изслушаш, изговориш, изчетеш и изпишеш доста глупости - както на брой, така и на обем.

Използвай каквото имаш!

11/19/2023

Спомняте ли си какво казваше моят приятел Спирос: "Странно племе сте вие, българите! Взехте ни сума ти букви от азбуката, барабар с буквата Фи. Взехте ни и част от Фраки, но вместо да използвате Фи-то я прекръстихте на Тракия."

Ами да, странни сме! Уж сме едни от малкото народи които разполагат със специалната буква Й, а не я ползваме, сякаш от страх да не се изхаби. И какво се получава? Вземаме ШеЙкспиър и го прекръстваме на Шекспир. Вземаме СтиЙв Джобс и го наричаме Стив Джобс.

Ами буквата Ъ? Никой друг я няма, дори македонците, които сме набедили за братя. И какво като я имаме? Вземаме името на шампиона, стъпил пръв на Северния полюс и ... от Робърт ПиЪри го кръщаваме Робърт Пири.

За финал, задавам следния неудобен въпрос:
Уж си имаме азбука и дипломи, а сме неспособни да ги ползваме на практика, т.е. когато четем и пишем. Не беше ли това определението за функционална неграмотност?

Ванчо Критикът и неговият критик

10/10/2023

Когото хванеш, него критикуваш, ще каже някой критик. Вярно е, ще отвърна. Да, ама по-добре е да направиш нещо ново, вместо да критикуваш нещо старо, ще каже критикът, без да усети че преразказва мисъл на Сократ. Че аз тези работи ги правя едновременно, ще кажа аз. Днес например, освен да критикувам Робърт Фрип и Майкрософт, открих че
Sum[Binomial[Binomial[k, 2], 2], {k, 0, n}] == 3*Binomial[n+2, 5]
И това преди да е ударил 8 часът сутринта.

Е, няма да спра с критиката. Иде ред на Сократ: за разлика от горната формула, която е лесно доказуема за всички случаи, твърдението на Сократ е оборимо в някои случаи. Да вземем за пример модата! Ако решим да не критикуваме модното шоу на Диор от 2023-та, а да направим нова мода, то дори тя да се наложи, животът ѝ няма да е повече от година. А след това с нея ще се случи същото, което ще се случи с модата на Диор от 2023-та - ще стане демоде. Това се случи и с майкрософтската Виста, както и с началния ѝ сигнал, композиран (за незнайно колко пари) от Робърт Фрип + още двама юнаци.