Category: Reading&writing

Творческо високомерие

4/5/2020

"Как може да са толкова задръстени тези чукчи?", написа в дневника си Франц Кафка. "Толкова ли не разбират че където и да емигрират, те биха живели по-добре?" Десет години по-късно, на 40-годишна възраст, Кафка умря от туберкулоза. Как можа да е толкова задръстен? Вместо да мисли за чукчите, трябваше да мисли за здравето си.

"В моите романи ще има повече наука, отколкото в романите на конкурентите", зарече се д-р Майкъл Крайтън и написа Щамът "Андромеда". Там главната роля играеше микроорганизъм под формата на октаедър със стена правилен хексагон. Язък му за науката, 2400 години преди него Платон знаеше че в нашата Вселена такъв обект е невъзможен.

Сън с четене и писане

3/17/2020

Ученикът Спирос смяташе четенето за голяма работа. Студентът Спирос разбра че писането е по-голяма работа. Младият египтолог Спирос откри че да четат това което си написал е супер-голяма работа. Дъртият професор Спирос научи че да пишат за теб е най-голямата работа.

Сънува дъртият Спирос как отива при Свети Петрос, а онзи го гледа с респект и му казва: "Ооо, Спирос, заповядай! Знам те аз, знам те, нали писах магистърска теза за теб!"

Струва ли една картина хиляда думи?

1/30/2020

Казват че една картина струва 1000 думи. Всъщност, казал го е Ибсен. Питам се защо е предпочел да го каже, вместо да го нарисува?

Силните се отказват

1/21/2020

Спомняте ли си това: "Победителите никога не се отказват. Отказващите се никога не пoбеждават". А знаете ли продължението? "Тези които никога не побеждават и никога не се отказват са лузърите." Това беше на шега, следва горчивата истина.

Преди месеци беше публикувана книгата Range, за която The New York Times написа: "Спомняте ли си правилото "10000 часа до успеха"? Забравете за него!" В книгата става дума за това:
> че не е необходимо да се прегърбиш от труд за да постигнеш успех,
> че най-важното за успеха е да пробваш много неща, докато не намериш съответствие между себе си и това което правиш.
Така е, драги ми джедаи, Силата не е една, тя е различна у всеки.

А какво се случва докато намериш силата си? Отказваш се, естествено:
> Йо-Йо Ма се отказа от цигулката и пианото за да намери виолончелото;
> Микеланджело заряза 3/5 от започнатите статуи, но направи "Давид" и "Пиета";
> Битълс зарязаха концертите за да станат символ на рок-музиката.

Средняците не се отказват. Вижте:
> къде е сега бившият шеф на най-голямата БГ партия и бивш президент;
> къде е царят който, вместо да се откаже от политиката, стана премиер.
Така е, драги ми джедаи, понякога се иска сила за да не се откажеш, но често се иска по-голяма сила за да се откажеш.

Добре казано

12/1/2019

Следното изречение е от книга за "Дийп Пърпъл" (с автор Дейв Томпсън), но се отнася до "Емерсън, Лейк енд Палмър":
... by the end of the year ELP had broken up, riven by internal differences and external indifference.

Трудно е да предсказваш, особено бъдещето

11/7/2019

През 1982 г. Ридли Скот направи шедьовъра "Blade Runner" по творбата на Филип К. Дик "Сънуват ли андроидите електрически овце". Действието на "Blade Runner" се развива през 2019 г. в дъждовния Лос Анджелис, пълен с: андроиди, дошли от външните колонии; летящи коли и какво ли още не.

Днес живеем в 2019 г., но от летящите коли и външните колонии няма и помен. Фантазьорите Дик и Скот "предвидиха" доста неща, които не се случиха, но не можаха да предвидят нещата, които се случиха. Например това, че вместо да гледат горящи бойни кораби край съзвездието Орион, андроидите се излежават на топло в джобовете ни.

Мъртвите не умират

10/20/2019

Човек може едновременно да е мъртъв (като творец) и жив (като бизнесмен). Това си мислех докато гледах последния филм на Джим Джармъш, озаглавен "Мъртвите не умират".

Не всяка критика на глупостта успява да се издигне над глупостта. Това си мислех, докато четях книгата "Психология на глупостта".

Елементарното, Уотсън, не е толкова елементарно

10/1/2019

Понякога в блога ми се появяват разни елементарни задачки. "Защо интелигентният автор подценява още по-интелигентните си читатели?", се питат читателите (или поне така предполагам). Отговарям: защото дори за елементарните задачки съществуват различни пътища до вярното решение. А понякога пътищата до решението биха могли да те впечатлят повече от проблема.

Спомням си как учудих една позната, когато на въпроса й "Има ли хора, които са празнували първия си рожден ден на 8 годишна възраст?" й отговорих че има, и това са хората на които им липсват първите седем години. Тя се зарадва много и сподели че това никога не би й хрумнало. Ставало дума за някаква промяна на календара в началото на 20-ти век, благодарение на която някои деца извадили лош късмет.

И като стана дума за рождени дни ... ето нещо съвсем елементарно, и въпреки това пресмятано погрешно: Защо когато навършваш 10 години ти казват че това е десетият ти рожден ден?

Пазарна конюнктура: променливи и константи

8/20/2019

Едно време, пише със завист Георги Господинов, отличниците по математика отиваха в чужбина и ставаха елитни програмисти, а отличниците по литература оставаха тук и ставаха обикновени писатели. Такава била пазарната конюнктура.

Какви ли програми не написаха нашите програмисти, какви ли изчисления не направиха! Само едно не можаха да изчислят - това че ще останат незнайни войни, това че създадените от тях алгоритми не ще проникнат в книгите на Доналд Кнут. За разлика от програмистите, нашите писатели влязоха в европейски и световни издателства: било в учебници или сборници, било самостоятелно. Елементарно, Уотсън, пазарната конюнктура е река. Днес е една, утре - друга. Не можеш да влезеш два пъти в една и съща конюнктура.

Е, на пазара има и неща, оставащи непроменени. Писателите, за разлика от програмистите:
1. пишат за каквото си искат, и
2. подписват каквото са написали, понякога по 2 пъти.
Елементарно, Уотсън, чувал ли си на програмист да му искат автограф?

Автори, редактори, прозрения

8/17/2019

Последният текст на Писателя е отхвърлен от Редактора с обяснението че не предлагал нови прозрения. Същият отговор Писателят е получавал и преди, включително и от същия редактор. В този смисъл, отговорът на Редактора не предлага нови прозрения.

Защо светът е толкова несправедлив, пита се Писателят. Защо очаква нови прозрения само от авторите, но не и от редакторите?

Книги

8/14/2019

- ... съкровищницата на човешката глупост, която наричаме с името Библия - завършва лекцията си Спирос.

- А знаете ли, професоре какво пише на корицата на най-издаваната книга в света? - пита с критичен тон студент с голям златен кръст на гърдите.

- Знам, пише Диплома - отговаря Спирос с още по-критичен тон.

Размисли за компресирането

8/12/2019

Не че толкова харесвам хайку, но смятам хайку-идеята за голяма работа: да компресираш красотата на момента в 17-ина срички е красота от по-висш ред. Как би могъл човек да не се възхити на петър-чуховото хайку:
Почивен ден.
Шапката на просяка -
на главата му.

А какво да кажем за т.н. one-liners на комиците? Не всеки е способен да се сети за това че:
A fire hydrant has H2O on the inside and K9P on the outside.*

Уан-лайнърите са уважавани и от програмистите. В някои среди, да напишеш програма на един ред на екрана, която да прави нещо учудващо, се смята за "върха на сладоледа". Примерът по-долу демонстрира прословутото Предположение на Колац (в конкретния случай с числото 2630, но то може да бъде заменено с всяко друго цяло положително число):
f[1] = 1; f[n_Integer?EvenQ] := f[n/2]; f[n_Integer] := f[3*n + 1]; f[2630]

Отдавна практикувам философията на компресирането. В блога ми започна да се случва следното:
> в края на сравнително дълги текстове се появяват кратки поуки,
> краткото заменя дългото (чрез редактиране или пренаписване).
И понеже (поне по думите на англичаните) practice makes perfect, взех че я докарах до рекорди в компресирането: понякога откривам някаква математическа истина и успявам да я изкажа само с 4 думи.

Не се притеснявам че компресирането е враг на истината, това вече съм го отхвърлил по метода reductio ad absurdum. Притеснява ме друго: това което за едни е компресиране, за други може да е дребнотемие.

Възможно ли да е се поддават на компресиране единствено дребните (простите) неща? Напълно възможно е. Вярно е че се изисква майсторството на Николас Гомес Давила за да можеш да кажеш че
Културата никога няма да запълни свободното време на работника, тъй като тя е работата на свободния,
но дори геният Давила не би могъл да компресира книга собствени афоризми до една страница.

______________________________________________
* за позабравилите химията и американския жаргон: H2O е водата, а K9P (canine pee) - кучешката пикня

Ода за "защитниците" на културата и героизма

5/26/2019

В навечерието на 24-ти май се оказах въвлечен в спор на тема култура. На твърдението ми че е вулгарно някои български автори* да искат библиотеките да им плащат за всяко заемане на техни книги, мои познати отговориха че авторите имали, освен авторски права, и правото да искат промени в "неадекватните" ни културни практики, вкл. и в законодателното им регулиране. И че ако аз бях написал нещо, то пръв щях да си потърся парите.

Колко интересно! Аз - човекът написал хиляди неща на 4 езика** без да получа и лев - се оказах противник на авторските права (и то при условие че притежавам книги от гореспоменатите автори), а хората ненаписали и ред в живота си*** се оказаха техни защитници (и то при условие че не са чели, хеле пък купили, техни книги). Мили ми автори, слепи ли сте че не виждате на какви хора се харесват, съответно не се харесват, идеите ви за "развитие" на авторското право?

В деня след 24-ти май минавам покрай паметника на полк. Борис Дрангов. Виждам че изсъхналата трева и оголеният бетон около паметника са допълнително "разкрасени" с камера и неграмотното предупреждение "ОбектА е под постоянно видеонаблюдение!" Мили ми герои, можехте ли да си представите че паметниците Ви ще трябва да бъдат опазвани от варварщината на тези, за които дадохте живота си? А че опазването им ще е в ръцете на неграмотниците?

___________________________________________________________________
* чиито имена нарочно няма да спомена
** вкл. 64 статии в математическата енциклопедия OEIS като автор, и още стотици като съавтор
*** като изключим писаните по задължение домашни и курсови работи, и служебни и-мейли

Училища

5/9/2019

Училището е повредено: там те учат да учиш поезията наизуст, след което да я анализираш. Винаги съм си мислил че в училище трябва да те учат на друго: как да четеш поезия и особено как да я пишеш. Сега си признавам че въображението ми не беше стигнало докрая. Разбирам го, когато прочитам следната мисъл на Елизабет Гилбърт:

С него сме делили една и съща фамилия, длъжност и кабинет, преподавали сме на едни и същи студенти, а сега се влюбих и в думите му - не е за чудене че този непознат ме заинтригува. Разпитвах всички: "Кой е Джак Гилбърт?"

Студентите отговаряха че той е най-удивителният човек, когото са срещали ... Той ги учил предимно не как да пишат стихове, а защо ...

Това е истинското училище - място, където можеш да намериш истинските учители, които да те научат на истински важното. За съжаление, това е "световно-неизвестен" факт и затова хората търсят известните училища, а не истинските учители. За справка, училището от горния пример не е университет от Бръшляновата лига, а Университетът на Тенеси в Ноксвил.

Книги, читатели и заблуди

3/5/2019

Някои си мислят че по читателите можем да съдим за книгите. Например, кажат ли за една книга че е била в списъка на Барак Обама за най-добрите книги на 2018 г., това означава че книгата е "голяма работа". Не, това съвсем не е така.

Други си мислят обратното, т.е. че по книгите можем да съдим за читателите. И това не е така. Да не би да си мислят че Хитлер не е чел хубави книги от велики автори? Истината е че Хитлер е притежавал хиляди книги, като сред любимите му са били "Дон Кихот", "Робинзон Крузо", "Чичо Томовата колиба", както и най-изучаваният трактат по военно изкуство - "За войната" от Карл фон Клаузевиц.

Авторско право

2/28/2019

1 Comment

Дали Алек Попов, Георги Господинов и Милен Русков щяха да са такива яростни поддръжници на идеята за авторското право, ако трябваше да плащат на наследниците на Кирил и Методий за правото да пишат на кирилица?

P.S.
Ще споделя допълнителна информация, провокирана от коментара на Клиф за това как безплатните версии помагат на продажбите. Правя го тук, защото полето за коментари не може да поеме толкова много букви.

Чарлз Дикенс имал два големи тура в Америка. Първият бил посветен на защитата на авторското право, защото имало много пиратски издания на Дикенс в САЩ. Причината била че само местни, щатски, автори били защитени от щатските закони. Дикенс се провалил, продължили да го "пиратстват", в резултат на което станал още по-популярен. Когато след много години закъсал за пари, той използвал популярността си за да направи второ турне с добре платени лекции, и така спечелил доста.

P.S. 2
Това да искаш библиотеките да ти плащат при всяко заемане на книги е "иновация", от която "иноваторите" би трябвало да се срамуват. Ех, какво ли щеше да бъде ако умееха да се срамуват така, както умеят да пишат!

1 Comment

Размисли за безсилието на ...

2/11/2019

Математиката
Могат да бъдат изчислявани и доказвани основно прости неща за простите неща. Да, обаче простите неща имат склонността да се комбинират с други прости неща, като в процеса на комбиниране се появяват много по-сложни и необясними неща. Например, математиците са наясно че с комбинирането на 5 сака и 3 панталона могат да се получат 15 костюма, но са безсилни да опишат математически модата и да дадат обосновани предположения за посоката на развитието й.

Словото
Пред истинското изкуство думите са безсилни. То е по-убедително когато те заведат до него и безмълвно ти го посочат с пръст, отколкото когато ти го обяснят. Казано а ла Витгенщайн, какво е изкуството не може да се каже, но може да се покаже.

Спирос мисли за Рейгън

12/23/2018

Разхожда се Спирос из софийския Южен парк и мисли за българите. Странни птици са те, правят нещата по странен начин. Така уважават и хората - по странни начини. Вместо да се поучат от делата и мислите на Ганди и Рейгън, те им слагат паметници в парка.

Минава Спирос покрай паметника на Рейгън и се сеща за ироничната му забележка, адресирана към поддръжниците на правото на аборт: "Забелязал съм че всички поддръжници на абортите вече са били родени." И се сеща Спирос за нещо българско и парадоксално: забелязал е че дори най-яростните български поддръжници на идеята за авторското право, сред които има и много писатели, се гордеят че са ДАЛИ на света славянската азбука. И уж са толкова дащни за чуждото, а сега, когато е техен ред да дават от собственото, те не щат, а искат пари за всичко от всекиго, вкл. и от библиотеките - да им плащат за всяка заета книга, сякаш книгата е тяхна, а не на библиотеката.

"Добре че Кирилос и Мефодиос измислиха славянската азбука, а не Алек Попов и Георги Господинов, че иначе славяните щяха да я втасат", приключва темата Спирос и вниманието му се насочва към следващия паметник.

Деца или книги

12/1/2018

0 Comments

"Деца или книги", казвали древните римляни когато искали да опишат идеята си за смислено изживян живот. Прави били като казвали какво, но мълчали относно колко.

Хилядолетия по-късно се появили братя Стругацки и казали нещата докрай: "Жената ражда веднъж на 9 месеца, а ние - творците - го правим всеки ден".

0 Comments

Плюсовете на позитивното мислене

11/6/2018

Гледам си брояча на блога за днес и що да видя: 0 посетители са прочели 6 страници. Невъзможно! Мисля, мисля и измислям това:
Толкова интересно пиша и писанията ми са толкова интелигентни, че са започнали взаимно да се четат.

Народните будители, вчера и днес

11/5/2018

Просветителите от 19-ти век, наричани днес Народни будители, бяха странни птици. Заемаха високоморални позиции, но ги защитаваха от нискоинтелектуални окопи. Искаха да дадат на народа образование, а самите те не бяха образовани. Без да е учил каквото и да било, като изключим изучаването на християнски текстове по манастирите, Неофит Бозвели имал смелостта (т.е. наглостта) да преподава на децата в Свищов. Без самият той да е имал деца и без да е изучавал техниките на отглеждането им, монахът Бозвели имал смелостта (т.е. наглостта) с писанието си "Славяноболгарское детоводство" да учи цял народ как да отглежда децата си.

И за да не си помислите че имам нещо лично против Бозвели и сие, ще спомена че в по-новите времена учениците губеха време с четене на съчиненията на "просветителя" Тодор Живков - автор на 28 тома. А в най-новите времена:
> един дребен "просветител" с прякор "Мистър 10%" заемаше поста на преподавател по "Изкуство на преговорите" в Новия брокерски университет, а
> един "апостол" на просвещението, който не беше разбрал че по време на мандата му като шеф на Комисията за финансов обзор се случи фалит на нашенска банка, сега се подвизава като президент на висше училище за застраховане и аванси.

Уж беше голям просветител Бозвели, а никой не казва кои са и с какво са известни просветените от него. Същото можем да кажем и за просветените от "бащата на просвещението" Живков. Убеден съм че никога няма да разберем как точно Мистър 10% е просвещавал непросветените си студенти, а още по-малко - кои са техните имена.

___________________________________
Забележка: имената на някои действащи лица са променени за да не се познаят и засрамят. Защото, съгласно справедливия Принцип на баницата, трябва да се срамят не толкова псевдопросветителите, колкото тези които са се оставили да бъдат просвещавани от тях.

Деривати и дебили

10/30/2018

Думата деривати произхожда от латинския, а на нашенски означава производни, т.е. неща, които се получават от, или се основават на, други неща. Обикновено дериватите са сложни неща за сложни хора и затова не всеки знае какво са например финансовите деривати. Нито пък може да се сдобие с тях, защото те не се търгуват в кварталния магазин, отделно че струват скъпо. Но ... сякаш за да няма дискриминация, съществуват и прости и евтини деривати за простите и бедните, т.е. за тези, които един български интелектуалец и политик нарече дебили, а те му се разсърдиха сякаш не са.

За Ботев е чувал всеки от нас. Знаем го като "цар" на българската поезия, но не знаем че е станал такъв само с няколко десетки стихотворения. Причината: чели сме какво ли не за него, само за да си спестим труда да прочетем всичките му стихотворения.

Простите хора не четат писаното от Ботев, те предпочитат писаното относно Ботев - литература която ще наречем Дериват от първа степен или Д1. Но не спират дотам. Те, подобно на останалите, еволюират. В зряла възраст четат относно дъщерята на Ботев (Д2), относно речта й Х пред събранието У (Д3). И накрая, в презряла възраст, четат относно мистификациите около речта й (Д4). Без да разбират че колкото по-висока е степента на един дериват, толкова по-ниска е стойността му и толкова по-малко си заслужава четенето.

Само да не си помислите че апелирам ежедневно да четете стиховете на Ботев! Не, на този свят има и други поети, както и други неща освен поезия.

Умовете на настоящето и бъдещето

8/1/2018

Футуристът Ричард Уотсън е написал 5 книги за бъдещето. В една от тях - "Умовете на бъдещето (Future Minds)" - той казва следното:
... формалната интелигентност може да има много малко общо с оригиналното мислене. Когато става дума за изобретателство и предприемачество, очите видели свят и способността да се учудваме могат да ни отведат по-далече от формалното образование ...

Не знам какви ще са умовете на бъдещето, но умовете на настоящето за мен са като прочетен вестник: обикновени и безинтересни, поради неспособността си да произведат една-едничка мисъл която хем да е малко по-длъжка, хем да е вярна (т.е. хем да е логична, хем да не е основана на грешни допускания). Забелязахте ли как, въпреки че много добре прави разликата "формална интелигентност - оригинално мислене", Уотсън е сляп за разликата "формална интелигентност - формално образование"? Елементарно е, Уотсън, формалната интелигентност се мери с IQ, а формалното образование - с броя и вида на дипломите. Казано накратко:
Трите елемента на "светата" троица {формална интелигентност, оригинално мислене, формално образование} са такива че между всеки два от тях има много малко общо. Че нали ако имаше много общо, то почти всеки интелигент щеше да е изобретател, а почти всеки изобретател - професор. Да, ама едни очи видели свят знаят че това съвсем не е така: интелигентите са предостатъчно, професорите - не чак толкова, а изобретателите са съвсем малко.

Красотата е в очите на наблюдателя

7/30/2018

0 Comments

Чудя се защо, от всичките 20 различни доказателства, създателите на статията "Ойлерова характеристика" в Уикипедия са избрали любимото ми доказателство (дело на Коши, от 1811 г.). Мисля, мисля и не мога да измисля нищо по-добро от това:
Мотото "Красотата е в очите на наблюдателя" е оправданието на занаятчията. Изкуството на Твореца разкрасява гледката на много наблюдатели, без значение дали гледат "отдолу" или "отвисоко".

P.S.
03.06.2020

Две години по-късно, откривам същия извод направен от Марио Варгас Льоса в книгата A Writer's Reality:
От гледна точка на културата, най-красивите моменти в цивилизацията са се случвали когато границите раделящи популярната и креативната литература са изчезвали и литературата се е превръщала в две неща едновременно: нещо което обогатява цялата публика независимо от манталитета, знанието и образованието, и което същевременно е креативно, артистично и популярно. Дикенс, Юго и Дюма са изключително успешни примери ...

0 Comments

Синестезия 2: Измисляне на света

7/24/2018

Има различни начини за опознаване на света:
> можеш да посетиш мястото Х или човека Y, т.е. да видиш света лично;
> можеш да прочетеш за света;
> можеш да измислиш света сам.

Бизнеса с посещенията съм го приключил отдавна. Чета ежедневно, но само по теми които ме интересуват. Затова ми остават много възможности за измисляне. Преди 6-7 години във връзка с желанието ми да разкрия несъстоятелността на популярен проблем* от Теорията на игрите измислих Острова на далтонистите. Преди седмица видях че имало такива острови, даже си купих книга от Оливър Сакс за тях.

Природата ме е пощадила в "цветово отношение", и аз не само че не съм далтонист, ами съм синестет, възприемайки цветове както през очите, така и през ушите. Точно преди една година разсъждавах за далтонистите и синестетите и измислих "далтониста-синестет". А днес, чета в книга от Рамачандран че такива хора наистина имало.

Затова е този блог - да си записвам нещата които измислям. Правя го, ама с едно наум: повечето измислени от мен неща някой друг вече ги е измислил или открил.

_______________________________________
* проблемът се нарича "Загадка със синеоки островитяни" и вълнува най-светлите умове на човечеството, вкл. и ум номер 1 (виж блога му)

<<Previous

Forward>>

Творческо високомерие

Сън с четене и писане

Струва ли една картина хиляда думи?

Силните се отказват

Добре казано

Трудно е да предсказваш, особено бъдещето

Мъртвите не умират

Елементарното, Уотсън, не е толкова елементарно

Пазарна конюнктура: променливи и константи

Автори, редактори, прозрения

Книги

Размисли за компресирането

Ода за "защитниците" на културата и героизма

Училища

Книги, читатели и заблуди

Авторско право

Размисли за безсилието на ...

Спирос мисли за Рейгън

Деца или книги

Плюсовете на позитивното мислене

Народните будители, вчера и днес

Деривати и дебили

Умовете на настоящето и бъдещето

Красотата е в очите на наблюдателя

Синестезия 2: Измисляне на света

Categories

Archives