Е, не е точно така, но ... ако погледнем в най-богатия (поне според мен) сайт за афоризми, там виждаме само 6 руски автора, докато българските са цели 4. И то като имаме предвид:
а) че населението ни е малобройно, и
б) че българска литература преди средата на 19-ти век практически не е имало.
Май ще излезе че руската литературна мисъл прилича на най-руската река (Волга): широка и дълбока, но бавна и мътна. Не става дума само за класиците от 19-ти век. "Ледената трилогия" на съвременния "класик" Владимир Сорокин, например, е дълга 686 страници - почти колкото 928-страничната "1Q84" от Мураками, но доскучава пет пъти по-бързо от японската си "посестрима".
Завършвам по катаджийски, ясно и категорично:
Не е луд този, който разточва една баница върху 686 страници, а този който му я купува.
Послепис от 31.03.2024
С удоволствие научавам какво казвали американски студенти за 512-страничната "Престъпление и наказание": "Престъпление е че я е написал толкова дълга, а наказание - че трябва да я четем!"