Понеже английският ни е чужд, често бъркаме думата expAt с expERt.
0 Comments
Ако трябва да компресирам в няколко думи основното, за което пиша в този блог, то е че начинът по който мислим и говорим определя това кои сме и как живеем. Фокусирам се върху дейността ни като "активисти" (мислители и говорители), но не забравям че също сме слушатели и читатели, т.е. жертви на начина, по който мислят и ни говорят другите. Ето за това ще разсъждавам днес.
От десетилетия използвам дезодоранти, т.е. обезмирисители. След дезодорантите, на пазара се появиха и анти-перспирантите, т.е. обезпотителите. Не употребявам такива по простата причина че не смятам за разумно да преча на работата на организма си, в случая - да терморегулира себе си, произвеждайки пот. Защо тогава използвам дезодоранти? Защото смятам за разумно да се бъркам в работата на "външните" бактерии, хранещи се с (т.е. разграждащи) потта ми. Горното ми поведение е базирано на чисто езиков анализ. За съжаление, не съм образован и оборудван да направя сравнителен анализ на дезодорант и анти-перспирант и да установя химическите разлики между тях, както и разликите в биологическите им ефекти. Без да съм привърженик на теории на конспирацията, не изключвам възможността едно нещо да се нарича "дезодорант", по чисто маркетингови съображения, т.е. за да бъде продадено на хората (като мен), които не използват анти-перспиранти. Не става дума само за дезодоранти. На щанда на "Тандем" в софийските Централни хали съм присъствал на разговор между продавачка и купувачка (пазеща диета), в който се оказа че всички телешки, свински и пилешки кренвирши съдържат месо от всички споменати животни. Следователно, изразът "телешки кренвирш" е в най-лошия случай изцяло езикова (маркетингова) конструкция, а в най-добрия - индикация за преобладаващото месо (но не и материал*) в съответния кренвирш. Тандемецът Вътев е уважаван месопроизводител, а вероятно и земеделски министър (сега). И точно по време на министерствуването му научихме че изразът "овче сирене" е просто индикация за това че в материала, от който е направено овчето сирене, има следи от овче мляко. Ще завършим с малко черен хумор: Приятелството е неистинско, когато е за пари. Сиренето е с пари, дори и когато е неистинско. _______________________________________________________________ * който не е задължително да е с животински произход Метафорите са толкова важни за езика и мисленето ни, че писателите пишат книги за тях. Дефинират, цитират и стигат до Цицерон, според когото: "Метафората, с помощта на която вземаме това което имаме от друго място, е вид заемане."
Всеки икономист ще ви каже че когато има заемане се дължи лихва. Метафоричното заемане съвсем не е безплатно. То ни кара да заблуждаваме другите, че дори и себе си. Когато някой каже "горда Стара Планина" той я сравнява с горд боец, изправен насред полето и предизвикващ врага. Точно в това е неговото самозаблуждение. Аз лично (и метафорично) виждам Стара планина, като един победен и засрамен боец, преклонил се пред врага и сменил името си с тюркското Балкан. Така я знаят по целия свят, така знаят и полуострова ни - Балкански. Така знаят и националния ни герой - Ганьо Балкански. Дори гордият двуметров Йово, дето уж не даде Яна на турска вяра, се потурчи и вместо да се зове Планинецът Йово се прекръсти на Балканджи Йово. Спомняте ли си американския президент Джордж Уокър Буш? Той беше завършил история, но не беше научил че война се обявява на друга държава. Затова, след атентатите на 11.09.2001 г. той обяви война на терора. В помощ на читателя ще споменем че терорът (на нашенски - ужасът) е емоция, а не държава.
Заради некадърната американска дефиниция на врага, американците не постигнаха нищо с тази война, ако изключим това че: а) убиха Саддам и Осама, и б) изхарчиха няколко трилиона долара. А терорът, доколкото съдим по новините, си е жив и здрав. Днес, бъдещият софийски кмет Васил Терзиев ни информира че един от първите му два приоритета бил обявяване война на графиТите. Аз да бях, щях да обявя война на графиЦите. Елементарно, Уотсън, обявиш ли война на графиТите, на мястото на всеки изтрит от общинарите графиТ, жаден за признание графиК ще изтропа нов. Англо-саксонският генерал с една звезда е генерал само на теория; на практика никой не го нарича генерал, а бригадир. Англо-саксонският подполковник не е полковник на теория, но в практиката към него се обръщат с обръщението полковник.
Подобни езикови странности има и на други места. От 2006 г. насам Плутон не се брои за планета, а за планета-джудже. А нас оставиха да се чудим планети ли са планетите-джуджета или не. Ако са планети, то защо са джуджета? Ако не са, то защо са планети? Ами дивотията с "българските" науки? Има доктори по физика, но и доктори на физическите науки. И аз имам нещо, но това са два въпроса: 1. Кои науки освен физиката се включват във физическите науки? 2. По-важни ли са тези науки от физиката, след като докторите на физическите науки са по-важни от докторите по физика? "Избягвам думата и се съмнявам в концепцията. Нямам герои и не признавам никого за такъв. Предпочитам да използвам израза "главно действащо лице", твърди писателят Лий Чайлд.
"Простодушните хора имат право на своите герои", смята писателят Ерик-Емануел Шмит. Ние, българите, действаме на принципа "Право куме, та в очи", та затова ще го кажем тъй: "Простите хора заслужават героите си. Героите заслужават простите си почитатели. Затова никой герой (на онзи свят) не трябва да се сърди когато някои (на този свят) решат да си татуират героичния му образ на прасците и мишците." Не е изключено на онзи свят героите да мислят различно: "Навремето ние имахме избор и го направихме, жертвайки живота си. Тези, днешните, също имат избор. И какво избират? Да жертват кожата си, тяхната кожа!" Чуем ли "физика за милиони", то става дума за кинозвезда. Чуем ли "физика за милиарди", то става дума за науката "физика" (колайдери + заплати за многохиляден персонал).
Гошо Тъпото и Пешо Келешо обсъждат местните избори в София. Гошо е минималист и казва:
- Не е важно кой ще бъде новият кмет, достатъчно е да разкараме сегашната кметица. - Ей, ама ти май си заслужаваш прякора - отвръща Пешо. - Не е достатъчно, но е необходимо. ОПТИМИСТЪТ: Радостно е че изборите зачестиха, така българите имат повече дни за размисъл.
РЕАЛИСТЪТ: Като имат толкова дни за "размисъл", кажи ми какво измислиха! - Българската държава е на 1300 години - пъчи се Гошо Тъпото.
- Ти май си заслужаваш прякора - срязва го Пешо Келешо. - Да не би да искаш да кажеш че турците са били 5 века под българско робство? "Животът е болка. Всеки който казва друго се опитва да ти продаде нещо", казвал писателят и сценарист Уилям Голдман. Къде са ти запетайките, ще запита критичният читател. Второто изречение трябва да изглежда така: "Всеки, който казва друго, се опитва да ти продаде нещо".
Не знам как е в българския, но американците имат едно просто и логично граматично правило - със запетайки се огражда всяка "вложка" която може да бъде пропусната без да се получи сериозен "пробив" в смисъла. Затова Голдман не е сложил запетайки в изречението си - просто не е искал да каже: "Всеки се опитва да ти продаде нещо". Не го е вярвал, а и не се е опитвал да продава черногледство (защото не е взел и лев за афоризма си). Сякаш изневиделица ми идва днешната "луда" идея: Дали българите не прекаляват със запетайките защото големи части от писанията им нямат смисъл и можеш безпроблемно да ги пропуснеш? Защото сме мутанти:
Поне да бяхме мутанти-тарикати! Тогава щяхме да можем да се прикриваме с думи като американските CANS и TOES, и немската SCHPRACHE. Преди много години, написах нещо от сорта на "съдбата ни е да пишем с грешки, дори когато пишем за чуждите грешки". Днес намирам подходящ пример. "Обобщението Дядо Иван е национална глупост", споделя Георги Данаилов в "Доколкото си спомням".
Коментарът ми е кратък: С това, от което психолозите се срамуват, писателите се гордеят. Това, което на един писател се струва успешна метафора (национална глупост), за един психолог е когнитивен уклон (и по специално - антропоморфизация). Да добавим и това: Данаилов критикува антропоморфизацията правена от другите (Дядо Иван) със своя собствена (национална глупост). Или го е направил несъзнателно, или като римски цезар е мислел че това което не е позволено на вола е позволено на бога. Доскоро се чудех какво е било IQ-то на човека, нарекъл т.н. prime numbers прости числа. Отговарях си че е било близо до нулата.
Сега се чудя с кой акъл са нарекли т.н. torus тор. Отговарям си че IQ-то на виновника е било под нулата (да си прави компания с обонянието му). ...
Q: Знаете ли как e свършил капитан Cook ? А: Бил сготвен, т.е. изкормен и опечен. Преди това го били с бухалки, сигурно за да омекне. Q: Нещо друго, което би трябвало да знаем за капитана? А: Бил е академик на лондонската кралска академия. Q: Не е ли странно един академик да бъде убит с бухалки? А: Никак. Същото би се случило с всеки БАНски старец, отишъл в Македония да ги осветли че македонският е диалект на българския. ... Празните хора имат нужда от запълване. Едни го правят с вещи, други - с хобита. Ето едно от хобитата.
Когато се говори за успехи празните хора обичат да генерализират. "България", казват те, "спечели още един златен медал на европейските игри". Когато се говори за неуспехи, те конкретизират. Вместо да кажат "България се провали на световното първенство по лека атлетика", те казват: "Българските атлети се провалиха на световното първенство". С други думи: има ли плюсове празният човек иска един и за себе си; има ли минуси, не го търси в разпределянето им. Това с плюсовете и минусите е лесно обяснимо. Празният човек е достатъчно стресиран от приликата си с нулата. Представяте ли си как би се почувствал, ако поемайки минуси той слезе под нулата? Още по-зле, нали? Затова гледа да приватизира чужди плюсове и да бяга от минусите. Математиката не е висша или нисша, а ранна или късна. Теоремата на Наполеон се струва нисша само на тези, които забравят:
1. че се е пръкнала чак през 19-ти век, вместо да се яви на някой грък векове преди Христа, и 2. че е трябвало да изчака автора да вземе изпитите си по "висша" математика, за да може да я измисли и докаже. - Какво се надуваш? - пита Гошо Тъпото. - Казваш че си свободен, ама винаги преди да отидеш на почивка пишеш молба за отпуск и чакаш да ти я одобрят.
- Че как да не съм свободен? - отвръща с въпрос Пешо Келешо. - Мога да напиша Молба, а мога да напиша и Заявление. Изборът е мой, значи съм свободен. Това е истината, драги читателю, свободата е свобода на думи - да можеш да решаваш кои думи да използваш, докато друг решава какво можеш или не можеш да направиш. "Човекът е най-висшето създание на нашата природа", написал авторът Георги Данаилов.
"Природата не е наша", коментирал преподавателят по природознание. "Прав си, по-скоро ние сме нейни", добавил преподавателят по Теория на множествата. Имал предвид това че ако природата е множество, то хората са нейно подмножество. "Природата е една абстракция", коментирал преподавателят по абстрактно мислене. "Следователно, тя не може да създава. Човекът го създават майка му и баща му." "За кой ли човек става дума", запитал се историкът. "Дали е имал предвид Симеон Велики, Васил Левски или Бойко Борисов?" "Най-висшето? Каква е тази мания да се класират живите същества по височина? Аз да бях, щях да ги класирам по бройка", обадила се бактерията, но понеже била много малка, никой не я чул. "Сънят на разума ражда изречения-чудовища", авторитетно се намесил художникът Франсиско Гоя. "Леле, каква глупост съм написал", рекъл Георги Данаилов и започнал да се върти в гроба си. Жеги. Увеличава се консумацията на бира, а мозъчната дейност замира. Гошо Тъпото предлага на Пешо Келешо задачка за умствено раздвижване:
Английската дума CLASH (сблъсък) без първата си буква е LASH (удар с камшик или пръчка), без първите си две букви е ASH (пепел), а без втората си буква е CASH (добрият стар КЕШ). Да се намерят подобни български думи! Гошо има едно наум, сетил се е за ЗАНАПРЕД-НАПРЕД-ПРЕД-РЕД-НАРЕД-НАР-НАД-АНА-НА-ЗАР-ЗА-РЕ-НЕ-Е, но Пешо обира всички точки с думата НЕПРОТИВОКОНСТИТУЦИОНСТВУВАТЕЛСТВУВАЙТЕ, в която той лично намира някаква ЕРОТИКА. Знаете ли български думи, които нямат множествено число? Ехо.
Знаете ли български думи, които нямат единствено число? Панталонки. Математически нещата са ясни. Ceiling(Pi) e 4, a Ceiling(Ceiling(Pi)) е също 4.
В журналистиката функцията Ceiling води дотам че заглавието "България е трета в света на волейбол за младежи" автоматично се закръгля нагоре до "България е трета в света на волейбол". За разлика от математиката, тук рекурсивното прилагане на функцията би довело до "подобряване" на резултата: ако приложим функцията към новото заглавие, ще получим гордото "България е трета в света". Да, ама журналистите не са чували за рекурсията; затуй ще завършим с пожеланието: "Да не дава бог сляпо да прогледа, че кой знае на какви заглавия ще трябва да се чудим!" Казват че речникът (т.е. езикът) на Вазов бил по-богат от този на Шекспир. Чудесно, но вината не е нито в Шекспир, нито във Вазов.
Откъде би могъл да знае Шекспир: 1. думите на бъдещето (трен, параход, либерал, избирателна урна, паисиевски, ботевски, трамвай, ватман, рубладжия), 2. хилядите вазови турцизми (душмани, ятаган, бей, аферим, джелати, мегдан), 3. нашенските русизми (считам, немедленно, угода, употребление)? Изводът: Считам че ще е в наша угода, и за завист на душманите, вместо да се гордеем с речника на Вазов, немедленно да се помъчим да обогатим нашите собствени речници. По простата причина че при правилно употребление калемът е по-силен от ятагана. Вече съм писал че Вселената е достъпна по три начина:
а) с пътуване (око да види, ръка да пипне), б) с четене на пътеписите на други пътуващи, и в) с измисляне. Тези дни употребих на едно място думите китайски и морз, та ми хрумва следният въпрос: Как ли се справят китайците с морза? Имам предвид гигантския брой на буквите им, над 106000. Е, казват че за свободно общуване били необходими 1200, но и това не е малко. Понеже логаритъмът от 1200 при основа 2 е над 10, то можем да допуснем че един от по-непопулярните йероглифи ще се изписва с 10 точки и едно тире. Горките китайски морзови телеграфисти, сигурно са получавали тендовагинит на китката (от подобни йероглифи). Е, не се притеснявайте, сигурно китайците са имали някакъв шорткът. Просто не ми се пътува до Китай или чете по темата, че това ще ми изяде ценно време за следващото хрумване. Всяко съобщение съдържа излишна информация, и ние обикновено можем да се отървем от нея без сериозни последици. Това казвал геният Клод Шанън, след което давал следния пример:
MST PPL HV LTTL DFFCLTY N RDNG THS SNTNC. Ако случайно имате проблеми (в което дълбоко се съмнявам), ще възстановя излишъците: MOST PEOPLE HAVE LITTLE DIFFICULTY IN READING THIS SENTENCE. След което ще продължа по същество. Вече е ставало дума че много често мислите на мъдреците говорят не толкова за реалността, колкото за самите тях. И в случая е така*. Съмнявам се че Шанън би могъл да напише подобно изречение на китайски, но без да ползва хоризонтални черти (или на "морзов" английски, но без да употребява точки), така че изречението да бъде разбираемо. Ако не схващате мисълта ми, било поради липсата на информационни излишъци в нея, било поради факта че сте на 3 ракии, то ще се изразя образно, с помощта на виц: Един слепец намерил парче шкурка. Въртял я, опипвал я, изнервил се и казал: "Досега такава глупост не бях чел! Преведено на прост български: Вероятно за китаеца и морзовия телеграфист модифицираните по примера на Шанън текстове ще изглеждат така, както изглежда шкурката на слепец, а именно - напълно неразбираемо. ______________________________ * в този смисъл примерът на Шанън си прилича с Уравнението на Дрейк, "Проблемът с Линда" на Даниел Канеман, афоризмът на Ибсен, есето "Роберта" на Умберто Еко и "извънземната" комуникация на Джон Форбс Наш |
This website uses marketing and tracking technologies. Opting out of this will opt you out of all cookies, except for those needed to run the website. Note that some products may not work as well without tracking cookies. Opt Out of CookiesCategories
All
Archives
May 2024
|