Бронзовият медал принадлежи на Нютон. Когато казал че вижда по-далеч от другите, защото стои върху раменете на гиганти, той закъснял само с 600 години. Така е колеги, Бертран от Шартр родил същата мисъл 600 години по-рано.
Сребърният медал е на хан Кубрат, пресъздал езоповата басня с пръчките с 1300-годишно закъснение. Сещам се за поговорката че истинският неудачник се познава по това че и в състезание за неудачници ще се класира втори. Неудачник ли е бил Кубрат? Твърде вероятно: на смъртното си ложе завещал 1300-годишната мъдрост че съединението прави силата на синовете си, а те още на следващия ден се разединили и поели в различни посоки.
Следва историята на златния медал:
През 589 г. пр.н.е. в Атина пристигнал скитският философ Анахарзис. На нафуканите атиняни не им харесвало чужденци да идват и да ги учат на ум и разум, та затова започнали да му задават въпроси с повишена трудност.
- Кои са повече: живите или мъртвите? - попитал един от местните философи.
- Не знам - отговорил Анахарзис. - Защото не знам къде да поставя моряците, които са на ръба между живота и смъртта.
През 1935 г. н.е. австрийският физик Шрьодингер се запитал дали да постави сред живите или мъртвите една невидима котка. Котката станала известна като Котката на Шрьодингер, а аз предлагам да кръстим рекордното закъснение от 2524 години Рекорд на Шрьодингер.