Николас Гомес Давила
Задълбочено изследване на китайската социална мобилност през периода 1371 - 1904 г., направено от изследователи от хонгконгския университет (и цитирано тук), откривало че държавните изпити, на които били подлагани кандидатите за висши административни позиции, били инструмент за производство на меритокрация, способствал за издигането на много деца от низшите съсловия. Ще продължа тази мисъл със своя: По същото време китайското общество деградирало точно защото се подчинявало на "религията" на вечните ценности, която не търпяла идеята за мобилност. Споменатите държавни изпити също били подчинени на тази религия - за тях се изисквало да наизустиш написаното от Конфуций преди около две хилядолетия.
Уж мобилността била социална, пък китайският социум бил демобилизиран. Не е случайно казаното през 19-ти век от британския лорд Елджин: "Непоканени, и с не най-подходящите методи, ние унищожихме бариерите с които тези древни нации се опитваха да скрият от света, поне в случая с Китай, гнилите останки на изчезващата си цивилизованост". Което ни показва че с термина социална мобилност погрешно сме избрали да означаваме личното издигане на някои китайци от долните слоеве, но не и анти-мобилността на китайския социум. Сега ясно ли е защо започнах с този конкретен цитат от Давила?