А какво ще си помислиш, ако вместо визитка с надпис "Детински, Лицензиран църковен просяк", монах в черно расо ти даде визитка с надпис "Паисий, Таксидиот"? Аз лично бих си помислил че го е срам от името, професията и/или народността му. Да не излезе че Паисий е проектирал върху болгарите личния си срам?
Какво ще си помислиш за главния финансист Иван Петров, ако той ти даде визитка с надписа "John Peterson, Chief financial officer"? Елементарно, Уотсън, ще си помислиш че се срами да се нарече болгарин.
А какво ще си помислиш, ако вместо визитка с надпис "Детински, Лицензиран църковен просяк", монах в черно расо ти даде визитка с надпис "Паисий, Таксидиот"? Аз лично бих си помислил че го е срам от името, професията и/или народността му. Да не излезе че Паисий е проектирал върху болгарите личния си срам?
0 Comments
"Животът е болка. Всеки който казва друго се опитва да ти продаде нещо", казвал писателят и сценарист Уилям Голдман. Къде са ти запетайките, ще запита критичният читател. Второто изречение трябва да изглежда така: "Всеки, който казва друго, се опитва да ти продаде нещо".
Не знам как е в българския, но американците имат едно просто и логично граматично правило - със запетайки се огражда всяка "вложка" която може да бъде пропусната без да се получи сериозен "пробив" в смисъла. Затова Голдман не е сложил запетайки в изречението си - просто не е искал да каже: "Всеки се опитва да ти продаде нещо". Не го е вярвал, а и не се е опитвал да продава черногледство (защото не е взел и лев за афоризма си). Сякаш изневиделица ми идва днешната "луда" идея: Дали българите не прекаляват със запетайките защото големи части от писанията им нямат смисъл и можеш безпроблемно да ги пропуснеш? Защото сме мутанти:
Поне да бяхме мутанти-тарикати! Тогава щяхме да можем да се прикриваме с думи като американските CANS и TOES, и немската SCHPRACHE. Живеем ако не в географска, то в дълбока културна провинция. Никой не може да ме убеди в обратното, така както и аз не мога да убедя никого в това. Защо съм толкова неубедителен? Защото досега съм пробвал с емоционални аргументи. Днес ще опитам логическите, а по-точно - МЕТРОлогическите.
Културният провинциалист няма база за сравнение, а и не е чувал думата квантификация. За него нещата са прости: а) от Витоша по-високо нЕма, б) от ИскърО по-дЛИбоко нЕма, в) от лЕбО по-голЕмо нЕма, г) от филмите с Тодор Колев по-добро нЕма. От метрологична гледна точка нещата се пределно ясни: а) доста планини, начело с Хималаите, са в пъти по-високи от Витоша, б) като максимална и средна дълбочина Амазонка, Нил и Волга са по-дълбоки от Искър, в) хлебозаводът е по-голям от хляба, г) филмите на Тарантино, особено "Криминале", са по-добри от филмите с Тодор Колев, вкл. "Опасен чар". По това последното може да се поспори, ще рече патриотът-идеалист, в IMDb и двата филма са с еднакъв рейтинг - 8.9. Хайде да поспорим, ще кажа аз и ще се аргументирам така: за 39 години "Опасен чар" е "заработил" този си рейтинг с гласовете на 1900 души (основно българи), докато за 29 години "Криминале" е "заработил" рейтинга си с гласовете на 2200000 души от целия свят. Ако това не е достатъчно, има и още нещо (от IMDb): българския филм са си направили труда да го анализират 1 професионален критик и 4-ма аматьори, срещу 302-ма критици и 3600 аматьори за американския. Само да не си помислите че нападам Колев и филмите му! Не, той успя да разбере какъв провинциалист е, но това стана чак когато на 60-годишна възраст отиде като културен аташе в Канада и се прочу с колевското "Send mi a fax". И като стана дума за нападки ... защо да не нападна "почитателите" на Колев? Той заряза киното и театъра, и отиде аташе в далечна Канада. Дали за това вина нямат "почитателите" му, които го "изоставиха" в културно и финансово отношение? Ако Тарантино се откаже от киното, това няма да е заради липсата на почитатели. Наричат го Песъка. Я защото е рус, я защото работи по строежите. Едно е сигурно, Песъка е ухо.
Това го знаем, ще кажете, но в заглавието ти обещаваш да съобщиш нещо за драмата му. Ще спазя обещанието си: дори когато си ухо не можеш директно да ходиш на УНГ, а задължително трябва да минаваш през личния си лекар. Пиша не за пари, и не за да ме харесват. За какво ми е да ме харесват непознати хора? Пиша защото смятам че имам важни неща за казване. Понякога писанията ми ги цитират, обмислят, доказват или използват в чужбина, но не и у нас. Защо е така?
Имам отговор: важните за мен (и някои чужденци) неща не са важни за българите. За тях са важни парите и това да те харесват, особено непознатите (че тях е по-лесно да измамиш с "висококачествените" си дипломи, продукти и услуги). Доскоро се чудех какво е било IQ-то на човека, нарекъл т.н. prime numbers прости числа. Отговарях си че е било близо до нулата.
Сега се чудя с кой акъл са нарекли т.н. torus тор. Отговарям си че IQ-то на виновника е било под нулата (да си прави компания с обонянието му). Син на дълго управлявал български премиер пише за свой познат: "Той беше изпаднал в немилост и беше принуден да си изкарва прехраната с писане на статии и книги". Представяте ли си какъв "интелектуален климат" е царял в премиерското семейство, щом членовете му са били способни да раждат подобни умотворения?
Изглежда че от децата на висшите държавни мъже нищо не става. Сещам се за едно, което взело написаната от друг реч и започнало да чете: "О о о о о ..." А суфльорите му рекли: "Другарю (Владимир) Живков, това не се чете, това са олимпийските кръгове!" Друго дете с не по-нисш произход, наскоро се беше напило дотам, че да не може да каже 6-буквеното си име (Калина). Децата не стават, а бащите? Как с подобен акъл те пробиват в политиката? Отговорът е елементарен: "Принудени са; другаде не биха могли да пробият." Представяте ли си ако бяха принудени да си изкарват прехраната с писане на статии и книги? Тогава те със сигурност щяха да умрат от глад. Гошо сънува как бай Тошо се е изправил пред наследниците си, сочи ги заплашително с пръст и им се кара:
- Това, което ние построихме, вие не можете да го боядисате! - Ех, бай Тошо - отвръщат наследниците, - ти си от старото поколение и не ги разбираш тези работи! Нашата цел не е да го боядисваме, а да го разпродадем. ...
Q: Знаете ли как e свършил капитан Cook ? А: Бил сготвен, т.е. изкормен и опечен. Преди това го били с бухалки, сигурно за да омекне. Q: Нещо друго, което би трябвало да знаем за капитана? А: Бил е академик на лондонската кралска академия. Q: Не е ли странно един академик да бъде убит с бухалки? А: Никак. Същото би се случило с всеки БАНски старец, отишъл в Македония да ги осветли че македонският е диалект на българския. ... Отдавна сме установили че юридическите лица (ЮЛ) са безотговорни и безсрамни. Първото - защото отговорността им е ограничена по закон, второто - защото нямат бузи (че да ги зашлевиш) и срам (че да ги засрамиш). Днес ще информираме обществеността за нашето най-ново откритие: ЮЛ са доста по-грозни от физическите лица (ФЛ), въпреки че се опитват с пластични операции и грим да прикриват този свой недъг.
Да вземем за пример имената. ФЛ имат по две имена: официално и прякор. Официалното име се дава от родителите ... ама друг път. Родителите дават само първата му част. Втората произлиза от името на бащата. А третата много често е индикация за семейна сила или слабост (Добродушков, съотв. Луджев и Делиев). Прякорът се дава от публиката, след като опознае човека. Ако прякорът ти е Тиквата или Тъпото, то нещо с теб не е наред, дори и да се казваш Светлин Хубавенски. За съжаление, търговското име, т.е. прякорът, на ЮЛ се избира от самото ЮЛ. Това имахме предвид, когато употребихме изразите "пластични операции" и "грим". Целта на търговското име е да заблуждава публиката: а) с прякора "Виваком" се опитват да ни уверят че съответното ЮЛ е по-жизнеспособно от конкурентите си, и б) с прякора "А1" се опитват да ни уверят че посоченото ЮЛ е с едни гърди пред другите. Такава дума нЕма, ще каже читателят, подобно на шоп в зоопарк. Има, ще кажа аз, и ще започна увода отдалеч.
Увод Деца с един родител не стават, за тази работа са нужни двама. И другаде е така. В науката например, майката е експериментът, към който по-късно се присламчва бащата - теорията. В икономиката е обратното, майката е теорията, по-късно се появява бащата - експериментът. Ще дадем за пример Адам Смит и теорията му за разделението на труда. Самото разделение на труда започна да се практикува масово едва след теорията на Смит. Същата бе историята с теорията за експлоатацията на Карл Маркс. Преди него, когато се чудеха защо собствениците и мениджърите се държат така с тях, работниците си го обясняваха с думите "Педераси, милорд!" и реагираха с напиване от мъка. След Маркс, те вече знаеха че става дума за експлоатация, на която трябва да се отвърне с класова борба. Изложение След тези уводни думи, на читателя ще му е лесно да възприеме че за да има индустриалци и индустриализация в една икономика, там трябва да се практикува вярата в (т.е. теорията на) индустриализма. Какво значи индустриализъм? Това е идеята че икономиката и обществото като цяло трябва да бъдат базирани на индустрията (масово производство на стоки и услуги*), а не на дребното селско стопанство или занаятчийство. В нашето общество, което в момента се намира в етапа на първоначалното натрупване на умствен капитал, подобни идеи са сякаш непознати. Да вземем за пример една новина от последните дни: бившият индустриалец и сегашен земеделски министър Кирил Вътев беше домакин на спорове между земеделци (слънчогледачи) и индустриалци (производители на олио) и застана на страната на земеделците. Интересно, сякаш само на мен хрумва въпросът защо споровете на земеделци и индустриалци трябва да се водят пред земеделския, а не пред индустриалния министър. Да не говорим че ако искаме бизнесите да са равнопоставени, то трябва да отнасяме подобни спорове до премиер-министъра. Заключение Как в една страна да има успешна индустриализация, а оттам и индустрия, ако индустриалците, министрите, а и целокупното население (с редки изключения), живеят с идеята че силата ни е в земята, т.е. в земеделието и туризма, които трябва да обгрижваме и развиваме с предимство? За туризма е ясно, там всеки трети тъпак, особено ако е с пари, вярва че може да "спретне" я хотел, я ресторант. Но защо е тази фиксация върху земеделието? ________________________________________ * в този смисъл е напълно резонно да се употребяват термини от сорта на call centre industry "За свикналия с вкуса на ерзаца", пише Христо Стоев в "Евдемонии", "автентичният вкус е силен и неприятен". Въпросът е кое е автентично и кое - ерзац.
Социалистическото селско кисело мляко беше рядко и постно, защото бабите "кръщаваха" прясното с водица. Хигиената на животните им не беше на ниво и затова прясното и киселото мляко имаха неприятен вкус и мирис. Тогавашното индустриално кисело мляко също беше рядко и безвкусно, като изключим прекалената киселинност. Приличаше на фитнес-инструктор, понеже нямаше и грам мазнина. Днешното "заводско" кисело мляко е балансирано. То не вони на крава, мазно и гъсто е, и има прекрасен вкус. И най-важното, то е едно на вкус месец след месец. Ако питат мен, това е автентичното кисело мляко, по-качествено от него през последните 50 и кусур години не е имало. Пък който иска, нека го нарича ерзац и нека се храни с незнайно мляко от незнайна крава на незнайна баба, докато не ... замирише като тях. Киселото мляко не е просто завършен продукт. То е и изходен материал за производство на таратор, например. Тараторът на баба и мама, сравнен с моя, беше ерзац с главно Е. Не съм мастър-шеф, причината е в качеството на днешното кисело мляко. Картофите се броят наесен, едва когато пораснат и ги извадиш от земята. В този смисъл, проверките по време на растежа (дали растат правилно на цвят, форма, тегло и бройка) са контрапродуктивни. Стопанинът е длъжен не да проверява, а да обгрижва.
И с образованието е така. Разпознаваш какво е учил и научил ученикът едва след като завърши училище. Контролните, класните и олимпиадите не помагат. Каква е ползата от хилядите шестици, златни медали и купи в Софийската математическа гимназия, когато на 500 метра от нея големият ѝ брат - Софийският университет - не може да запълни наличните места по математика и информатика? Пред закона Х всеки човек У е еднакъв, казал Кобургът, но ни спестил продължението че пред всеки човек У законът Х не е еднакъв.
Питайте Васил Божков, пред него имаше 2 различни закона - да си избере по кой да го облагат. Така спести 600 милиона. На вас, в магазина, предлагали ли са ви ДДС по избор? Симеон се изакал ... пардон, изказал за катастрофата на подпийналата си дъщеря по следния начин: "От доста малко стана нещо огромно". "Как така малко? Ами ако беше убила човек?", питат разтревожени съграждани.
Драги съграждани, влезте му в положението! Става дума за възрастен човек със съответните изкривявания. Вие може и да виждате като проблем напиването, но той вижда като проблем напиКАването. Като разбрал че папата се среща с мюсюлмански мюфтии и получава като подаръци ценни български реликви, Гошо Тъпото кипнал:
Папата си е .... мамата. От последните четирима владетели със синя кръв, само един не бе изгонен - Борис. Не че нямаше да му се случи, просто извади късмета да не дочака руснаците. Да, ама синът му нямаше късмет - изгониха го 2 пъти. Първият път с референдум (комунистите), вторият път с избори (демократите). И после се чудим защо княгиня Калина се напива. Елементарно, Уотсън, от срам го прави.
Хеерт Хофстеде, европеец и социален психолог, казваше че културата е софтуер на ума. Американският историк Алфред Кросби виждаше нещата по подобен начин. "Културата", написа той в "Екологичен империализъм", "е система за запаметяване и промяна на поведенческите модели не в молекулите на генетичния код, а в мозъчните клетки."
Съгласно българските разбирания, културата е хардуер или данни: Разбиране 1. Културата е хардуер, тя е веществена и се изразява в: 1.1. постройки (паметници на културата), а именно: оперни, концертни и театрални зали; библиотеки; къщи; истински паметници (статуи и паметни плочи), 1.2. предмети (съдържанието на сградите): сцени; декори; музикални инструменти; книги и т.н. Разбиране 2. Културата е данни, тя е набор от списъци, т.е. състои се в това да знаеш: имена; дати; ситуации в които да казваш "благодаря", "моля", "вземете това пликче с благодарности" и подобни. Независимо дали разглеждаме културата като софтуер, хардуер или данни, в конкретния случай тя, подобно на компютъра (със своите хардуер, софтуер и данни), може да работи или не. Да го кажем така: представителят на всяка култура може да е културен или да не е. Лирическо престъпление Последният параграф, преведен на езика на днешния ден: родената в Мадрид, в европейско семейство със синя кръв, и учила (из Европата) изкуства и филологии, княгиня Калина носи "културата" на простия, неук, потен и неблагодарен българин Ганьо: пие до безпаметност и сяда зад волана, а като я хванат - не иска да благодари на пътните полицаи. Адвокат Петър Илиев си има докторат и хабилитация. Специалисти казват че те не стрували много: докторската работа била преписана, а хабилитацията - невалидна. И тъй да е, но човекът си ги има ... документално.
Сещам се за една дама със същата фамилия - Калина Илиева. Тя беше заловена че е упражнявала висша държавна длъжност благодарение на фалшивата си диплома. Фалшива, фалшива, но си я има, нали? Сещам се за една дама със същото малко име като Калина Илиева. Познахте, имам предвид княгиня Калина. Каква княгиня е тя, питат се конституционалисти, като България е република? Поне един фалшив документ за синя кръв да си имаше, ама няма. А пък кръвта ѝ - съвсем обикновена. Сигурно затова е отказала да даде кръвна проба вчера - за да защити реномето на фамилията. Не знам дали става дума за нещо (общо)човешко или (частно)българско, но ... мнозина си представят грамотността ученически, т.е. таблично:
а) да знаеш географията е да знаеш имената на страните и столиците им, б) да знаеш историята е да знаеш събитията и датите, в) да познаваш града е да знаеш имената на улиците, г) да познаваш хората е да знаеш кой кой е, напр. Тошо Коларов е Министър на Транспорта, а Мехмед Кадиев - на правосъдието, д) да познаваш езика е да знаеш да изписваш думите, и поставяш запетайките, правилно. Нека кажем истината за житейската грамотност: в) да познаваш града значи да можеш да избираш оптималния (по разстояние, време, цена) градски маршрут, г) да познаваш хората значи да можеш да работиш с непознати хора, д) да познаваш езика е да можеш да произвеждаш верни, полезни, но и нови, мисли. Да обобщим в един пример: Сър Франсис Дрейк беше грамотен не защото пишеше Inglisshe вместо English, а защото можа да обиколи света и да се върне в Англия без секстанти, морски хронометри и компютри. Мислите, които провокират въпроси без да дават отговори, са полезни в науката, но не и в бита. Да вземем за пример опразнена аптека, на чиято витрина гениален собственик е закачил надписа "Аптеката не работи". Това не дава никаква нова информация на клиента:
а) ако не е сляп, той може сам да види че аптеката не работи, б) ако е сляп, той няма да види и надписа. Имам и втори пример. Витрината на опразнен софийски магазин информира: "Магазинът не работи. Ще се местим в Сапарева баня". Страхотно, ама не можехте ли да напишете кога и на кой адрес? Иначе клиентите трябва да ходят всяка седмица до Сапарева баня (на 75 километра от София) и да проверяват къща по къща преместил ли се е вече магазинът и точно къде? Казват че по времето на социализма хората се чувствали сигурни, а сега - не. Вярно е, но по един неочакван начин.
По времето на социализма законопослушният човек З се чувстваше сигурен. Елементарно, Уотсън, З беше сигурен че няма да види бял ден, защото му се падаше да изхранва по един от следните видове лапачи Л: а) партиен секретар, б) комсомолски секретар, в) милиционер, г) военен, д) майстор на спорта, е) старши научен сътрудник, ж) заслужил деец на културата, з) народен артист и т.н. Бъдещите престъпници БП, голяма част от които тогавашни Л, т.е. партийни и комсомолски секретари, милиционери и военни, вкл. и военизирани майстори на спорта от "Левски" (МВР) и ЦСКА (армията), също бяха сигурни - в това че хората от тип З ще им плащат големите заплати во веки веков. Истинските престъпници П, т.е. заловените и (особено) осъдените, също бяха сигурни. Първите - че ще бъдат наказани, вторите - че ще трябва да излежат наказанието си. А сега как е? Елементарно, Уотсън, сега всички се чувстват несигурни: 1. З се чувства несигурен защото, макар и вече да не трябва да плаща заплати на всички Л, не знае дали няма да бъде измамен и обран от тези от тях, които са се превърнали в БП. 2. БП също се чувстват несигурни, защото в процеса на мамене и грабене нямат сигурност: 2.1. че ще попаднат на лесни и богати жертви, 2.2. че няма да попаднат в ръцете на закона, и 2.3. че дори и да се отърват от ръцете на закона, няма да ги застреля някой конкурент. 3. За Л-хората няма сигурност. Държавата обедня и числеността на военната, научната, културната, артистичната и спортната общност намаля. А тези които останаха, освен за високи постижения, трябва да се борят и да си запазят топлите местенца. Както биха казали древните римляни, полковник за полковника и професор за професора е вълк. 4. За П-хората също няма сигурност. Те не са сигурни дали ще бъдат осъдени, а ако бъдат - дали държавата ще бърза (и може) да ги вкара на топло. Послепис Няколко часа след като написах горното научавам че застреляли Алексей Петров - един от най-сигурните в себе си българи. Толкова сигурен беше той, че (чрез застрахователната си компания) продаваше сигурност на останалите българи. С риск да се повторя, ще кажа: барета за баретата и доцент за доцента е вълк. След като установихме несъществуването на Несравнимостта, днес планираме да установим несъществуването на Свободата. И така ...
От медиите научаваме че от 2026 г. ще сме длъжни да купуваме ток от свободния пазар. Какъв е този свободен пазар, след като ще сме там по задължение? И това ако не е парадокс! Един човек с не толкова затворени очи би дефинирал свободата малко по-широко - свобода би трябвало да означава да можеш да избереш откъде да си купиш тока: а) от свободния пазар, или б) от несвободния пазар, т.е. от държавата. Така е в пенсионното осигуряване, където има 3 стълба. Друг човек, този с още по-отворените очи, би забелязал че това няма никакво значение. Ако си длъжен да си купуваш нещо, без значение от кого, то ти не си свободен. Да помислим и за резултата от покупката! Последното нещо, което интересува един пенсионер, когато получи мизерната пенсия от 600 лв. в банковата си сметка, е какво пише на платежното: Република България или "Алианц" АД. Да не говорим че с 600 лева месечно няма как да си свободен. Свободата е друго, би казал някой още по-грамотен, тя е в това да избереш дали изобщо имаш нужда от пенсионно осигуряване или от ток. Следва голямата изненада: мислите ли че ДНЕС един човек без достъп до ток може да бъде свободен? Зарязваме конкретностите и генерализираме: Физиците ще ни кажат че една ръка, например, има 6 степени на свобода. Аз ще кажа друго: ръката не е свободна, защото постоянно получава и изпълнява заповедите на мозъка какво да прави и как да го прави. Само не ми казвайте че ръката става свободна когато се отдели от тялото; тогава тя не е свободна, а мъртва. Така е и с човека - той или е НЕсвободен, или мъртъв; трето положение няма. Онази история със съдебното решение, провъзгласило Джон Атанасофф за създател на първия цифров електронен компютър, повреди мисленето на мнозина. Да вземем за пример Гошо Тъпото. Когато му казаха че българинът Петър Петрофф е създал първия цифров електронен ръчен часовник, той отговори:
- Къде е съдебното решение? Като се има предвид прякора му, трудно ще е да обясним на Гошо че истинското създаване го има само в изкуството и науката - там където авторът надписва и датира творбата. Часовниците са друго нещо. Ако случайно вземете в ръце прототипа на първия цифров електронен ръчен часовник, то на него ще видите не името Петрофф, а името Хамилтън. Без дата. |
This website uses marketing and tracking technologies. Opting out of this will opt you out of all cookies, except for those needed to run the website. Note that some products may not work as well without tracking cookies. Opt Out of CookiesCategories
All
Archives
July 2024
|