Българската държава финансирала пънк-албум. Що за пънкар трябва да си за да галиш вимето на държавата, вместо да ѝ сриташ задника? Това е все едно Sex Pistols да се бяха молили на правителството на Нейно величество и подчиненото им БиБиСи за финансиране и ефирно време, срещу обещанието да сменят Anarchy in the UK с Monarchy is OK.
|
Държавата иска (от университетите ) повече математици, но все така получава юристи и икономисти. Това гласи интересно заглавие във вестника. Да бях в обикновеното си критично настроение, щях да критикувам езика на автора (държавата не може да иска). Да бях, ама не съм. Затова ще напиша следното:
Държавата се е объркала: вместо да иска математици от университетите, тя трябва да ги иска от гимназиите. Елементарно, Уотсън, как става така че при толкова много, и все "успешни", математически гимназии кандидат-студентите по математика са недостатъчни? Явно нещо в дефиницията за успех не е наред! Истинският успех на математическото училище се мери с това колко души са поели по пътя на математиката, а не с това колко прашасали купи и медали има в хранилището и колко шестици - в дневниците. Историкът Спирос си създаде много врагове, твърдейки че България не е на 1300, а на 114 години. Опитва се да го обясни на колеги, но те не го разбират. А обяснението е толкова елементарно.
Защо всичките три национални катастрофи са се случили все на Третата българска държава? Да вземем за пример Третата национална катастрофа! България губи Македония, Западна Тракия и Поморавието, а останалата (основната) част е временно окупирана от съветски войски. Защо не се броят за национални катастрофи загубите на всички български територии в края на Първата и Втората български държави, особено като се има предвид че окупацията е траела не години, а векове? Елементарно, Уотсън, не се броят защото е ставало дума за други държави, независимо че ги наричат български. Волжска България също беше българска, но днешните българи не я считат за предшественик, и не броят паданията й под татарско и руско иго за национални катастрофи! Има нямане, но има и НЯМАНЕ. С пример от родината: деца няма, ама детските градини повече ги няма.
Има имане, но има и ИМАНЕ. Когато пораснат, същите деца безпроблемно си намират места в училище, а когато завършат намират още повече места в университетите. Децата ли измират докато порастват или пирамидата на обучението им е обърната? Не трябва ли да има повече места в детските градини и по-малко в университетите? Случи ли се да пречукат някоя жена, първо ще заподозрат съпруга й – което може да ви наведе на размисъл какво мислим за брака.
Ако си поставиш за цел, можеш да водиш един и същи живот, независимо богат ли си, или беден. Спокойно можеш да четеш и да имаш идеи. Най-хубавите книги са тези, които ти казват това, което ти вече знаеш. Писането е вятър работа. Има само един начин да изкараш пари с писане и той е да се ожениш за дъщеря на издател. „Художественото“ писане напомня флангова атака срещу позиции, които са фронтално непревземаеми. Държавата и публиката се считат за оправомощени да се ровят в частните дела на индивидите. Например, в това какви са недвижимите им имоти и как ги стопанисват. Познахте, имам предвид т.н. културно наследство.
Разглеждайки въпроса чисто юридически ... ако една сграда се счита за национално културно наследство, то не трябва ли разтревожените наследници (чиновници и активисти) да участват финансово в поддръжката на сградата? Разглеждайки въпроса чисто езиково ... може ли едно наследство да е културно? Културни могат да са хората, но би трябвало да имаме известни съмнения за тези от тях, смятащи че културни могат да са и наследствата. Наричат Вазов "Патриарх на българската литература". Пълни глупости, не е патриарх, а основоположник. Разликата е от земята до небето. Исус беше основоположникът, но патриарх стана Петър. На езика на математиката:
Основоположникът е константа, патриархът - променлива. Имената, казва слабоизвестен британски философ, ни позволяват да забодем етикети на предметите, а осмислянето да оставим за по-късно. Често името блести, заслепява, разсейва и ние забравяме за осмислянето. Не става дума само за имената, но и за другите лъскави етикети.
Имахме си цар, който вярвахме че ще ни оправи за 800 дни. Етикетът "цар" прикриваше факта че човекът не е царувал никога - вместо него, това го правеха тримата регенти, и точно затова те понесоха присъдите на "народния" съд. За президент си имахме доктора Първанов, който не беше излекувал никого. За премиер си имахме генерала Борисов, който никога не беше командвал дивизия. За кандидат-министър си имахме почетен консул без консулство и без почет (чест). Какво ли ще се появи, когато се разлепят "харвардските" етикети на сегашните? Вярно е че сме дали, но запитваме ли се какво е то? Дадохме на света кубратовата басня с пръчките, но забравихме да споменем че Кубрат я е преписал от езоповите басни, по време на обучението си в Константинопол.
За това че обичаме да даваме на света неща, които не са наши, говори и вазовото стихотворение "Паисий", според което сме дали "на вси Словене книга да четът". Забележете, авторът на стиховете става известен като Патриарх на българската литература не по случайност, а защото еднолично поставя основите й, написвайки първите български: повест, пътепис, разказ и роман*. По думите на Гео Милев, преди Иван Вазов не е имало българска литература. Е, каква тогава е била книгата, която сме дали на Словенете? Елементарно, Уотсън, била е чужда. Което ме подсеща за нещо българско и родно - поговорката "С чужда пита помен прави". ________________________________________________ * но не и първия опит за роман, който дължим на графомана Нягул Семков Чували сте за вътрешните одитори в частните фирми, нали? Това е много ветровита работа, поради следната причина: хем трябва да следят за гафове във фирмата, хем са в подчинение на Борда на директорите (и в някаква степен - на Главния изпълнителен директор), който много често е основен производител на гафове. Разумните хора биха поставили вътрешния одит на подчинение на акционерите, но и това е половинчата мярка: много често големите акционери са в Борда на директорите, а ГИД почти винаги е акционер. Аз да бях, щях да поставя одита на държавно подчинение.
Чакай, сега, ние сме тук за да четем за Конституционния съд, ще кажете. Дадено ... Конституционният съд е нещо като вътрешен одит за Парламента, защото следи дали законите приети от парламента са конституционни, както и дали са в съответствие с общопризнатите норми на международното право, а и със сключените от България международни договори. Поради тази причина, КС трябва да е независим от НС. Да, ама не: една трета от състава на КС се определя от НС. КС е нещо и като вътрешен одит за Президента и Министерския съвет, понеже трябва и да се произнася при спорове за компетентност между НС, Президента и МС. По тази причина, КС би трябвало да е независим и от Президента. Да, ама не: една трета от членовете на КС се определят от Президента. Затова, станат ли издънки, не питайте къде е бил Конституционният съд! Това е все едно след издънката с "Енрон" да питате къде е бил вътрешният им одит. ... ако възникнат противоречия, няма да има повече нужда от спор между двама философи ... Защото за тях би било достатъчно да вземат моливите в ръцете си, да седнат при сметалата и да си кажат: "Нека пресметнем!" Лайбниц
Сигурен съм че сте чували как никога българско бойно знаме не е пленявано от врага. А чували ли сте историята за командира на 19-ти шуменски пехотен полк подполковник Марин Куцаров? Когато врагът пленява полка, командирът решава да спаси от плен знамето и го скрива в хастара на куртката си. Представете си следната математическа ситуация, в която а е елемент на множеството А, а А е подмножество на B. Мислите ли че е възможно а да не е елемент на B? Естествено че не е възможно. Да, ама Куцаров бил на друго мнение - той смятал че е възможно да е пленник, да крие знамето в себе си и, въпреки това, знамето да не е в плен. Децата в България, казват, намалявали. Търсят се и се намират различни причини. Ще посоча основната, и най-неприятна, причина - децата намаляват защото остаряват.
През ден-два излиза някое заглавие от сорта на "100% от умрелите с КОВИД за деня са били неваксинирани". Супер, това е естествен подбор, казва оптимистът. Глупости, казва песимистът, 99% от починалите са излезли от репродуктивна възраст или вече са се размножили.
Преди 3 дни научихме че от НАП пуснали приложение за проверка за фалшиви касови бележки, нищо че такива бележки на практика нямало. Голяма работа, няколко десетки хиляди лева на вятъра! А милионите харчени за Бюро за защита на свидетелите, въпреки че защитени свидетели няма?
Понеже съм с богато въображение, представям си следната парадоксална ситуация в близкото бъдеще: Бюрото за защита на свидетелите ще охранява свидетелите, свидетелстващи срещу виновниците за създаването на ненужното, но скъпо, Бюро за защита на свидетелите. И като започнахме да си говорим за парадоксални ситуации ... в реалността фалшиви касови бележки може и да няма, но това не значи че във виртуалната реалност на НАП такива няма да се появят. Елементарно, Уотсън, ще се появят поради бъгове в приложението на НАП. Наред с Уклона към антропоморфизиране, реификацията е друг порок, характеризиращ мисленето на българина. Всъщност, казват умни глави, антропоморфизирането е частен случай на реификацията.
Какво е реификацията, ли? Склонност да подменяме абстракции с обекти (предмети). Реификация е да смятаме числата за атоми, а математиката - за Вселена (когато казваме че числата са атомите, от които е изградена вселената на математиката). Във връзка със смяната на властта, у нас се заговори за култура. С театрите трябвало да се случи това, с читалищата - онова, с библиотеките - друго. Класически случай на реификация. Културата е съвкупност от правила (практики, обичаи, закони), тя е по думите на Хеерт Хофстеде "софтуер на ума". Според нашите културни "разбирачи", обаче, културата е хардуер. Не, не е. Това че имаме библиотеки, театри и оперни зали, както и това какви книги и декори има там, не казва нищо за БГ културата. Особено смешно е когато се заговори за "паметници" на културата. За такива се смятат разни занемарени стари къщи и постройки, някои от които наистина са паметници, напр. паметника "Левски" в центъра на София. Ако е погрешно да говорим за култура, когато говорим за "живи" постройки (каквито са оперите и театрите), то дваж по-погрешно е да говорим за култура, имайки предвид мъртви постройки (запуснати къщи и почитани веднъж годишно паметници). Къде е културата на българите: в това че "почитат" свободата, в образа на Левски, или в това че повечето от тях отказват на останалите свободата да решат дали да се ваксинират или не? Елементарно, Уотсън, би казал Хофстеде, българската култура е въплътена във второто, понеже е култура на избягване на несигурността. В този смисъл, Левски (разгледан през поетите от него рискове) не е представителен за българската култура. "За човека с чук в ръка всеки проблем изглежда като пирон", обичал да казва психологът Маслоу. В афоризма му има три променливи:
х - инструмент (в случая - чук); у - орган (в случая - ръка); z - манипулируемо (в случая - пирон). Ако дадем други стойности на променливите, можем да получим друг афоризъм, например: За човека с обсесия в главата всеки проблем изглежда като съдебно дело. Като казваме "обсесия", имаме прадвид обсесията че сме винаги прави и че нещата се решават истински само в съда. А сега да дадем и пример: Поискали от БГ-прокуратурата да даде номерата на делата, пратени на европрокуратурата, ръководена от Кьовеши. БГ-прокуратурата отказала, дали я под съд и я осъдили да назове делата. Другари ковачи, не можахте ли да забиете пирона по по-лесен начин? Като видяхте че БГ-прокуратурата не иска да ви отговори, не можахте ли да поискате номерата от Кьовеши, вместо да губите времето на съда, след което да влезете отново в режим на изчакване и колебание дали прокуратурата, която не ви даде номерата съгласно закона, ще ви ги даде съгласно съдебното решение? Преди няма и месец заработи поредният български суперкомпютър. Не знам как сте с езиците, ама суперкомпютър на английски значи суперизчислител. Затова се питам: какво изчислиха предните БГ суперкомпютри и защо това се пази в тайна?
Шефът на новия суперкомпютър обявил публично че учените и бизнесите, желаещи да го ползват, трябва да внесат предложенията си за разглеждане пред Експертен съвет. Не знам как сте с езиците, но на чист български това може да се каже така: Дадохме парите за суперкомпютър, дайте сега да видим дали, и за какво, можем да го ползваме! Боже, мили Боже, направи така че суперкомпютърът да избегне съдбата на металургичния комбинат "Кремиковци", който първо бе изграден, а после се оказа че в Родината няма руда за него! "Не е задължително да сечете с меча на истината; с него можете и да сочите", сполучливо отбелязва американската писателка Ан Ламот. Само едно е пропуснала да отбележи - какво става когато сочиш на слепци. Елементарно, Уотсън, нищо не става.
Българите са слепи още от времето на Самуил, на сто ще се намери един полусляп. Затова по главите им трябва да се удря, не да им се сочи. Един от скорошните удари е станфордската класация на най-добрите 2% от световните учени, в която имало 50-тина български учени. Вестниците се скъсват да препечатват, а коментаторите с ирония питат защо тези 50 са химици и физици, и къде са прословутите ни юристи, философи, филолози, историци и т.н. Ироничните коментатори са слепи за това че иронията им е насочена към самите тях: в цивилизованите страни юристите, философите, филолозите и историците не се броят за учени (или ако случайно се броят, то се броят за втора ръка и трябва да направят нещо изключително за да влязат в новините, и особено - в класациите). Ето ви класация на 100-те световни учени за 2021! Къде в нея виждате юристи, философи, историци и филолози? Шотландците имат 421 различни думи за сняг. Някои от тях отразяват различни аспекти на снега, а други са техни комбинации. Българите имат една.
Англичаните имат думите time и weather. На българите им е достатъчна думата време. Руснаците имат думите зачем (с каква цел) и почему (по каква причина). Българите се ограничават до защо. Японците имат две думи за Аз-а си: едната за частния, а другата - за публичния му аспект. Това на българина вероятно му звучи като раздвояване на личността. Американците имат две думи за пол: sex и gender. Българите се оправят с една. Думата джендър някои я научиха наскоро, но понеже не знаят значението й, я използват за обида. Някои пък изобщо не са я чували и превеждат "She teaches gender studies at ..." като "Тя преподава граматика в ..." Та затова се чудя: Как можем да сме толкова сложни че да имаме различни облекла за вкъщи, работата, свободното време и официалните случаи, а да сме толкова прости че да имаме по една дума за всички случаи? Общественото здраве не се поддържало с личен избор. То било отговорност за другите около теб, за цялото ни общество. Личен избор било дали да облечеш синя или зелена риза или да пиеш водка или уиски. Когато изборът влияел върху сфери като образованието и поредната провалена учебна година на едно поколение, той не трябвало да бъде личен. Това написал някакъв "демократ" (бивш депутат и настоящ кандидат).
Леле, какво "демократично" проникновение! Според "демократа" мястото на правата и свободите било в магазина (отделите "Дрехи" и "Напитки"), и свършвало на изхода му. Оттам започвало общественото. Да, ама не! Извън магазина също има свобода и личен избор, и хората редовно ги използват (в ежедневието, а и на избори) за да покажат какво е мнението им за подобни "демократи". Току-що го направих и аз! 25 учени от БАН се класирали в класацията на Станфордския университет за най-добрите учени в света през 2020 г. Шест от споменатите 25 били жени (поименно изброени тук). Не ми се търсят допълнителни данни, та затова ще разсъждавам върху наличните:
Как става така че от шестте жени, оказали се в елита на световната наука, само една е академик на БАН? Не е ли това намек че за да си академик на БАН се изискват някакви "специални" качества, с които елитът на световната наука разполага само в единични случаи? Заекът и гарванът бягали от вълка, но стигнали до пропаст.
- Ами сега какво ще правим? - попитал заекът. - Ще прелетим - отговорил гарванът. - Ама аз не мога да летя - проплакал заекът. - Абе, аз ти давам идеята, пък ти се оправяй - отговорил гарванът и литнал. Левон Хампарцумян решил да се прави на мъдрец и посъветвал българите как да се пазят от инфлацията: ако олиото ви е скъпо, купувайте олио от чужбина. Едни се оплакали че нямат коли, международни паспорти, ваксинации, пари за бензин, свободно време за пътувания и т.н. Други го попитали какво ще стане с цените на олиото у съседите след като те се научат че ние сме се научили да пазаруваме олио у тях. "Абе, аз ви давам идеята, пък вие се оправяйте", отговорил Хампарцумян. Е, как да завършим освен с афоризъм от Джеймс Гиъри: Често съветите са безплатни, защото нищо не струват. Адвокатът Пешо цитира член 313 от Наказателния кодекс как за н'ам к'во си се присъждали до 3 години лишаване от свобода или до 300 лева глоба. Ех, каква евтиния, радва се рецидивистът Гошо, една година свобода може да се купи за 100 лева.
Онзиденшният БГ "елит" излизаше от МГИМО, вчерашният - от Академията на МВР, днешният сякаш излиза от Харвард. Има само една тънкост, всеки говори откъде са излезли, но никой не казва как са се справяли с учението там. Това не е важно, ще кажете, по-важно е как се справят след това. След което многозначително ще замълчите.
Не мълчете многозначително, моля! Усвоените знания, при условие че наистина са усвоени, водят до успех в теорията (генериране на нови знания) или практиката (успешно прилагане на старите знания за постигане на нови и полезни резултати). Е, къде са им резултатите на набедените за елит? Дали липсата на информация не се дължи точно на това, заради което се хвалят с имена на учебни заведения, а не с конкретни лични академични постижения? |
Categories
All
Archives
March 2023
See also |
RSS Feed
