Разумното, Ваньо, е в очите на наблюдателя. Министерската корупция е от типа "веднъж годишно, но по много", катаджийската е от типа "ежедневно, но по малко". Коя от двете е по-разумна?
"Да се спре корупцията е неимоверно трудно, но тя може да се ограничи в разумни мащаби", рекъл Ваньо Костов, без да уточнява кои са разумните мащаби.
Разумното, Ваньо, е в очите на наблюдателя. Министерската корупция е от типа "веднъж годишно, но по много", катаджийската е от типа "ежедневно, но по малко". Коя от двете е по-разумна?
0 Comments
Англосаксонците обвиняват славяните че от гората не виждат дърветата. Славяните им го връщат, обвинявайки ги че от дърветата не виждат гората. Следва два примера за правотата на едните и другите.
САЩ обвинили 10 лица от американската фарма-индустрия за незаконна продажба на опиоиди с рецепта - 70 милиона таблетки, на стойност около 1.3 милиарда долара. Незаконна продажба? Може би, но нека не гледаме само продажбата. Тези таблетки някой ги е:
А сега за българите. Да сте чули за български лекар, обвинен/осъден заради това:
"Музиката помага на растежа на растенията, установиха учени", пише в "Днев-
ник". Коя музика? Кои растения? Кои учени? С тази съвременна криза на репликацията ... да не вземе след година да се окаже че никоя музика не помага на растежа на никои растения? Или че хората, провокирали вестникарското заглавие не са били учени, а мошеници? Едно може да се установи с пълна сигурност - "Дневник" беше вестник, но сега (бидейки единствено електронно издание) вече не е. Това че пишещите в електронното издание може някога да са били журна-листи, но вече не са, е също лесно установимо. От текста на статията става дума че растящите под влияние на музиката растения били гъби. Да, ама ... гъбите не са растения, драги ми "журналисти", тях вече 6 десетилетия ги считат за отделно царство, наред с царствата на растенията и животните. В средата на кръга се намира центърът му - важна точка, но единствена. Периферията на кръга е друго нещо - състои се от безброй точки. След тези встъпителни думи, нека разгледаме как партиите определят кандидат-депутатите си.
БСП, казват, привлякла звезди: конституционалистката Наталия Киселова и всичколога Евгени Минчев. Казвам "всичколога" не защото не подбира (по пол и възраст), а защото терминът "ренесансова личност" хич не му отива (ако изключим бисексуалността на някои ренесансови личности). Евгени Минчев може и да е известен в някои среди, но има лоша слава в краищата. С други думи той няма да свърши никаква работа като кандидат-депутат - за всеки привлечен избирател, той ще отблъсне трима от твърдия БСП-електорат. Киселова е друга работа, ще кажете, преди да сте се замислили. Само на пръв поглед. Конституцията е "средата" на правото - важна, но единствена сред многото закони и подзаконови актове. Доколкото едно (средно и краткотрайно) Народно събрание не се занимава с ремонти на Конституцията, Киселова няма да плува в свои води. А какво би казал за нея електоратът на БСП, който не разбира и 1/10 от конституционалистките ѝ "пледоарии", но ясно усеща че професионалните ѝ интереси са там и ... никъде другаде? Да обобщим: И в двата случая БСП, мислейки за средата, игнорира избирателната периферия. Дали на това не се дължи "летежът" ѝ към политическата периферия? Не се ли сеща върховният главнокомандващ (летец по професия) че ежечас-ните ниски прелитания на самолети над центъра на столицата са заплаха за националната сигурност? Или смята че на цивилните самолети и летци Бог е забранил да се случва това, което се случва на военните?
Кое е по-важното - дълготрайността на вещта или тази на бранда? Лесно ми е е да отговоря: 30-годишната ми пералня "Аристон" пере със същото качество, въпреки че брандът "Аристон" отдавна го няма*.
Същата е, или по-скоро би трябвало да бъде, ситуацията с хората. По-добре е делата им да запазят качествата си, а брандът им** да се обезцени, отколкото обратното. Айнщайн би предпочел теорията му за относителността да оцелее во веки веков, а хората да престанат да го боготворят, отколкото да се случи противоположното. Ако имате трудности с разбирането, превеждам на чист български: Левски би предпочел да имаме това, за което е дал живота си - чиста и свята република, пред това във всеки град да има улица носеща името му. Мисля че и повечето от нас биха го предпочели. Да, ама не! Реалността е съвсем различна. __________________________________________ * поне що се отнася до пералните ** легенди, имидж, респект Американският президент Джеймс Гарфилд откри красиво доказателство на Питагоровата теорема (на стр. 4 тук). Френският император Наполеон откри теорема, наречена на негово име. Най-близкият контакт на български управник с геометрията се случи когато Симеон Втори каза: "Определени кръгове чертаят разделителни линии сред народа".
И като казахме "народа" ... да обобщим: каквито народите, такива и управниците им. Математиците употребяват термина DERANGEMENT, когато говорят за пермутация, при която никой от елементите не запазва оригиналното си място. Да вземем за пример думите ВОКАЛИСТ и ЛИСТОВКА.
Психиатрите използват същия термин, когато говорят за умопомрачението. А днес ние ще говорим за ... българското умопомрачение, при което думите не запазват оригиналното си значение. Ще дадем за пример тези членове на Българската академия на науките, които не стават нито за членове (поради възрастта си), нито за наука (понеже са режисьори, поети, художници и скулптори). Е, ако БАН ви се струва твърде сериознa хапкa за преглъщане, нека вземем за мезе Кольо Гилъна, който нито прилича на Иън Гилън, нито може да пее и композира като него. За мнозина речта е като бирата "Каменица" - на една ръка разстояние от главата. Ако звучи неясно, обяснявам - речта им сякаш се ражда не в мозъка, а в други органи.
Първият пример е със самата бира "Каменица". От компанията твърдят че това била първата българска бира, а и че (според някакви рекламни чадъри) хмелният ѝ вкус бил от 1881 г. Няма как да се съглася:
Нека от 19-ти преминем в 21-ви век. Сега вместо за дати, ще разсъждаваме за координати. Казват че тези дни двама българи прекосили Северния ледовит океан. Това е съмнително. Няма как да тръгнеш от Южна Норвегия, да стигнеш до северния норвежки остров Свалбард и да твърдиш че си прекосил Северния ледовит океан. Точният израз е "са се топнали в Северния ледовит океан в района на Свалбард". Елементарно, Уотсън, континенталната част на Норвегия граничи само със северния Атлантически океан - който не вярва, да види тази официална карта. Прекосяване на океан означава (минимум) да тръгнеш от един континент и да стигнеш до друг, спомнете си уроците за Колумб. Изводът: Сякаш доста български успехи приличат на измислената Грами-награда на ФСБ. Ако искат да им вярваме:
"Българинът малко работи и много спи", съобщава вестникарско заглавие, базирано на данни от НСИ. Аз ще кажа друго: "Българинът прекалено се абстрахира". И ще се аргументирам:
1. Няма двама еднакви българи, както и две еднакви българки. Едни работят (съответно спят) много, а други малко. Да не говорим че ... някой може да работи 11 часа дневно и да спи 10, а друг може да работи 4 часа дневно и да спи 5. Вие кого ще предпочетете? Сигурен съм че първия, без значение дали искате да работи за вас или да спи с вас, ха-ха-ха. 2. Няма два еднакви дни. Има работни дни и почивни дни. Един работи повече през работните, а друг през почивните. 3. Ако трябва да сме точни, няма и два еднакви НСИ. Идва нова власт и назначава в НСИ свои хора, с цел да подават на публиката удобна за властта информация. Да го кажем на прост български: Колкото по-често правим избори, толкова по-малко трябва да вярваме на НСИ. В последната си книга Ювал Харари описва как в продължение на 13 години, анонимен тип (без да пророни и дума) гледал, слушал и записвал какво прави в кабинета си румънският компютърен учен Георге Йосифеску. Йосифеску бил наясно че типът е от Секуритате, та затуй се налагало да изтрайва присъствието му.
Да беше Тодор начело на Румъния, той щеше да надхитри Чаушеску. Тодор щеше да накара Йосифеску да работи за Секуритате. Не си измислям, Тодор направи това с директора на Института за микропроцесорна техника и Главен конструктор на България по персоналните компютри. А вероятно и с много други. По-хитър, в сравнение с румънския си колега, беше и споменатият български компютърен конструктор (започнал да работи за ДС преди да се издигне). Да, ама тази работа с компютрите не е като онази с подслушването. При компютрите хитростта не е нито необходимо, нито достатъчно условие. Сигурно затова българските персонални компютри застинаха в т.н. долна мъртва точка. Служители на Спешна помощ редовно се оправдават че не било тяхна работа да пренасят болните до линейката. Това е не само невярно, но и НЕ БИ МОГЛО да е вярно.
Спешна? Ако близките на болния трябваше да осигуряват транспортирането на болния до автомобил, намиращ се на улицата, то за какво им е да ЧАКАТ линейката на Спешна помощ? Всеки с акъла си би предпочел да транспортира болния до СОБСТВЕНИЯ автомобил и без ЧАКАНЕ да го закара в болницата. Ето това е спешност! Ама линейките поне знаят къде има свободни легла, т.е. къде да закарат болния, ще кажете. Знаят друг път, казват медиите. Помощ? Какво ѝ е помощното на Спешна помощ, ако близките на болния трябва да ѝ ПОМАГАТ с носене? Днес ще разсъждаваме за склонността на българите да не различават голямото и малкото. Ще установим че това е систематична слабост, характерна за различните българи в различните исторически периоди.
Прадедите Те казваха че никой не е по-голям от хляба, без да си дават сметка че селото е по-голямо от селската фурна, тя - от пещта, а тя - от хляба. Дедите Дедите ни, които се биеха и загиваха за България, също бяха жертви на объркване. Да вземем за пример полковия командир Марин Куцаров, който (макар и след битки) попаднал в плен заедно с полка си. За него сякаш било по-срамно полковото знаме да попадне в ръцете на врага, отколкото това да стори полкът му. Ще рече, за него знамето било по-важен символ на Родината от 1000-та мъже под негово командване. Ние И ние не падаме по-долу от предците ни. Кръщаваме две съседни улици, с еднаква важност и приблизително еднаква дължина на Тракия и полковник Борис Дрангов. Не че имам нещо срещу полковника, ама ... Тракия е кръстена на предците ни и заема голяма част от Родината. Накратко, размерът трябва да се уважава. Това че той нямал значение е оправданието на онези с късите ... (не се чете). Послепис Все пак, има и изключения от горното правило. Полковник Борис Дрангов загина за Родината, понеже осъзнаваше своята незначителност в сравнение с нея. Затова смятам че той би кръстил на Тракия не някаква забутана уличка, а централен столичен булевард.
Българският граничар е застрелял повече българи на излизане, отколкото чужденци на влизане.
Гошо Философът минава покрай витрина, на която е закачен надписът "Мъжко подстригване - 9 лв. Женско - 14 лв." За какво ли му казват "МЪЖКО подстригване", мисли си:
И когато стига до евтиното му хрумва един последен вариант ... може би тук става дума за икономическо дискриминиране на жените ... понеже разликата е цели 5 лева. Затъналият в размислите си Гошо изведнъж вижда пред себе си Евгени Минчев. Прическата на Евгени го хвърля в смут. Тя не е нито женска, нито мъжка, а по-скоро напомня на това, което някой ... дали не бяха Илф и Петров? ... беше нарекъл "полупапуас-полупедерас". По каква ли тарифа са го минали, мисли си Гошо, и дали не са го засегнали с нея? В България много неща се правят само защото и другаде се правят, но се правят не така както се правят другаде. Да вземем за пример изкуствата.
В японската столица Токио, 14-милионен град, има един университет за изкуства. В българската столица София, 1.3-милионен град, има 3 университета за изкуства (НХА, НАТФИЗ и НМА), всеки от тях със собствена администрация: ректори, зам-ректори, пом-ректори и т.н. Дотук със структурите, сега ... за резултатите. Ама това са изкуства, ще кажете, какви резултати? Е, няма да изчисляваме коефициенти, вкл. брой студенти на един ректор. Но няма как да не отбележим че в Уикипедия страницата на токийския университет за изкуства е преведена на 23 езика, а тази на софийската НХА - само на 8. Това със сигурност говори за качеството на продукцията. Ако това ви беше недостатъчно ... да поговорим за култура и спорт. 68-милионното Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия си има едно-единствено министерство на културата, медиите и спорта, а 7-милионната Република България има отделни министерства на културата и спорта. Е, поне при спорта резултатите са видими и от най-простото око ... просто изчакайте да свърши Олимпиадата и сравнете броя на британските и българските медали! Многократно съм цитирал тук следната мисъл на Патрицие Холечкова:
Нищо не расте в сянката на паметниците. Сега мисля да я преведа на чист български: Много хора са израснали четейки творбите на Вазов и Ботев, но няма данни някой да е израснал кланяйки се на (или поставяйки цветя пред) паметниците им. Накратко, никой не израства чрез навеждане. Вече открихме че българският "основател", т.е. хан Кубрат, е бил повтаряч, защото повторил съдбата на Питагор. Днес ще направим предположението че основаната от него страна, т.е. България, е също повтарячка, защото ще повтори съдбата на Древния Рим.
Корупцията и грижата за 200 хиляди римски граждани* фалирали Римската империя и тя паднала под ударите на варварите. Корупцията и грижата за 2 милиона пенсионери** ще продънят България. Варварски нападения няма да са ѝ необходими. _________________________________________________________ * които изисквали ежедневно безплатни хляб, зрелища, зехтин, свинско и винско ** които изискват пенсии ежемесечно и пенсионни индексации - ежегодно Размишлявайки за собствения ми Бейкън-номер ... четири, кой като мене! ... търся и откривам какъв "кинаджия" съм бил. Американците използват израза featured extra, което означава че за снимките трябва да представиш прилична муцуна и подходящи дрехи, защото ще влезеш в близък план. Което означава че имаш възможността да се разпознаеш (и да те разпознаят) в готовия продукт.
Сещам се за едни други "актьори", от които също се иска да се явят с подходящи дрехи на работа. Познахте, говоря за уличните полицаи. От една страна, от тях се очаква и да могат да говорят добре (граматично) и да се аргументират добре (логично) - нали трябва да общуват с населението. От друга, изискването за прилична муцуна го няма. И докато не съм забравил ... виждали ли сте улични полицаи, които говорят и се аргументират добре? Аз - не, поради което в готовия "полицейски продукт" всичките ми изглеждат еднакво неразпознаваеми. Q: Как става така че качеството на ЖИВота намалява, а цените на местата за ЖИВеене се увеличават?
А: Това е защото второто вреди на първото. Образованието не е за всеки ... ученик или учител.
Специални ли са хората, ползващи се със специален режим на движение? Понякога, когато вземат важни решения. Но доколкото решенията не се вземат по време на път, то точно тогава тези хора не са специални.
А да не би да са специални тези, които превозват вземащите решения? Ха, нима не знаете какво е отношението на българите към охраната! За охранители се вземат хора, които за нищо не стават - нискообразовани младежи или престарели мъже. Дали специалният режим на движение не е някакъв компенсаторен механизъм? Като не можеш да показваш личното си червено ферари (което нямаш) или големия си пищов (защото от НСО ти го забраняват), ти се фуклявиш с държавната лъскава кола и силните ѝ светлинни (и звукови) сигнали. Не, нямам предвид това че e бил много потентен или че e повтарял класовете. Имал предвид това, че e повторил чужд живот - този на Питагор.
Питагор се родил в дълбоката провинция, след което отишъл да учи в чужбина. Във Вавилон научил за една теорема, измислена 1000 години по-рано от шумерите, но непозната на провинциалните математици. Накрая, в провинциалния Кротон той основал школа и лъгал селянчетата че е автор на "Питагоровата" теорема, а те взели че му повярвали. Хан Кубрат се родил в дълбоката провинция. Късметът го пратил на учение в Столицата на света - Константинопол, където той научил много неща, вкл. непознатите за провинциалистите басни на Езоп. Когато се върнал, основал държава. Излъгал провинциалното ѝ население че баснята с пръчките е негова творба, а то взело че му повярвало. Бедната България периодично се сдобива с все по-нови (и скъпи) супер-компютри. Мога да спекулирам относно финансирането им: средства от Европа + данъци от нас. Мога да спекулирам и относно предназначението на супер-компютрите. И така ...
Знаем че в България много шивачки работят за ХУГО БОС, а много програмисти - за МЕРЦЕДЕС. Това се нарича АУТСОРСИНГ НА БИЗНЕС ПРОЦЕСИ. Ето защо предполагам че нашите "данъчни" инвестиции в супер-компютри се използват за да може алчната ни държава (на която данъците ни все ѝ са малко) да печели от поръчките на чужденци, желаещи да използват супер-компютри. |
This website uses marketing and tracking technologies. Opting out of this will opt you out of all cookies, except for those needed to run the website. Note that some products may not work as well without tracking cookies. Opt Out of CookiesCategories
All
Archives
February 2025
|