От медиите научаваме че от 2026 г. ще сме длъжни да купуваме ток от свободния пазар. Какъв е този свободен пазар, след като ще сме там по задължение? И това ако не е парадокс!
Един човек с не толкова затворени очи би дефинирал свободата малко по-широко - свобода би трябвало да означава да можеш да избереш откъде да си купиш тока:
а) от свободния пазар, или
б) от несвободния пазар, т.е. от държавата.
Така е в пенсионното осигуряване, където има 3 стълба.
Друг човек, този с още по-отворените очи, би забелязал че това няма никакво значение. Ако си длъжен да си купуваш нещо, без значение от кого, то ти не си свободен. Да помислим и за резултата от покупката! Последното нещо, което интересува един пенсионер, когато получи мизерната пенсия от 600 лв. в банковата си сметка, е какво пише на платежното: Република България или "Алианц" АД. Да не говорим че с 600 лева месечно няма как да си свободен.
Свободата е друго, би казал някой още по-грамотен, тя е в това да избереш дали изобщо имаш нужда от пенсионно осигуряване или от ток. Следва голямата изненада: мислите ли че ДНЕС един човек без достъп до ток може да бъде свободен?
Зарязваме конкретностите и генерализираме:
Физиците ще ни кажат че една ръка, например, има 6 степени на свобода. Аз ще кажа друго: ръката не е свободна, защото постоянно получава и изпълнява заповедите на мозъка какво да прави и как да го прави. Само не ми казвайте че ръката става свободна когато се отдели от тялото; тогава тя не е свободна, а мъртва. Така е и с човека - той или е НЕсвободен, или мъртъв; трето положение няма.