По време на някакъв сравнително скорошен глад в Китай, от Щатите пратили хранителна помощ. Понеже в САЩ основната земеделска култура е царевицата, помощта била от ... царевица. Гладните, но горди, китайски селяни казали "Ние да не сме животни че да ядем царевица" и продължили да умират от глад.
Следващата история се е случила доста по-рано и в нея няма китайци. През 18-ти век английската Академия на науките обявила Награда (орден+пари) за пренасяне на хлебното дърво от тихоокеанските острови в Америка, където да бъде използвано за изхранване на робите. Елементарно, Уотсън, щом преситените тихоокеански туземци могли да похапват с кеф плодовете на хлебното дърво, това биха могли да правят и гладните роби.
За да получи наградата, известният капитан Уилиам Блай трябвало да направи два опита в продължение на 6 години, като по време на първия опит му се наложило: да изтърпи т.н. Бунт на кораба "Баунти", да бъде зарязан на лодка в океана, а след като извадил късмета да стигне до Англия ... да бъде изправен пред военен съд. Получил наградата едва след втория опит. Дървото се аклиматизирало успешно, но гладните роби отказали да ядат вкусния му плод защото не се вмествал в културните им традиции.
Имам и втори финал на историята с хлебното дърво. Как така яденето на плода му не се вмества в културните традиции на гладните африкански роби? Че нали точно африканската култура е въплътена в африканската поговорка "Който вижда мухата в яденето, той не е гладен"? Да не вземе да излезе че африканските роби в Америка не са гладували, а историята с глада е измислена? Така както историята с царевицата би могла да е измислена от американски "дарители" на развалена царевица, която китайците не са яли защото са предпочитали да умрат от глад, а не от хранителни отравяния? Или пък царевицата наистина е била за животни, от тази дето й казват "фуражна"?
Следващата история се е случила доста по-рано и в нея няма китайци. През 18-ти век английската Академия на науките обявила Награда (орден+пари) за пренасяне на хлебното дърво от тихоокеанските острови в Америка, където да бъде използвано за изхранване на робите. Елементарно, Уотсън, щом преситените тихоокеански туземци могли да похапват с кеф плодовете на хлебното дърво, това биха могли да правят и гладните роби.
За да получи наградата, известният капитан Уилиам Блай трябвало да направи два опита в продължение на 6 години, като по време на първия опит му се наложило: да изтърпи т.н. Бунт на кораба "Баунти", да бъде зарязан на лодка в океана, а след като извадил късмета да стигне до Англия ... да бъде изправен пред военен съд. Получил наградата едва след втория опит. Дървото се аклиматизирало успешно, но гладните роби отказали да ядат вкусния му плод защото не се вмествал в културните им традиции.
Имам и втори финал на историята с хлебното дърво. Как така яденето на плода му не се вмества в културните традиции на гладните африкански роби? Че нали точно африканската култура е въплътена в африканската поговорка "Който вижда мухата в яденето, той не е гладен"? Да не вземе да излезе че африканските роби в Америка не са гладували, а историята с глада е измислена? Така както историята с царевицата би могла да е измислена от американски "дарители" на развалена царевица, която китайците не са яли защото са предпочитали да умрат от глад, а не от хранителни отравяния? Или пък царевицата наистина е била за животни, от тази дето й казват "фуражна"?
RSS Feed
