Като се замисля, кариерата ми беше едно нищо. Като се изключи разнообразието. И това че все гледах (а и успявах) да си имам вземане-даване с интелигентни хора с професии. Аз, за разлика от тях, сякаш нямах професия. Не съм страдал заради това, не съм им завиждал, не съм се самоподценявал. Но не съм сигурен дали те не са ме подценявали.
Някои от тези хора бяха математици. Използваха супер-сложни математически методи върху супер-сложни нематематически обекти (хора, инвестиции) за да изследват нематематическите им качества (смъртност, заболеваемост, рентабилност). Бяха способни да намират отговори на въпроси, които не биха ми хрумнали. Хора достойни за уважение.
Пред тях аз никога не бих минал за математик. Елементарно, Уотсън, не съм в час с математическите методи. Като се замисля, откривам че съм математик по начин точно обратен на техния: прилагам прости нематематически методи върху прости математически обекти. Казано накратко: провеждам експерименти с числа и множества.
Дали пък и аз не съм достоен за уважение, мисля си. С простите си нематематически методи понякога съм способен да открия прости математически въпроси, на които сложните математически методи на колегите ми са безсилни да дадат отговор.* Та затова се питам: "Кое те прави математик: а) методите които използваш или б) нещата за които мислиш?"
___________________________________
* като например:
1. Може ли за всяко просто число да се намери друго просто число, такова че цифрите на произведението им да са само прости числа?
2. Вярно ли е че за всяко цяло положително число Х>1, такова че сумата на делителите на Х дели произведението от Х и броя на делителите на Х без остатък, е в сила твърдението "Делителите на Х могат да се разделят на две непресичащи се множества с равни суми на елементите"?
Някои от тези хора бяха математици. Използваха супер-сложни математически методи върху супер-сложни нематематически обекти (хора, инвестиции) за да изследват нематематическите им качества (смъртност, заболеваемост, рентабилност). Бяха способни да намират отговори на въпроси, които не биха ми хрумнали. Хора достойни за уважение.
Пред тях аз никога не бих минал за математик. Елементарно, Уотсън, не съм в час с математическите методи. Като се замисля, откривам че съм математик по начин точно обратен на техния: прилагам прости нематематически методи върху прости математически обекти. Казано накратко: провеждам експерименти с числа и множества.
Дали пък и аз не съм достоен за уважение, мисля си. С простите си нематематически методи понякога съм способен да открия прости математически въпроси, на които сложните математически методи на колегите ми са безсилни да дадат отговор.* Та затова се питам: "Кое те прави математик: а) методите които използваш или б) нещата за които мислиш?"
___________________________________
* като например:
1. Може ли за всяко просто число да се намери друго просто число, такова че цифрите на произведението им да са само прости числа?
2. Вярно ли е че за всяко цяло положително число Х>1, такова че сумата на делителите на Х дели произведението от Х и броя на делителите на Х без остатък, е в сила твърдението "Делителите на Х могат да се разделят на две непресичащи се множества с равни суми на елементите"?
RSS Feed
