Blog Archives

Има ли Бог, къде е, какъв е?

7/7/2018

По въпроса "Има ли Бог?"
Погледнато строго логически: или има Бог, или няма. Това обаче е опростенчески подход. От една страна, Бог може да го е имало, но сега да го няма: според Ницше Бог е мъртъв. От друга страна, това че Бог може да го няма сега, съвсем не значи че няма да го има в бъдеще. Когато попитали Рей Кърцуайл има ли Бог, той отговорил: "Още не". Имал предвид Изкуствения интелект.

По въпроса "Къде е Бог?"
Има две философски школи. Едната твърди че Бог е като ракета и си има ракета-носител. Ракетата-носител на Бога на Слънцето е Слънцето, а на Бога на езерото Лох-нес е езерото Лох-нес. Другата твърди че Бог е навсякъде. Какво, обаче, означава "навсякъде"? От отговора на този въпрос зависи и отговора на последния въпрос, а именно: "Какъв е Бог?"

По въпроса "Какъв е Бог?"
Според моноверсалистите, които можем да наречем и "георгигосподиновисти", има една Вселена и един Бог. След като Бог е навсякъде, това означава че той трябва да може да се мушне както в голямото, така и в малкото. Ерго, Бог би трябвало да е миниатюрен.

Според мултиверсалистите има много Вселени и много Богове - за всяка вселена по един или повече. За да може да напъха максимален брой богове в една Вселена, Башбогът трябва да реши т.н. Bin packing проблем, което той прави като използва т.н. First-fit алгоритъм*. С други думи, първо слага в празните Вселени големите Богове, а след това допълва с по-малки. Така във Вселената на древните гърци се появяват Зевс, брат му Посейдон, жена му Хера, дечицата Аполон, Атина, Артемида ... докато стигнем до дребосъците Океанос, Хелиос, Еос и Селена.

Както вече сте разбрали, Бог може да е някъде, а може и да е навсякъде. Може да е голям, а може и да е малък. Може да го има, а може и да го няма. Едно нещо го няма със сигурност - единодушието по тези въпроси. Ерго, Бог на единодушието няма, биха казали почитателите на "ракетоносителската" теория.

_________________________________
* че ако не го правеше бихме се усъмнили в способностите му да решава проблеми, успешно решавани от хората

Алгоритъм за оценка на университетите

7/6/2018

0 Comments

Университетите приличат на студентите: едни стоплят бързо кое как е, други са бавноразвиващи се. Предлагам алгоритъм за причисляване на произволен университет към една от тези групи:

За сравнение вземаме институция, връчваща нобелови награди:
> Кралската шведска академия на науките, връчваща наградите за физика, химия и икономика;
> Шведската академия, връчваща наградите за литература;
> Каролинският институт, връчващ наградите за физиология и медицина.
Ако университетът Х награди лицето Y преди съответната "нобелова" институция, той е отличник, защото е видял потенциала на лицето и на приноса му към човечеството по-рано. Ако университетът, награди лицето след като то е получило нобелова награда, университетът е двойкаджия, поради факта че той не може да се оправи без подсказване за реалната стойност на лицето и приноса му.

Следва упражнение за илюстрация на алгоритъма. Да вземем за пример Принстънския университет в Ню Джърси. Той награждава Боб Дилън с почетен докторат през 1970 г. Същото нещо прави и шотландският университет "Сейнт Андрюс" през 2004 г. Шведската академия дава нобелова награда на Дилън чак през 2016 г. Следователно, споменатите университети са отличници, като принстънският е очевидно пълен отличник.

Да вземем за пример най-добрия български университет - софийският "Климент Охридски". Той награди Марио Варгас Льоса с почетен докторат през 2013 г., пет години след като писателят получи нобела за литература. Не само че е имало подсказване, но изглежда че в продължение на 5 години "двойкаджиите" не са разбирали какво са им подсказали. Или пък са чакали Варгас Льоса да поузрее допълнително за софийската награда, която са смятали за по-престижна от стокхолмската.

0 Comments

Математика на тъгата

7/5/2018

Какво се случва с имената след като "собствениците" им умрат? Стават ли "свободни"? Продължават ли да означават нещо или се разпадат на прах като бившите си тела? Това се пита Георги Господинов във "Физика на тъгата".

Не, имената не спират да означават. Просто защото никога не са започвали. Имената са произволни съвкупности от звуци. Има и втора произволност: с едно и също име кръщаваме коренно различни хора. Един математик би казал че няма функционална връзка между името и човека, защото на едно и също име съответстват различни хора. Математика на тъгата, част първа.

Дори и най-личното име, първото в азбуката и личната хронология, не означава нищо. Сетихте се: аз, буки, веди ... АЗ означава едно когато го чуем от Гошо Писателя, друго - когато го каже Гошо Пияндето и трето - когато го изрече Гошо Космонавтът. Още по лошо, АЗ-ът на малкия Гошко Г. от 1978-а не е АЗ-а на Георги Г. от 1987-а, точно така както и атомите им не са същите. Какво несъответствие: името е константа, а АЗ-ът е променлива. Математика на тъгата, част втора.

Името не се разпада на прах със смъртта на човека. То е било прах винаги. Прах от звуци, полепнал по тялото на новороденото, който смъртта ще отмие от тялото на един съвсем различен човек. Името няма значение. От значение е имало ли е смисъл правеното от теб, докато си бил скрит зад безсмисленото си име? Твърде вероятно e Онзи Отгоре да изчисли че делата ти не са имали смисъл и да умножи името ти по нула. Математика на тъгата, част трета.

Бедни, но горди

7/4/2018

Имаш си любима дреха. Къса се. Нямаш пари за нова. Шивачите взимат скъпо. Ами сега? Отиваш в магазина за дрехи втора употреба. Бедност, какво да се прави.

Имаш си любима народност - твоята. Тя пък си има история. История като история. Историите на другите са същите: повечко падения, тук-там възход. Да, ама не! Ти си беден, но горд. Няма да допуснеш историята ти да е втора употреба. Ще си я измислиш различна - такава, че да изглежда като първа употреба. С две думи, да не е "носена" от чужди историци. Така се раждат "оригинални" исторически изследвания със заглавия като "Българите - първите европейци" и "Българите и Александър Македонски". С такова заглавие в Принстън не можеш да публикуваш. У нас обаче всичко е възможно. И авторът прави всичко възможно за да се възползва от възможностите.

Имате въпрос? Кой е авторът? За мъртвите или добро или нищо! Затова - нищо. Дори името му няма да спомена. Но книгите му са негови "деца", затова споменавам тях.

Имам въпрос и аз. Ако от първото заглавие се подразбира че българите са първите европейци, а от второто - че са се срещали с Александър, то откъде по дяволите е дошъл Александър с македонците си? Африка? Антарктида? Андромеда?

Перото и сабята

7/2/2018

Преди много години, в една далечна галактика ... ни учеха че перото било по-силно от сабята. Пълни глупости, казва Тери Пратчет, перото е по-силно от сабята само ако сабята е много малка, а перото - много остро.

Тежката сабя е трудна за носене и вдигане. Вдигаш я само когато имаш сериозен проблем. Но щом я вдигнеш и развъртиш, всички разбират че няма шега. Леката сабя се вдига лесно, но това увеличава вероятността да я използваш за решаване на дребни спорове. Да не говорим че след схватката врагът може да оцелее и след години да те изненада в гръб.

Тежкото перо тръгва трудно, само когато имаш нещо сериозно за казване, но тръгне ли - не може да се спре. Ражда се роман, понякога многотомен. Лекото перо е винаги готово: днес за афоризъм, утре за стих, вдругиден за разказ. Затова му излиза име на "лековато" перо. Вярно е че лекото перо роман не може да напише*, но е вярно и друго: тежките пера могат да пишат предимно романи. Как ли щеше да обясни Стивън Кинг един свой роман (да не кажем цялото си творчество) в едно изречение? Не би го направил, било защото не е свикнал да се ограничава, било защото не би се справил. За тази цел е необходимо леко перо в ръцете на критик или недобронамерен колега, който да напише: "... поредната низина в процеса на затъпяване на американския културен живот".**

Моето перо е леко, може би защото и аз съм такъв. Затова ще завърша с една апология на леките пера. Когато жената на Айнщайн чула че се строи нов телескоп за милиони долари, с помощта на който щели да бъдат направени не-знам-си-какви открития, тя се изсмяла и родила следната мъдрост: "Моят мъж прави тези неща на гърба на пощенски плик". Накратко:

С 10 думи можеш да поразиш целта по-точно, отколкото с 10 тома. Айнщайн стана нобелов лауреат със статия от 16 страници, а не с многотомник.

_____________________________________
* но може да напълни томове с афоризми (каквото бе перото на Николас Гомес Давила)
** според йейлския професор Харълд Блуум; ако трябва да сме точни това се отнася не до Кинг и творчеството му, а до награждаването му с годишната награда на US National Book Foundation за 2003 г.

Новини, за големи и малки

7/1/2018

Притесняват се че собствеността на вестниците била силно концентрирана в ръцете на един голям човек, а не намират нищо притеснително във факта че почти всички вестници пишат за едно и също по един и същи начин. Така е открай време, да си спомним "Работническо дело", "Отечествен фронт" и "Земеделско знаме" (тогава човекът беше в предучилищна възраст) или "Труд" и "24 часа" (тогава беше ученик и се интересуваше от ученички, а не от вестници). Така че вината не е в големия човек, а в дребните вестници.

Издателят и разпространителят имат някакво значение, но по-важни са писачите и читателите. Затова знаем кой е авторът на "Война и мир", но не и кои са първият ѝ издател и книжарят, продал първата бройка. Издателят и разпространителят стават важни само когато писачите и читателите са дребни.
О, колко дребен трябва да си, за да може от всички възможни и налични хора точно този човек да ти изглежда като голям човек!

Forward>>