"Понеже нямаме календар и не знаем датата, завършваме така ... цуни ни гъза"
Отаман Иван Сирко, от името на всички запорожци
(краят на писмото на запорожците до турския султан Мехмед IV)
Спомняте ли си картината от Репин "Запорожци пишат писмо на турския султан"? А спомняте ли как се почувствахте, когато я видяхте за пръв път? Ще ви кажа: веднага ги усетихте близки. Султанът на Турция бе гаден поробител, а запорожците не само че му бяха врагове, ами се отнасяха към него, империята му, религията му и армията му с такова величайше пренебрежение че ... че ... че нямаше как да не заслужават уважение. Нямаше значение че са мръсни, окъсани и зле изглеждащи, от значение бе това че са смели, весели и позитивни. Да бяхте един мениджър "Човешки ресурси", щяхте да ги назначите веднага.
Да бях един кинаджия, щях да ускоря прожекцията и да ви покажа как внуците на същите тези запорожци завзеха България и я държаха 45 години под запорожка власт, отнасяйки се към българските история, култура, религия и народ с такова величайше пренебрежение, като ... като ... като това на дедите им към султана. Ама това го знаем сега, а нашите деди, що толкова се възхищаваха на картината на Репин, не го знаеха. И не им хрумваше да си зададат въпросите:
1. Защо запорожците изглеждат толкова комично (да не кажа "отвратително")?
2. Защо са толкова задръстени, т.е. способни да повярват че писмото им наистина ще стигне до султана?
3. Защо е това множествено число "пишат" когато пише само един, тъй като останалите са неграмотни? За справка: вижте колко различен изглежда писарят; личи си че е минал през гимназия или семинария. Дали това не е прото-образ на съветския комисар, дали затова не е в центъра на картината?
Е, сега ще ви открия тайната: освен художник, Репин беше кинаджия по душа и можеше да превърта лентата в главата си. Още докато рисуваше запорожците той усещаше посоката на вятъра. Усещаше докъде ще я докарат синовете и внуците на запорожците: дотам не само султанът, но и половината свят да им целува гъза. И разочарованието му скоро си пролича: в картината му "Болшевик" (от 1918 г.) главният герой, отнемащ насила хляба от ръцете на гладно дете, изглежда още по-комично (да не кажа "отвратително") от предшествениците си в "Запорожци ...".
Репин гласува против болшевиките "с краката си" и се премести да живее във Финландия, а преди смъртта си дари колекцията си от свои и чужди творби на Финландската национална галерия. А почитателите му извадиха късмет; как иначе щяха да разберат за съществуването на "Болшевик"? Нали ако картината беше в Русия, някой премръзнал комисар щеше да каже "Абе, що не ми цунеш гъза?" и щеше да я палне за да се сгрее.
Отаман Иван Сирко, от името на всички запорожци
(краят на писмото на запорожците до турския султан Мехмед IV)
Спомняте ли си картината от Репин "Запорожци пишат писмо на турския султан"? А спомняте ли как се почувствахте, когато я видяхте за пръв път? Ще ви кажа: веднага ги усетихте близки. Султанът на Турция бе гаден поробител, а запорожците не само че му бяха врагове, ами се отнасяха към него, империята му, религията му и армията му с такова величайше пренебрежение че ... че ... че нямаше как да не заслужават уважение. Нямаше значение че са мръсни, окъсани и зле изглеждащи, от значение бе това че са смели, весели и позитивни. Да бяхте един мениджър "Човешки ресурси", щяхте да ги назначите веднага.
Да бях един кинаджия, щях да ускоря прожекцията и да ви покажа как внуците на същите тези запорожци завзеха България и я държаха 45 години под запорожка власт, отнасяйки се към българските история, култура, религия и народ с такова величайше пренебрежение, като ... като ... като това на дедите им към султана. Ама това го знаем сега, а нашите деди, що толкова се възхищаваха на картината на Репин, не го знаеха. И не им хрумваше да си зададат въпросите:
1. Защо запорожците изглеждат толкова комично (да не кажа "отвратително")?
2. Защо са толкова задръстени, т.е. способни да повярват че писмото им наистина ще стигне до султана?
3. Защо е това множествено число "пишат" когато пише само един, тъй като останалите са неграмотни? За справка: вижте колко различен изглежда писарят; личи си че е минал през гимназия или семинария. Дали това не е прото-образ на съветския комисар, дали затова не е в центъра на картината?
Е, сега ще ви открия тайната: освен художник, Репин беше кинаджия по душа и можеше да превърта лентата в главата си. Още докато рисуваше запорожците той усещаше посоката на вятъра. Усещаше докъде ще я докарат синовете и внуците на запорожците: дотам не само султанът, но и половината свят да им целува гъза. И разочарованието му скоро си пролича: в картината му "Болшевик" (от 1918 г.) главният герой, отнемащ насила хляба от ръцете на гладно дете, изглежда още по-комично (да не кажа "отвратително") от предшествениците си в "Запорожци ...".
Репин гласува против болшевиките "с краката си" и се премести да живее във Финландия, а преди смъртта си дари колекцията си от свои и чужди творби на Финландската национална галерия. А почитателите му извадиха късмет; как иначе щяха да разберат за съществуването на "Болшевик"? Нали ако картината беше в Русия, някой премръзнал комисар щеше да каже "Абе, що не ми цунеш гъза?" и щеше да я палне за да се сгрее.
RSS Feed
