Всяко събитие се разглежда от противниците на властта като удобен повод за искане на оставки. Оставката е удобна и на хората във властта: тя се превърна в начин за измиване на ръце и избягване на отговорност. И какво излиза? Едни искат оставки, други си ги подават, шоуто продължава и всички са доволни, само дето полезната работа не се върши, а виновните не ги наказват.
Наскоро един английски филм "обра" Оскарите. Правилно сте се сетили, става дума за Darkest Hour, описващ делата на Чърчил като британски министър-председател през Втората световна война. Много неща направи Чърчил тогава, само едно пропусна - да подаде оставка. А колко поводи имаше! Малко след като пое поста се наложи британската армия да подвие опашка и изоставяйки цялото си въоръжение да напусне Франция. По време на бягството немците потопиха кораба "Ланкастрия" (а и други, по-малки), като жертвите бяха между 3 и 6 хиляди. Чърчил обаче бе държавник, той бе приел да стане премиер не за да бяга от отговорност, а за да води държавата. Доведе я до победа. И когато на 8 май 1945 г. се изправи пред тълпите в Уайтхол и каза: "Вие победихте", те му отвърнаха: "Не, ти победи".
Запомнете го от мен: филм за български политик никога няма да вземе Оскар.