Започвам със статистика: през 1950 г. средното американско жилище е от 983 кф (квадратни фута), а през 2007 г. то е вече 2521 кф. Американците тънат в излишество, ще си кажете, без да подозирате колко относителна е вашата гледна точка. Гледната точка на средния американец е съвсем различна: той е надебелял и жилищата (свои и чужди) не му изглеждат толкова големи. Фактите са следните:
> Докато през 1960 г. възрастните със свръхтегло са били около 45% от американците, през 2010 г. те са около 66%.
> Делът на децата със свръхтегло за същия период е нараснал 4 пъти: от 5% до 20% от всички американски деца.
Е, каква е моята Специална теория на относителността? Ето каква e:
Относителното (спрямо останалия свят) натежаване на американското население е довело до относителност в отношението към това какво се счита за нормално жилище. Не става дума само за жилища: на американеца му е нужно повече "жизнено пространство" и в геополитически смисъл.