Животът на бодливите храсти

Животът не е изкачване на върхове, нито е бродене из пустиня. Животът е опит за промъкване през бодлив храсталак, където всеки храст се стреми да те закачи. В началото е лесно, защото храстите са малко: родители, роднини и приятели. След това нещата се усложняват, появяват се:
> съучениците и състудентките;
> колегите и колежките;
> работодателите (бивши и настоящи);
> клиентите и тези, на които ти си клиент;
> новото ти семейство и роднини, а после и собствените ти деца (и техните семейства).

Закачен си за толкова много храсти и разбираш: мърдане няма. И преставаш да мърдаш, превръщайки се в храст, в който да се закачат другите.