Откакто открих т.н. Рекорд на Шрьодингер, името на известния физик ме привлича така, както магнит привлича пирон. Днес виждам че в махалата са открили заведение "Шрьодингер". Не знам дали е търсен ефект или случаен дефект, но заведението няма табела с работното време, поради което можеш да разбереш работи ли единствено като се опиташ да отвориш вратата. Това не ви ли напомня за кутията с котката на Шрьодингер?
0 Comments
Колкото по-малко разхищаваме прилагателните, толкова по-трудно ни става да лъжем.
Николас Гомес Давила Практиците постоянно говорят какъв бил българският национален интерес. Теоретиците разсъждават що е то национален интерес. А вие ... сигурно сте чували балканската поговорка "Интереса клати феса"? Когато през 1829 г. султан Махмуд II задължил турските цивилни, военни и религиозни служители да носят фесове, той мислел че чрез засилване на еднообразието ще се засили единството на нацията. Оказало се че: > старомодните турци се бунтували срещу феса, за тях тюрбанът вършел прекрасна работа; > някой турци приели феса; > модерните турци смятали феса за проява на изостаналост, и мечтаели за бомбета. Така, вместо да обедини, султанът допълнително разединил населението и след по-малко от 100 години интересът нямало какво да клати, защото водачът на модерните (Ататюрк) забранил носенето на фесове. Хората са различни. Едни обичат фуражки, други - бейзболни шапки, трети - барети, четвърти - плетени шапки, пети - забрадки, а шести шапките ги дразнят и предпочитат да ходят гологлави. Така както няма национална шапка, така няма и национален интерес. Говоренето за, и особено налагането на, неща прокарвани като "национален" интерес е успешен начин за разединяване на нациите. Мислят че кефът цена няма тези, които плащат за кефа си най-високата цена.
Послепис от 11.03.2022 В това че кефът няма цена не вярват дори тези, които уж го вярват. Елементарно, Уотсън, да си виждал клиент на бара (автосервиза, театъра, публичния дом), който се е опитал да се измъкне с подобен довод? На прост български: Ако кефът нямаше цена, то сделките нямаше да стават. Преди 3 дни научихме че от НАП пуснали приложение за проверка за фалшиви касови бележки, нищо че такива бележки на практика нямало. Голяма работа, няколко десетки хиляди лева на вятъра! А милионите харчени за Бюро за защита на свидетелите, въпреки че защитени свидетели няма?
Понеже съм с богато въображение, представям си следната парадоксална ситуация в близкото бъдеще: Бюрото за защита на свидетелите ще охранява свидетелите, свидетелстващи срещу виновниците за създаването на ненужното, но скъпо, Бюро за защита на свидетелите. И като започнахме да си говорим за парадоксални ситуации ... в реалността фалшиви касови бележки може и да няма, но това не значи че във виртуалната реалност на НАП такива няма да се появят. Елементарно, Уотсън, ще се появят поради бъгове в приложението на НАП. Хрумна ми една елементарна мисъл, която за съжаление не съм чул (или прочел) да е хрумнала на някой друг:
Как става така че хората са свободни да избират кой ще управлява държавите, но не са свободни да избират дали да се ваксинират или не? Кое е по-опасно: а) да остана неваксиниран или б) да избера опасен идиот да управлява държавата? Вярно е че една епидемия може сериозно да намали населението на (да речем) Германия, но може ли тя да превърне страната в това, в което я превърна демократично избраният Хитлер? Понеже съм "титан" на мисълта, способен съм да оборя Аристотел. Не просто Аристотел, а неговия логически Закон за непротиворечието, според който не може в един и същи момент да е вярно едно нещо и отрицанието му. Ще го направя не с позоваване на математически инструменти, a с позоваване на историята на математиката.
Математикът Херман Вайл нямал късмет - захласнат в математическата си кула от слонова кост и пътувайки по конференции, той пропуснал да забележи че със задграничните си пътувания е нарушил американските закони за натурализация и е изгубил трудно придобитото си (и единствено) американско гражданство. Същевременно Вайл имал късмет, понеже умрял от инфаркт в Швейцария вместо да се притеснява от загубеното си гражданство и "пиленето" на жена му за това с кой акъл го е допуснал. Ще кажете че не аз съм оборил Аристотел, а Вайл. Има нещо такова, но то отново е свързано с противоречие: Вайл е имал късмет (да умре в Швейцария, виж по-горе), но е нямал късмет (да разбере че със смъртта си е оборил Аристотел). Този късмет го имах аз, което ме навежда на мисълта за третото противоречие: това че имам късмет (да съм късметлията осъзнал оборването на Аристотел от страна на Вайл) означава че нямам късмет (да съм титанът на мисълта оборил Аристотел). Казват че университетското образование е най-добрата инвестиция. Ако беше така, то богатите биха инвестирали в университети, а и самите университети биха инвестирали едни в други. Те не го правят, следователно горното твърдение не би могло да е вярно.
Не бързайте, има и друг вариант: твърдението е вярно, просто университетите не разбират кои са най-добрите инвестиции и затова инвестират на лоши места. Да си припомним че елитният: > оксфордски университет загуби 50 милиона долара от инвестиции във фалирали исландски банки, > израелски университет "Технион" (с тримата му нобелови лауреати) напои пустинята със сълзи, когато Bernie MadeOff "офейка" със 72-милионната му инвестиция. Ако твърдението е вярно, то това ни води към парадокс: няма как да е добра инвестицията ни в организации, които не инвестират добре инвестираното от нас в тях. Парадоксът на бръснаря го знаете. Решението му е елементарно и напомня на разказ с роботи от Айзак Азимов. И така ...
Бръснарят се събужда небръснат. Лежи си в леглото, което значи че не се бръсне, и разбира че по тази причина е длъжен да се обръсне. Става и започва да се бръсне, но се сеща че не трябва да бръсне тези, които се бръснат сами, та затова спира. В следващия момент той е хем брадясал, хем не се бръсне и следователно ... започва да се бръсне. Спира, тръгва, спира, тръгва. И понеже брадата му не е безкрайна, накрая той е избръснат. Следователно, след като е избръснат и го е направил сам, бръснарят бръсне себе си. Послепис 09.04.2022 Виждам че една година по-късно тайната е била разкрита по същия начин и от Таня Хованова (във варианта Present continuous). Мога да използвам английското Great minds think alike за да се потупам самодоволно по рамото, но няма да го направя. По-интересно ми е не това че сме стигнали до еднакъв извод, а това че сме стигнали до него по различни пътища: аз - с мислене за роботите на Азимов, Таня - с мислене за различните сегашни времена в английския. Съвременната градска архитектура, казват, била дехуманизираща. Имат се предвид: високите блокове; транспортните артерии, пресичащи кварталите и затрудняващи комуникацията между съседите; повсеместните бетон и асфалт.
Парадоксално е, но опитите за хуманизиране на съвременната градска среда също могат да се окажат дехуманизиращи. Вместо с предишния асфалт, "умни глави" решиха да покрият централната търговска улица на София с някакви брикети. Които се клатят, чупят и пръскат по време на дъжд, и на които, ако е валяло или в момента вали, се пързаляш като хокеист. Дехуманизация в действие. Ами тротоарите, с поставени през метър-два правоъгълни капаци с дупка в средата? Не дехуманизират ли те пешеходците? И особено жените на високи токчета? Ами анти-паркиращите колчета, които (вместо да са само в края на тротоара) се появяват на неочаквани места и сякаш са нарочно проектирани да лишат от "мъжественост" разсеяния мъж със среден ръст? Когато европеец отиде в Азия, той вижда невиждани комбинации от противоположности:
> ядат какви ли не гнусотии с усти, но се гнусят да ги пипат с ръце, та затова използват клечици; > хората са чисти, но улиците са мръсни; > градовете уж са за хора, но приличат на мравуняци и т.н. Е, хилядолетни традиции, казва си европеецът и се сеща за Ин и Ян - концепцията за това как противоположностите се привличат и преливат. И забравя за логиката на Аристотел и по-конкретно за Закона за непротиворечието - концепцията за това че противоположностите всъщност се отблъскват и отричат. Елементарно е, Аристотел е твърде дребен и недостатъчно древен в сравнение с Азия, че да те впечатли. На азиатците им е лесно. Те си имат толкова Лао Дзъ-та, Конфуции и Буди, че в главите им няма място за Аристотел. Вярват си в Ин и Ян, и си я карат както си знаят. Когато Китай си получи Хонг-Конг от британците, хонгконците повярваха в "Държавния Ин-Ян", т.е. в това че може да има една държава с две противоположни системи. Сега виждат че това не се случва и протестират. Поуката Трябваше да протестирате преди присъединяването към Китай, не сега. Уж бяхте неразгадаеми азиатци, а можете да бъдете разбрани с една проста българска поговорка: "С вашите "Ин-Ян" камъни, по вашите глави!" Къде ви е сега единството на противоположностите? Спирос влиза в софийска аптека да си купи маска, а аптекарката го гони ... защото не носел маска.
Прочитам чужд афоризъм, който съм записал преди няколко дни и веднага ми хрумва собствен:
Вирусите нямаше да са толкова страшни, ако хората не бяха толкова безстрашни. - Вие, българите, сте странни птици - казва Спирос на своя колега Стаменко. - Уж сте русофили, но когато вземете нещо руско, веднага му сменяте името. Вземате салат "Оливье" и я кръщавате Руска салата. Вземата филма "Бриллиантовая рука" и го кръщавате "Диамантената ръка". Разделителната ви способност е толкова ниска, че не правите разлика между диаманта и брилянта, който е шлифован диамант.
- Няма нищо грешно в превода, просто думата брилянт не е популярна у нас - защитава преводачите Стаменко. - Ами че точно това искам да кажа - отвръща Спирос. - Ако разделителната ви способност беше като руската, или по-висока, думата брилянт щеше да е популярна. И като се замисля ... ниската разделителна способност на българите е един парадоксален уроборос, който се подхранва от себе си. Другите народи отдавна са открили че когато техните уробороси ядат себе си, те рано или късно изчезват. А българският уроборос парадоксално нараства: брилянтът става диамант; тортата става паста; пастата става макарони; макароните стават целувки; копирната машина става ксерокс; УърлдУайдУеб става Интернет. Знаете ли че от 1936 г. насам католическата църква има Академия на науките? А знаете ли че предпоследният Президент на Академията е бил нобелов лауреат и ... протестант?
И като стана дума за наука, знаете ли че всемогъщият еврейски Бог не би могъл да си намери работа в университет? Дори в Еврейския университет в Йерусалим? Защото има само една публикация*, и тя не е на английски. _______________________________ * еврейската библия Танах Вярвате че котките винаги падат на краката си? Вярвате че филиите винаги падат на намазаната си страна? Направете следния мисловен експеримент:
Намажете филия с масло и я закрепете на гърба на котката с маслото отгоре! Хвърлете котката във въздуха! Днес е денят на народните будители. В тяхна чест ще се проведат тържествени мероприятия. Не разбираме къде е парадоксът, ще кажете. Ами, ето го:
На честванията на народните будители можеш да заспиш от скука. Имам още за казване: Вместо да записват собствени мъдри мисли в личните си тефтерчета, "пробудените" ни сънародници ще се тълпят в Народната библиотека да гледат какво са писали в тефтерчетата си Левски, Ботев и Раковски. Живеем живота си, натрупваме опит, отсяваме истините от лъжите. Какво ще се получи ако опитаме да обединим истините в Списък (множество) на всички верни твърдения? Да приемем че имаме 2 верни твърдения:
1. Всички щастливи семейства си приличат, 2. Всички нещастни семейства са нещастни посвоему. Въпрос: От колко верни твърдения се състои множеството на всички верни твърдения? Елементарно, Уотсън, ще кажете. Множеството на всички верни твърдения L има 2 елемента - твърденията по-горе. Друг би казал че нещата не са толкова елементарни, и от нашите верни твърдения би конструирал друго множество М (с различен брой елементи, всичките верни твърдения): М = {Всички щастливи семейства си приличат, Всички нещастни семейства са нещастни посвоему, AND(Всички щастливи семейства си приличат, Всички нещастни семейства са нещастни посвоему), OR(Всички щастливи семейства си приличат, Българската държава е създадена от Ханко Брат през 1299 г. пр.н.е.)} Tези, които имат някаква представа от множества, ще забележат че |M| = |P(L)| = 2^2 = 4, което преведено на прост български звучи така Броят на елементите на М е равен на броя на елементите на множеството на всички подмножества на L. Оттук-нататък всичко би трябвало да е ясно ... Не знам какво е мнението на теоретиците за света на математиката, но в нашия свят списък на всички верни твърдения не може да съществува, защото не бихме могли да се спогодим за съдържанието му, и следователно - за дължината му. Българите се гордеят с факта че никога бойно знаме на предците им не е пленявано, мисли си Спирос. И забравят че същите тези предци проспаха половината от историята си под чужда власт. Как удобно си ги представят тези работи: врагът пленява страната ти, и тебе дори, но оставя непленени бойните ти знамена!
"Всяко нещо става по-добро, добавиш ли му бутон UNDO", пише Мат Паркър, английски автор и комик, и бивш австралийски учител по математика. Сякаш е искал да каже: "Да направим света loser-friendly". Елементарно, Уотсън, ръцете на лузърите ще са залепени за този бутон: "Пак се издъних, я да го натисна".
Боя се че и доста други хора биха се пристрастили към бутона. Две деца са твърде много, защо не направя UNDO на едното? Шефът отдавна не ме е хвалил, дали да му направя UNDO? Не ставам за учител в Австралия, защо с едно UNDO да не стана комик в Англия? Никой не можа да отнеме на Мат Паркър предимството да смени адреса и професията си, запазвайки миналото и житейския си опит (вкл. всички направени грешки). Че нали ако губеше старото си АЗ при смяната, той нямаше да има чувството че някога е правил грешки и нямаше да се сети да напише "Всяко нещо става по-добро, добавиш ли му бутон UNDO". Едни гении ги признават приживе, други - посмъртно. А трети изобщо не ги признават. Голяма група психолози, изследващи гениалността, се обединяват около тезата че не си ли признат за гений, ти не си гений. Позицията им, естествено, е парадоксална: според тях Ван Гог е станал гений 126 години след смъртта си, когато творбата му "Портрет на доктор Феликс Рей" е била оценена на 50 милиона долара, но не е бил гений когато я е нарисувал и подарил на доктора (а той, разочарован от портрета, го използвал за да покрие дупка в кокошарника на майка си).
Не само психолозите дискриминират гения, често това го правят и колегите му. Да вземем за пример класирането на математиците по т.н. Ердьош-номер.* Номерът, когото ще нарека Е(а), измерва разстоянието (по критерия авторство) между математическия шампион Пал Ердьош и математика Х. Ако Х е бил съавтор на Ердьош то номерът му е 1; ако е бил съавтор на съавтор на Ердьош, то номерът му е 2 и т.н. Критерият авторство е дискриминационен, а и парадоксален, защото съгласно него Гошо от Горно Уйно и тримата математици смятани за най-велики (Архимед, Нютон и Гаус) току-виж се оказали на едно ниво, с Е(а)=+∞. Един по-разумен критерий би бил критерият цитиране; като съответния номер ще означа с Е(с). Той би могъл да се изчислява така: Ако Ердьош те е цитирал, получаваш номер Е(с)=1; ако те е цитирал съавтор на Ердьош, то получаваш Е(с)=2 и т.н. По този критерий Гошо ще си остане на дъното, но тримата големи ще получат шансове да се изкачат нагоре. Новият критерий е анти-дискриминационен: мнозина гении са работели сами, без съавтори, вкл. и заради това че са били млади, неопитни, непопулярни или дискриминирани. Естествено, с новия критерий решаваме проблема с дискриминирането на гениите от миналото и настоящето, но не и на тези от бъдещето. Е, ще оставим нещо за решаване и на тях, нали трябва да си заслужат името. ____________________________________ * за физиците има Айнщайн-номер През 1999 г. завършилият английска литература Робърт Джордан кандидатства за работа в полицията на щата Кънетикът. Проваля се на теста за интелигентност. Проваля в неговия случай означава изкарва много висок резултат. На база на този резултат му отказват достъп до полицията: работата не би му била интересна, той щял да напусне, а щатът да загуби парите инвестирани в полицейското му обучение. Джордан обжалва пред съда, но съдът подкрепя щата. По-късно, Джордан започва работа като затворнически надзирател.
Понеже и аз съм интелигентен, не мога да не си задам въпросите: > Интелигентен ли е човекът, роден да работи с фуражка и оръжие, но изхарчил сума ти пари и години за да следва английска литература? > Интелигентен ли е човекът решил да съди не предишен, а бъдещ работодател, и как би очаквал да се държи с него полицията, ако съдът ѝ наредеше да го вземе на работа? > Интелигентно ли е действала полицията, оказала се неспособна да оцени реалния интелект на Джордан защото е гледала отговорите му върху хартията, а не поведението му в живота? Къде всъщност е интелигентността на човека: в главата му, или в това какво прави и как го прави? Сеща се Спирос за един професор по математика, който му разправяше как изкарал най-лесните 1000 лева в живота си: на някакъв гъзар му отрязали европроекта заради грешна математическа аргументация; гъзарят се свързал с професора, който не пипнал нищо по проекта, а само проверил елементарните сметки и видял че на едно място трябва да има плюс вместо минус. Сеща се Спирос че и той самият изкарваше най-лесните пари в живота си по същия начин: като член на борда на директорите на една компания, вместо да се прави на интересен на акционерите заради някои неразумни политики, той се правеше на интересен на главния финансов директор - заради грешки във формулите за оценка на инвестициите в ценни книжа.
Замисля се Спирос за това може ли един проект да завърши добре ако математиката му е грешна. Странно е, но има такива проекти: проектите, в които няма нужда от математика; проектите в които тя се появява само за да покаже колко компетентен е някой гъзар или финансов директор. Поправяш грешните формули, но нищо друго в проекта не се променя: нито очакваната печалба, нито датата на приключване. Виж, един проект не може да завърши добре ако идеята му е грешна. Един такъв проект е проваленият проект на българската училищна математика. Там целта е да накарат учениците да наизустяват и упражняват до побъркване разни алгоритми, вместо да ги научат да мислят в кои случаи да прилагат наизустените алгоритми и как*. Да вземем за пример събирането, за което 7 милиона българи си мислят това: 3 милиона българи + 4 милиона българи = 7 милиона българи. Да, ама не! Няма алгоритъм, вкл. математически, в резултат на който да получиш 7 милиона българи накуп. С думите на математиката: множеството на причините способни да обединят всички българи в едно множество е празно множество. Независимо от това какво пише в учебниците им или над вратите на парламента им. И тук Спирос бива осенен от просветление, чийто резултат си записва в тефтера под заглавието "Българският парадокс": Съществува нещо, което обединява 7 милиона българи в едно множество, и това е неумението им да установят че е невъзможно да са елементи на едно множество. __________________________________________________________________ * да не говорим че не ги учат да измислят собствени алгоритми за досега невъзниквали случаи |
This website uses marketing and tracking technologies. Opting out of this will opt you out of all cookies, except for those needed to run the website. Note that some products may not work as well without tracking cookies. Opt Out of CookiesCategories
All
Archives
April 2024
|