Език на моите беди: Национален интерес

   Колкото по-малко разхищаваме прилагателните, толкова по-трудно ни става да лъжем.
                                                                                                      Николас Гомес Давила


Разни умни глави постоянно говорят какъв бил българският национален интерес. Други, разсъждават що е то национален интерес. Сигурно сте чували балканската поговорка "Интереса клати феса"? Сервирам малко храна за размисъл ...

Когато през 1829 г. султан Махмуд II задължил турските цивилни, военни и религиозни служители да носят фесове, той мислел че чрез засилване на еднообразието ще се засили единството на нацията. Оказало се че:
> старомодните турци се бунтували срещу феса, за тях тюрбанът (т.е. чалмата) вършел прекрасна работа;
> някой турци приели феса;
> модерните турци смятали феса за проява на изостаналост, и мечтаели за бомбета.
Така, вместо да обедини, султанът допълнително разединил населението и след по-малко от 100 години интересът нямало какво да клати, защото водачът на модерните (Ататюрк) забранил носенето на фесове.

Хората са различни. Едни обичат фуражки, други - бейзболни шапки, трети - барети, четвърти - плетени шапки, пети - забрадки, а шести шапките ги дразнят и предпочитат да ходят гологлави. Така както няма национална шапка, така няма и национален интерес. Говоренето за, и особено налагането на, неща прокарвани като "национален" интерес е успешен начин за разединяване на нациите.