Математикът Херман Вайл нямал късмет - захласнат в математическата си кула от слонова кост и пътувайки по конференции, той пропуснал да забележи че със задграничните си пътувания е нарушил американските закони за натурализация и е изгубил трудно придобитото си (и единствено) американско гражданство. Същевременно Вайл имал късмет, понеже умрял от инфаркт в Швейцария вместо да се притеснява от загубеното си гражданство и "пиленето" на жена му за това с кой акъл го е допуснал.
Ще кажете че не аз съм оборил Аристотел, а Вайл. Има нещо такова, но то отново е свързано с противоречие: Вайл е имал късмет (да умре в Швейцария, виж по-горе), но е нямал късмет (да разбере че със смъртта си е оборил Аристотел). Този късмет го имах аз, което ме навежда на мисълта за третото противоречие: това че имам късмет (да съм късметлията осъзнал оборването на Аристотел) означава че нямам късмет (да съм титанът на мисълта оборил Аристотел).