Бръснарят се събужда небръснат. Лежи си в леглото, което значи че не се бръсне, и разбира че по тази причина е длъжен да се обръсне. Става и започва да се бръсне, но се сеща че не трябва да бръсне тези, които се бръснат сами, та затова спира. В следващия момент той е хем брадясал, хем не се бръсне и следователно ... започва да се бръсне. Спира, тръгва, спира, тръгва. И понеже брадата му не е безкрайна, накрая той е избръснат. Следователно, след като е избръснат и го е направил сам, бръснарят бръсне себе си.
Послепис от 09.04.2022
Виждам че една година по-късно тайната е била разкрита по същия начин и от Таня Хованова (във варианта Present continuous). Мога да използвам английското Great minds think alike за да се потупам самодоволно по рамото, но няма да го направя. По-интересно ми е не това че сме стигнали до еднакъв извод, а това че сме стигнали до него по различни пътища: аз - с мислене за роботите на Азимов, Таня - с мислене за различните сегашни времена в английския.