Мит 1. По времето на социализма "Държавна сигурност" колеше и бесеше.
Държавна сигурност беше оръдие на БКП, БКП - оръдие на политбюрото на ЦК на БКП, а политбюрото - оръдие на Тодор Живков. За оръдията от ниското ниво барута не стигаше и затова те мълчаха. Събираха информация и я предоставяха на висшестоящите, след което изпълняваха нарежданията им, но нямаха инициатива (че им беше забранено).
Това ясно се вижда от докладите им. Ще се фокусирам върху музиката. Тук може да се прочете доклад, специално посветен на Тончо Русев, който показва че ДС е била наясно как и с чия помощ Тончо е овладял българската поп- музика (радио, телевизия, класации, концерти в България и чужбина, и издаване на албуми). Като куриоз, ще обърна внимание как за студийна група на "Балкантон" е назначена групата на племенника на директор в "Балкантон", който директор бил един от хората на Русев в звукозаписния монополист. Групата станала "лицето" на българската музика, без да е имала и един концерт. За нея се внасяли безмитно и безплатно инструменти и апаратура. Сещате се, племенникът се казвал Румен, а дедите му били бояджии.
Тончо не обичал всички рок-групи. Пречел на "Щурците" и "Сигнал" да излизат в чужбина, защото не искали да записват негови песни. ФСБ излизали, нали били наши хора.
ДС е знаела всичко за Тончо Русев, но той просперирал въпреки това ... защото бил толериран от някой висш партиен кадър (кой е бил той ДС не знаела или се правела че не знае). Върху доклада на ДС за Тончо никой не поставил параф "Да му се разгони фамилията" и Тончо си разигравал коня, включително като представял италиански хитове за свои. ФСБ се учели от него, та затуй и те опитали (с "Пак ще се срещнем след 10 години"), ама ги разкрили.
След падането на БКП, вече нямаше кой да контролира ДС и тя ... излезе извън контрол. Генералите започнаха да използват събираната с десетилетия информация и ... подобно на алхимици я превърнаха в злато. И като стана дума за злато ...
Мит 2. Златният, т.е. най-успешният и чист, български бизнес бил ИТ-бизнесът, защото БКП и ДС не го разбирали и пропуснали шанса да участват в него. Това била причината разни неизвестни, но умни, деца да открият "топлата вода" и да я продават по света.
Тук няма да влизаме в детайли. Само ще споменем бившата фирма на настоящия кмет на София, снесена и измътена от бивши хора на ДС. А който има време, желание и познания по английски, той може да навлезе в детайлите, прочитайки това интересно издание на MIT. От него може лесно да се разбере че умните български деца не са открили "топлата вода". Тя е била подгрявана за тях в продължение на десетилетия от хиляди български труженици и учени глави, за което са били изхарчени милиарди.
Държавна сигурност беше оръдие на БКП, БКП - оръдие на политбюрото на ЦК на БКП, а политбюрото - оръдие на Тодор Живков. За оръдията от ниското ниво барута не стигаше и затова те мълчаха. Събираха информация и я предоставяха на висшестоящите, след което изпълняваха нарежданията им, но нямаха инициатива (че им беше забранено).
Това ясно се вижда от докладите им. Ще се фокусирам върху музиката. Тук може да се прочете доклад, специално посветен на Тончо Русев, който показва че ДС е била наясно как и с чия помощ Тончо е овладял българската поп- музика (радио, телевизия, класации, концерти в България и чужбина, и издаване на албуми). Като куриоз, ще обърна внимание как за студийна група на "Балкантон" е назначена групата на племенника на директор в "Балкантон", който директор бил един от хората на Русев в звукозаписния монополист. Групата станала "лицето" на българската музика, без да е имала и един концерт. За нея се внасяли безмитно и безплатно инструменти и апаратура. Сещате се, племенникът се казвал Румен, а дедите му били бояджии.
Тончо не обичал всички рок-групи. Пречел на "Щурците" и "Сигнал" да излизат в чужбина, защото не искали да записват негови песни. ФСБ излизали, нали били наши хора.
ДС е знаела всичко за Тончо Русев, но той просперирал въпреки това ... защото бил толериран от някой висш партиен кадър (кой е бил той ДС не знаела или се правела че не знае). Върху доклада на ДС за Тончо никой не поставил параф "Да му се разгони фамилията" и Тончо си разигравал коня, включително като представял италиански хитове за свои. ФСБ се учели от него, та затуй и те опитали (с "Пак ще се срещнем след 10 години"), ама ги разкрили.
След падането на БКП, вече нямаше кой да контролира ДС и тя ... излезе извън контрол. Генералите започнаха да използват събираната с десетилетия информация и ... подобно на алхимици я превърнаха в злато. И като стана дума за злато ...
Мит 2. Златният, т.е. най-успешният и чист, български бизнес бил ИТ-бизнесът, защото БКП и ДС не го разбирали и пропуснали шанса да участват в него. Това била причината разни неизвестни, но умни, деца да открият "топлата вода" и да я продават по света.
Тук няма да влизаме в детайли. Само ще споменем бившата фирма на настоящия кмет на София, снесена и измътена от бивши хора на ДС. А който има време, желание и познания по английски, той може да навлезе в детайлите, прочитайки това интересно издание на MIT. От него може лесно да се разбере че умните български деца не са открили "топлата вода". Тя е била подгрявана за тях в продължение на десетилетия от хиляди български труженици и учени глави, за което са били изхарчени милиарди.
RSS Feed
