Прочетох една история как някаква група, без да разбере, написала песен по текстове, предназначени за две песни. Не разбрах поуката (мамка ти, хер Алцхаймер), но текстът ме стимулира интелектуално, та измъдрих това:
Музиката си прилича с метронома - залита ту в едната, ту в другата посока. Едната посока е усложняването:
а) песен с два (или повече) текста;
б) композиция от две (или повече) части;
в) китара с два (или повече) грифа;
г) бас-китара с 2 комплекта (т.е. 8) струни и т.н.
Усложняването има и сенчеста страна, публиката започва да те разбира все по-трудно (мамка ти, господин поет-китарист). Започва и по-малко да те харесва, особено женската ѝ част. Затова някои предпочитат опростяването. Попитали саксофониста Лестър Йънг защо е сменил барабаните с тенор-саксофона, а той рекъл: "Много просто: докато разглобя и прибера барабаните след концерта, колегите вече са се омели с най-яките мацки!"
Музиката си прилича с метронома - залита ту в едната, ту в другата посока. Едната посока е усложняването:
а) песен с два (или повече) текста;
б) композиция от две (или повече) части;
в) китара с два (или повече) грифа;
г) бас-китара с 2 комплекта (т.е. 8) струни и т.н.
Усложняването има и сенчеста страна, публиката започва да те разбира все по-трудно (мамка ти, господин поет-китарист). Започва и по-малко да те харесва, особено женската ѝ част. Затова някои предпочитат опростяването. Попитали саксофониста Лестър Йънг защо е сменил барабаните с тенор-саксофона, а той рекъл: "Много просто: докато разглобя и прибера барабаните след концерта, колегите вече са се омели с най-яките мацки!"
RSS Feed
