Аналитиците сякаш нямат интерес да се запитат къде са тези, чиито куршуми отиват "на вятъра". Не ми е трудно да намеря отговор: доста от тях са били откарвани в лазаретите или вкъщи (в оловни ковчези). Излиза че, по един парадоксален начин, философията "Не убивай!" е вземала жертви - сред философите, които са я практикували.
Странно е, но и съвременниците правят подобни неща, просто инструментите са други. И като казахме "инструментите" ... да вземем за пример рок-музиката. В някои стилове се "изстрелват" хиляди ноти в минута* или десетки хиляди ноти в песен**, но и там целта (да се създаде нещо смислено и красиво) се пропуска прекалено често. Пропускайки целта, по един парадоксален начин, авторите се "самоубиват", убивайки творбите си и доста от почитателите си (тези които не бъркат количеството с качество).
____________________________________________________________
* в бързите разновидности на хеви-метъла
** в прогресивния рок, с неговите 15-минутни песни