Бягствата на българите ме подсещат за бягствата на човешката интелигентност. Как ли не я дефинираха разни интелигенти, и все се налагаше да бягат от дефинициите си. Много неудобно се получаваше когато казваха че интелигентността е да можеш да смяташ, пък после излизаше че по този критерий компютърът също е интелигентен. По-късно интелигентността беше в това да можеш да превеждаш, но компютърът се научи и на това. Научи се и да рисува, композира и доказва теореми. Но човекът едностранно променяше дефиницията за интелигентност, че така му беше удобно. За да може естественият интелект да бяга в земи, временно недостъпни за изкуствения. Само едно не е ясно: дали така както за българите винаги се намира място за бягство и заселване, такова ще има и за естествения интелект?
Българите бягат от хилядолетия. Избягали са от древната си родина (според Петър Добрев - планинските земи между Узбекистан и Афганистан). Избягаха от Велика България - южните земи на Русия и Украйна. Българите на Кубер избягаха от Панония за да се заселят в Македония. Българите на Алцек избягаха от Бавария за да се заселят в Италия. Днешните българи са най-смели и бягат презокеански. Бягат българите, но България все я има.
Бягствата на българите ме подсещат за бягствата на човешката интелигентност. Как ли не я дефинираха разни интелигенти, и все се налагаше да бягат от дефинициите си. Много неудобно се получаваше когато казваха че интелигентността е да можеш да смяташ, пък после излизаше че по този критерий компютърът също е интелигентен. По-късно интелигентността беше в това да можеш да превеждаш, но компютърът се научи и на това. Научи се и да рисува, композира и доказва теореми. Но човекът едностранно променяше дефиницията за интелигентност, че така му беше удобно. За да може естественият интелект да бяга в земи, временно недостъпни за изкуствения. Само едно не е ясно: дали така както за българите винаги се намира място за бягство и заселване, такова ще има и за естествения интелект? Ако си незапознат с важното в твоята област, твърдят психолози, ти си неспособен да се възползваш от огромната работа свършена от тези преди теб. Затова, не се учудвай че често преоткриваш колелото и топлата вода!
Добър съвет, макар че не е универсален. Хората са различни: едни са ученици, а други - мислители. На ученика му е по-лесно да научи чуждите начини, на мислителя му е по лесно да измисли свои. Понеже по природа съм мислител, ще кажа собственото си мнение на човек, който знае само една чужда теорема наизуст, но е измислил доста собствени теореми. Само дето ще го кажа заобиколно: Има ли смисъл да отделяш време и нерви за отглеждане на чужди деца, че да си подготвен когато дойде време за твоите? Отивате да четете лекция за конвергентното и дивергентното мислене, която ще бъде записана за поколенията. Виждате че ципът на панталона ви се е развалил в отворено положение. С отворен цип пред поколенията? Не, благодаря! Имате 10 минути. Какво да направите?
Специалистите гледат отвисоко конвергентния мислител - човекът който смята че има едно правилно решение и един правилен път до него. Той решава да свали панталона си, защото така е по-лесно ципът да бъде оправен. Тук акцентът е върху оправянето, но гаранции за оправяне няма. Специалистите аплодират дивергентните мислители, т.е. тези които виждат повече решения на проблема, защото го виждат от повече страни. Най-добрите дивергентни мислители генерират многобройни идеи: > обувам си панталона наобратно; > залепвам си ципа със секундно лепило; > закачам си "дюкяна" с телбод; > махам си панталоните и говоря по бельо; > намирам някой дребен човек за да застане пред мен. Вече е ставало дума че често в главата ми светва лампичка с най-доброто и лесно решение. И сега е така; няма как - чака ме лекция пред поколенията: А ако нямам лепило и телбод? А ако в залата няма по-дребен от мен? А ако нямам желание да остана за поколенията в ролята на идиот по бельо? Нямам, нямам, нямам. Да не бъдем негативисти, все имам нещо, какво е то? Елементарно, Уотсън, имам фланелка; няма да си облека якето на голо, да не съм Иги Поп! Вадя си фланелката от панталона и ... готово. Когато чула колко пари са дали за построяването на мощен телескоп, с който учените трябвало да намерят потвърждение на някаква теория, съпругата на Айнщайн сполучливо отбелязала: "Моят съпруг прави тези неща на гърба на пощенски плик".
В книгата "Кодът на креативността" от британския математик Маркъс ду Соутой, издадена миналата година, чета как изкуствен интелект, наставляван от Саймън Колтън и Стивън Магълтън, открил т.н. refactorable numbers и предположил че нечетните такива са точни квадрати (без да може да го докаже). Впоследствие Колтън публикувал статия, в която дал доказателство. Да беше жива, съпругата на Айнщайн щеше да каже: "Това нещо Иван го е открил и доказал с 2 реда текст, без да използва математически символи и изкуствен интелект, и без да пише статии в научни списания". А аз бих добавил следното: "Спомням си как се изненада един немски професор на твърдението ми че числата с нечетен брой делители са точни квадрати; сякаш не беше чувал за функцията сигма_0(n) и формулата за изчисляването ѝ." Освен номерата на египетските династии, Спирос носи в главата си какви ли не боклуци. Сред тях са разсъжденията на Майкъл Гладуел за емоционалната интелигентност (ЕИ). В опростенчески анализ на най-интелигентния американски мъж - Кристъфър Ланган - Гладуел отдава "неспособността" му да се справи с живота на ниската му ЕИ. Тя била причината Ланган да не успее да завърши университета и да практикува "странните" си занимания (вкл. охрана на барове и животновъдство).
Спирос носи и друг боклук в главата си - споменът за учителката от Комотини, която постоянно му натякваше че бил много умен, но не бил разумен. Това, в съвременната трактовка на Гладуел, би могло да означава че емоционалната му интелигентност е била малка. Само дето той не се чувстваше ощетен и не можеше да се оплаче от живота си. Чувстваше че учителката е била ощетена: опитвала се е да дава (подобно на Гладуел) на надарените нещо, което не ѝ е достигало (акъл). Ако изобщо има ЕИ (модерните изследвания твърдят че няма, поне по начина по който я вижда Гладуел), то слабата ЕИ би трябвало да пречи на живота на всеки. Да, ама не! Спирос има доста примери за хора с особен характер, които не са успели да завършат училище и са проявявали странности (вероятно това има предвид Гладуел под "слаба ЕИ"), но биха попаднали в списъка на успелите. Такъв човек е Пърси Даяконис - математик, фокусник и станфордски професор. Той бяга от къщи на 13 годишна възраст, за да се присъедини към циркова трупа и е циркаджия в продължение на години. Никога не завършва гимназия, но успява да се вреди в университет, като нито той, нито университетът, съжаляват за това. Подобно нещо се случило в Москва. Владимир Воеводски бил на три пъти изключван от гимназията. Бил изключен и от университета заради лош успех и лошо поведение (отказвал да посещава лекции по скучни дисциплини). Извадил късмета да го поканят да направи докторат в Харвард. Завършил живота си в най-престижното за един математик място - принстънския Институт за авангардни изследвания, радвайки се на най-престижното за един математик отличие - медала "Фийлдс". За разлика от Ланган, който пътувал из света на странните професии, Воеводски пътувал из света на странните химически субстанции и не го криел от никого*. Вероятно затова житейският му брояч спрял на 51. Освен от математика, Спирос се интересува и от музика. Много ниска ще да е била ЕИ на Дейв Брубек, след като кандидатствал в консерватория без да чете ноти. Емоционално слаб да се изправи срещу (хеле пък да победи) срама си и музикалната си "слабост", той решил да ги скрие. Успял да избута първата година, но на втората го разкрили и поискали да го изключат. Ректорът усетил че за един музикант "музикалната" интелигентност е по-важна от емоционалната, и затова му дал възможност да завърши, но само при едно условие - да обещае никога да не преподава в консерваторията. Години след това, друг ректор на същата консерватория провесил на врата на Брубек лента на която пишело "Почетен доктор". Толкова по въпроса за ЕИ. _______________________________________ * отказал предложение от Оксфордския университет, защото там човек трудно можел да се снабдява с наркотици Естественият интелект е странна птица. Може да се подиграва на Изкуствения интелект заради неспособността на втория да направи звуково разграничение между ENCOURAGE EUTHANASIA и ENCOURAGE YOUTH IN ASIA и същевременно да не разбира че употребата на израза ENCOURAGE YOUTH IN ASIA демонстрира собствената му неспособност да направи смислово разграничение между младежта от Исфахан и младежта от Магадан.
"Мисля, следователно съществувам", казвал Декарт. Нека приемем че Декарт казва истината и направим следните умствени упражнения:
1. Тези които мислят съществуват. Това е прословутият Modus ponens. Ако мислите така, то всичко е наред. 2. Тези които съществуват мислят. Това е прословутата логическа заблуда Affirming the consequent. 3. Тези които не съществуват не мислят. Това е прословутият Modus tollens. Ако мислите така, то всичко е наред. 4. Тези които не мислят не съществуват. Това е прословутата логическа заблуда Denying the antecedent. Тези работи ги знаем, ще кажете. Не се и съмнявам, но как сте с практиката? Всъщност, знаете ли какво казваше по въпроса Айнщайн? На теория, няма разлика между теория и практика. На практика, има. - Удивително е колко лесно се бъркат културата и интелекта - казва на студентите си Спирос. - Една от причините е че те вървят ръка за ръка: повечето хора с ниска култура са с нисък интелект, а повечето хора с нисък интелект са с ниска култура. Но нещата са доста по-сложни отколкото изглеждат на пръв поглед.
- Ще ни бъде по-лесно да ви разберем, ако дадете практически примери - предлага зубрачката с големите очила и се приготвя да записва. - С удоволствие! Аз, например, мога да ви говоря за Партенона на отличен старогръцки и за руините в Гьобекли тепе на много добър турски. Винаги когато го правя хората казват че съм много интелигентен. В действителност, те искат да кажат че съм много културен. Нека сега вземем за пример моя колега, и ваш професор, Стаменко Стойков. Когато ви заговори за своите изследвания на висококомпозитните числа, той няма да ви се стори толкова интелигентен, защото ще разберете по-малко от неговите думи на български, отколкото от моите на турски. Всъщност, по-интелигентният е той: защото докато аз просто преразказвам историята на Гьобекли тепе, Стаменко създава историята на висококомпозитните числа. Двама древнокитайски философи се разхождали по моста и гледали рибите.
- Виж колко щастливи са рибите! - рекъл Зианци. - Ти не си риба, откъде знаеш дали са щастливи или не? - отговорил Хуайци. - Ти не си аз, откъде знаеш дали знам или не? - запитал на свой ред Зианци. - Аз не съм ти, и затова не знам дали знаеш или не. По същия начин ти не си риба, и затова не знаеш щастливи ли са рибите или не - сложил край на разговора Хуайци. Философът Витгенщайн посетил приятелка, на която току-що били оперирали сливиците. Попитал я как се чувства, а тя му казала че се чувства като прегазено псе. "Откъде знаеш как се чувстват прегазените псета?", попитал Витгенщайн. От "европейското" по борба, Мими Христова донесла трета титла за България. Откъде знаят че я е донесла за България? Intelligence is like flatulence. People tolerate it if you keep it to yourself but are annoyed if you let it roam free.
Интелигентността е като газовете - търпят я ако я сдържаш, но се дразнят ако я пуснеш на воля. Ачо и Бочо били подгонени от гладна мечка. "Какъв е смисълът да бягаме", попитал Бочо, "след като никой от нас не е по-бърз от мечката?" "За да избягам от мечката, от мен не се иска да съм по-бърз от нея, а от теб", отговорил Ачо.
Сигурно не знаете продължението на историята, но аз съм тук за да ви го разкажа. Ачо оцелял, Бочо - не. Веднъж, Ачо чул един от синовете си да казва че щом човек е спечелил много пари, то няма начин той да е глупак. Тогава Ачо му казал: За да заблуждаваш глупаците не се иска да не си глупак, а само да не си чак такъв глупак като тях. Откъдето следва че е напълно възможно хората с пари да са глупаци. Миналата година ме запознаха с добър играч на шахмат. Човекът започна да разсъждава и стигна дотам да каже че шахматът бил висша проява на интелект. Възпротивих се и получих укорителни погледи от присъстващите.
Продължавам да смятам че съм прав и ще направя аналогия - можеш да смяташ че скулптирането е висша проява на естетика, но аз ще контрирам че е достатъчно да се разходиш из произволен парк или галерия, за да се убедиш в обратното. А днес, от разходка из книгата "Царски гамбит" с автор Пол Хофман, научавам че: През 1884 г. членове на университетския шах-клуб на Кеймбридж в продължение на 4 месеца играят кореспондентски мач с луди от лондонската лудница "Бедлам". Лудите побеждават в 25 хода. Послепис от 23.11.2023 г. Мнението на Гари Каспаров в съзвучно с моето: Преуспяването в шахмата от дълго време се счита за признак на висока обща интелигентност. Според мен, това е невярно допускане. "Като си толкова умен, защо не си президент на банка или ректор на университет?", питат филмов герой. Тъп въпрос, мисли си зрител от задните редове, ако банковите президенти и университетските ректори бяха толкова умни, то щяхме да знаем имената им, вкл. и на тези отпреди 4-5 века. Като че ли и филмовият герой мисли че въпросът е тъп, защото отговаря така: "Да си умен не е предимство, а препятствие."
В този блог неколкократно съм споделял мнението си за това че мнозинството разбира интелигентността погрешно (защото я смята единствено за способност за решаване на проблеми, т.е. способност за отговаряне на въпроси). Аз пък смятам че голямата интелигентност е в способността да откриваш проблеми (задаваш въпроси), вкл. в това да виждаш обикновени неща като проблеми, а и в това да поставяш статуквото под въпрос.
В бестселъра си Range, Дейвид Епстайн споделя защо "Уотсън" (супер-интелигентният компютър на IBM, снабден с Изкуствен интелект) се е провалил с гръм и трясък в онкологията, независимо че преди това е спечелил куиз-шоуто Jeopardy! заедно с наградата от 1 милион долара: Разликата между това да спечелиш в Jeopardy! и да излекуваш рака е в това че ние, хората, знаем отговорите на въпросите в Jeopardy! При рака ние все още работим по това кои са важните въпроси. Колкото по-цивилизована е една страна, в толкова по-голяма степен глупостта е привилегия на висшестоящите. В една слабоцивилизована страна, глупаци ще качат газова бутилка във влак - за да си приготвят закуска. Бутилката ще гръмне, а влакът ще се запали и изгори.
В една средноцивилизована страна като родината ни, това е невъзможно да се случи. Цивилизоваността на българина би го подсетила да си приготви закуската предварително и да си я носи в плик. У нас инцидент с влак не се предизвиква на нивото на пътниците, а на по-високо ниво. Например, на нивото на машиниста (ако има глупостта да поеме закуската си от бутилка). В една високоцивилизована страна, никой не си носи закуските в пликче. Там за тази цел има бюфети и вагон-ресторанти. Машинистите пък са достатъчно дисциплинирани за да не пият на работното си място. Там инцидентите се предизвикват на още по-високо ниво - или влаков диспечер глупаво ще сбърка или хакер ще хакне с лекота глупаво направената диспечерска система. Понякога в блога ми се появяват разни елементарни задачки. "Защо интелигентният автор подценява още по-интелигентните си читатели?", се питат читателите (или поне така предполагам). Отговарям: защото дори за елементарните задачки съществуват различни пътища до вярното решение. А понякога пътищата до решението биха могли да те впечатлят повече от проблема.
Спомням си как учудих една позната, когато на въпроса ѝ "Има ли хора, които са празнували първия си рожден ден на 8 годишна възраст?" ѝ отговорих че това са хората на които им липсват първите 7 години. Тя се зарадва много и сподели че това никога не би ѝ хрумнало. Ставало дума за някаква промяна на календара, благодарение на която някои деца извадили лош късмет. И като стана дума за рождени дни ... ето нещо съвсем елементарно, и въпреки това пресмятано погрешно: Защо когато навършваш 10 години ти казват че това е десетият ти рожден ден? Повечето хора се заблуждават че интелигентността е да имаш много под шапката. Не, не е! Интелигентността е да искаш да имаш малко над шапката. Истински интелигентният човек предпочита да има небе над шапката. В краен случай - друг интелигентен човек. Но не и навалица от директори и министри с големи заплати и самомнения.
Имало едно време една страна, която ще наречем Мамаленд. Тя имала огромна територия и население, и претендирала за водещо място в света. Населението било толкова умно, че в началното училище децата решавали задачи като тази: Населението на Мамаленд е 666 милиона. Защо 666 души не могат да се съберат на карта на Мамаленд в мащаб 1:1 милион?
Заети с решаването на абстрактни проблеми, мамалендците забравили да решават реалните си проблеми. Когато задухал вятърът на промяната, те се оказали неподготвени и Мамаленд изгубила голяма част от територията си. Сякаш някаква Космическа справедливост намалила в по-голяма степен населението на Мамаленд, и останалите могли да се съберат на намалялата ѝ територия (макар това да нямало нищо общо със задачата). Можете ли да се досетите за отговора на въпроса с картата? А за истинското име на Мамаленд? Интелигентността е като богатството - не е важно колко имаш, а какво правиш с него.
Единици споделят този възглед. Да сте чували израз, аналогичен на израза "Той е много умен, ама ...", но отнасящ се до богатството? Не? И аз не съм чувал. "Вземащите решения са обикновено доста пасивни и, следователно, склонни да се съобразяват с рамките, наложени им от поставящите проблема за решаване", казва психологът (и нобелист по икономика) Даниел Канеман. Същото, но с други думи, казва колегата му Кийт Станович: "Когнитивният скръндза приема проблема по начина по който му е поставен, без никога да осъзнае че различните формати на поставяне водят до различни заключения."
Какво са имали предвид двамата ще обясня с един мой стар пример: Мислим ергенския данък за глупава социалистическа отживелица, а данъчните облекчения за семейства с деца - за прогресивна съвременна идея. Въпреки че (грубо казано) става дума за едно и също нещо. Проблемът има и друг аспект. Съществуват два вида интелигентност: > Пасивна интелигентност: тук става дума за интелигентността да решаваш проблемите, така както са ти ги задали (рамкирали); > Активна интелигентност: тук става дума да измисляш и рамкираш по подходящ начин подходящите проблеми за решаване, както и да им намериш решение, вкл. и като намериш кой да ги реши. И след като рамкирах проблема по този начин ... се оказах способен да отговоря на стария ми въпрос "Защо много деца, спечелили математически олимпиади остават математически безплодни или напускат математическото поприще?" Като деца, пасивната интелигентност им е била достатъчна. Като възрастни, те: а) или не са се възползвали от активната си интелигентност за да измислят своите проблеми и да намерят решенията им, или б) са го направили, успявайки да видят че рамките на математиката са твърде тесни защото, с нейните древни традиции и йерархии, там има много повече места за пчелички решаващи чужди проблеми, отколкото за царици-майки измислящи свои проблеми. По времето на комунизма викаха професора Х в ЦК на БКП и му казваха: "Другарю, взе се решение да те назначим за Директор на института Y". В края на комунизма, викаха на неформална среща активиста Z и му казваха: "Другарю, идва вълната на промяната, но ние, опитните сърфисти, трябва да я оседлаем. Затова вземи това куфарче с пари и направи банка".
И сега е така. Приятел ми е разправял как шефът на холдинга в който работел го викнал и му казал: "Ти ли си Иван Петров? Да? Взехме решение да станеш директор на едно от нашите дъщерни дружества". Да не си помислите че в България така се назначават само милионерите и директорите! Не, нещата са такива и на по-долните нива в йерархията. В роман, издаден през 1979 г., преводачът Павел Главусанов, с любезното съдействие на редактора Димитри Иванов, се е опитал да обясни под черта за малограмотния БГ читател що е то коефициент на интелигентност. Цитирам дословно (отбелязвайки дивотиите с удебелени букви): Jntelligence Quest - коефициент за интелигентност - ключово понятие в действителността на САЩ. Определя се с тестове. Ако съдим по информираността им, преводачът и редакторът също са били назначени от ЦК на БКП. Ако не беше така, как щяха да вярват че IQ е ключова концепция за САЩ, но не и за останалия свят? Но ... независимо от това кой ги е назначил, те по случайност са напипали Големия български проблем: 1. Коефициентът на интелигентност (КИ) не е ключово понятие за действителността в България. Когато те викат за назначение, никой не се интересува от твоя КИ. 2. В България хората се назначават за интелектуалци точно така, както се назначават за милионери и директори. С 4 думи: тестове не се изискват. - Интелигентността винаги има предимства, например в случаите когато решаваш проблеми или търсиш работа: и проблемите, и работодателите, предпочитат интелигентните - това казва Спирос на приятеля си Йоргос.
- Не си прав, понякога интелигентността има и недостатъци - връща топката Йоргос. - В САЩ, например, са забранени екзекуциите на хора с ненормално ниска интелигентност. - Точно тук се проявява асиметрията - казва Спирос. - Докато в интервюто за работа нискоинтелигентният не може да се представи като високоинтелигентен, то пред съда високоинтелигентният може да се направи на нискоинтелигентен. През 1999 г. завършилият английска литература Робърт Джордан кандидатства за работа в полицията на щата Кънетикът. Проваля се на теста за интелигентност. Проваля в неговия случай означава изкарва много висок резултат. На база на този резултат му отказват достъп до полицията: работата не би му била интересна, той щял да напусне, а щатът да загуби парите инвестирани в полицейското му обучение. Джордан обжалва пред съда, но съдът подкрепя щата. По-късно, Джордан започва работа като затворнически надзирател.
Понеже и аз съм интелигентен, не мога да не си задам въпросите: > Интелигентен ли е човекът, роден да работи с фуражка и оръжие, но изхарчил сума ти пари и години за да следва английска литература? > Интелигентен ли е човекът решил да съди не предишен, а бъдещ работодател, и как би очаквал да се държи с него полицията, ако съдът ѝ наредеше да го вземе на работа? > Интелигентно ли е действала полицията, оказала се неспособна да оцени реалния интелект на Джордан защото е гледала отговорите му върху хартията, а не поведението му в живота? Къде всъщност е интелигентността на човека: в главата му, или в това какво прави и как го прави? Спирос прочита в някаква книга интересна дефиниция:
Интелигентността е да използваш каквото имаш за да получиш каквото искаш. Пълни глупости, казва си. Много по-важно е как решаваш какво точно искаш да получиш и по какъв начин използваш това което имаш за да го получиш. Ако използваш последните си 5 милиона за да си купиш 10 колекционерски автомобила, съгласно дефиницията ти си интелигентен, но целта която си си поставил и начинът по който си я постигнал казват точно обратното. В продължение на около 2000 години прогресивното човечество вярвало на голословните твърдения на Аристотел: като се започне от това че жените имат по-малко зъби от мъжете и се свърши с това че скоростта на падане на телата е пропорционална на масата им. Галилео бил сериозен човек, поради което оставил женските зъби на мира и опровергал второто твърдение.
Много хора си мислят че Галилео го е направил пускайки гюлета и топчета от наклонената кула в Пиза. Блажени са вярващите. Както вече казах, Галилео бил сериозен човек и въобще нямал желание да се катери по кулите, носейки тежести. Вместо това, той направил мисловен експеримент. Нека допуснем, казал си той, че гюлето пада по-бързо, а топчето - по-бавно. Какво, тогава, става когато завържем с къса връвчица гюле и топче. От една страна, новият обект ще пада по-бързо от гюлето заради по-голямата си маса. От друга страна, новият обект ще пада по-бавно - поради факта че топчето с малката си маса ще забавя голето с голямата маса. Началното ни допускане произвежда две противоречащи си следствия, следователно то е невярно. В днешни дни непроверените идеи "а-ла-Аристотел" продължават да имат привърженици. Да вземем за пример желаещите да увеличат интелекта на неродените си деца. Едни им четат книжки, други им пускат класическа музика. Най-проактивните бъркат в гените им. Как го правят, ще кажете. Ами ето така: През 80-те и 90-те години на 20-ти век, Робърт Кларк Греъм създал и развил ГБС. Не става дума за ГлавБулгарСтрой, а за Гениалната Банка за Сперма. Срещу 50 долара желаещите жени получавали сперма от Нобелови лауреати и други доказани гении. Днес, тридесетина години по-късно, няма данни да се е получило нещо от проекта. Елементарно, Греъм, пълна глупост е да вярваш че като завържеш топчето (сперматозоида) на гения за гюлето (яйцеклетката) на задръстената и вярваща в магии майка, ще получиш ускорено интелектуално развитие на детето. |
This website uses marketing and tracking technologies. Opting out of this will opt you out of all cookies, except for those needed to run the website. Note that some products may not work as well without tracking cookies. Opt Out of CookiesCategories
All
Archives
May 2024
|