1. Тези които мислят съществуват. Това е прословутият Modus ponens. Ако мислите така, то всичко е наред.
2. Тези които съществуват мислят. Това е прословутата логическа заблуда Affirming the consequent.
3. Тези които не съществуват не мислят. Това е прословутият Modus tollens. Ако мислите така, то всичко е наред.
4. Тези които не мислят не съществуват. Това е прословутата логическа заблуда Denying the antecedent.
Тези работи ги знаем, ще кажете. Не се и съмнявам, но как сте с практиката? Всъщност, знаете ли какво казваше по въпроса Айнщайн? На теория, няма разлика между теория и практика. На практика, има.