"Вземащите решения са обикновено доста пасивни и, следователно, склонни да се съобразяват с рамките, наложени им от поставящите проблема за решаване", казва психологът (и нобелист по икономика) Даниел Канеман. Същото, но с други думи, казва колегата му Кийт Станович: "Когнитивният скръндза приема проблема по начина по който му е поставен, без никога да осъзнае че различните формати на поставяне водят до различни заключения."
Какво са имали предвид двамата ще обясня с един мой стар пример:
Мислим ергенския данък за глупава социалистическа отживелица, а данъчните облекчения за семейства с деца - за прогресивна съвременна идея. Въпреки че (грубо казано) става дума за едно и също нещо.
Проблемът има и друг аспект. Съществуват два вида интелигентност:
> Пасивна интелигентност: тук става дума за интелигентността да решаваш проблемите, така както са ти ги задали (рамкирали);
> Активна интелигентност: тук става дума да измисляш и рамкираш по подходящ начин подходящите проблеми за решаване, както и да им намериш решение, вкл. и като намериш кой да ги реши.
И след като рамкирах проблема по този начин ... се оказах способен да отговоря на стария ми въпрос "Защо много деца, спечелили математически олимпиади остават математически безплодни или напускат математическото поприще". Като деца, пасивната интелигентност им е била достатъчна. Като възрастни, те:
> или не са се възползвали от активната си интелигентност за да измислят своите проблеми и да намерят решенията им, или
> са го направили, успявайки да видят че рамките на математиката са твърде тесни защото, с нейните древни традиции и йерархии, там има много повече места за пчелички решаващи чужди проблеми, отколкото за пеперуди измислящи свои проблеми (един от които е проблемът че обичат да летят повече, отколкото обичат да събират мед).
Какво са имали предвид двамата ще обясня с един мой стар пример:
Мислим ергенския данък за глупава социалистическа отживелица, а данъчните облекчения за семейства с деца - за прогресивна съвременна идея. Въпреки че (грубо казано) става дума за едно и също нещо.
Проблемът има и друг аспект. Съществуват два вида интелигентност:
> Пасивна интелигентност: тук става дума за интелигентността да решаваш проблемите, така както са ти ги задали (рамкирали);
> Активна интелигентност: тук става дума да измисляш и рамкираш по подходящ начин подходящите проблеми за решаване, както и да им намериш решение, вкл. и като намериш кой да ги реши.
И след като рамкирах проблема по този начин ... се оказах способен да отговоря на стария ми въпрос "Защо много деца, спечелили математически олимпиади остават математически безплодни или напускат математическото поприще". Като деца, пасивната интелигентност им е била достатъчна. Като възрастни, те:
> или не са се възползвали от активната си интелигентност за да измислят своите проблеми и да намерят решенията им, или
> са го направили, успявайки да видят че рамките на математиката са твърде тесни защото, с нейните древни традиции и йерархии, там има много повече места за пчелички решаващи чужди проблеми, отколкото за пеперуди измислящи свои проблеми (един от които е проблемът че обичат да летят повече, отколкото обичат да събират мед).
RSS Feed
