Освен номерата на египетските династии, Спирос носи в главата си какви ли не боклуци. Сред тях са разсъжденията на Майкъл Гладуел за емоционалната интелигентност (ЕИ). В опростенчески анализ на най-интелигентния американски мъж - Кристъфър Ланган - Гладуел отдава "неспособността" му да се справи с живота на ниската му ЕИ. Тя била причината Ланган да не успее да завърши университета и да практикува "странните" си занимания (вкл. охрана на барове и животновъдство).
Спирос носи и друг боклук в главата си - споменът за учителката от Комотини, която постоянно му натякваше че бил много умен, но не бил разумен. Това, в съвременната трактовка на Гладуел, би могло да означава че емоционалната му интелигентност е била малка. Само дето той не се чувстваше ощетен и не можеше да се оплаче от живота си. Чувстваше че учителката е била ощетена: опитвала се е да дава (подобно на Гладуел) на надарените нещо, което не й е достигало (акъл).
Ако изобщо има емоционална интелигентност (модерните изследвания твърдят че няма, поне по начина по който я вижда Гладуел), то слабата ЕИ би трябвало да пречи на живота на всеки. Да, ама не! Спирос има доста примери за хора с особен характер, които не са успели да завършат училище и са проявявали странности (вероятно това има предвид Гладуел под "слаба ЕИ"), но биха попаднали в списъка на успелите. Такъв човек е Пърси Диаконис - математик, фокусник и станфордски професор. Той бяга от къщи на 13 годишна възраст, за да се присъедини към циркова трупа и е циркаджия в продължение на години. Никога не завършва гимназия, но успява да се вреди в университет, като нито той, нито университетът, съжаляват за това.
Подобно нещо се случило в Москва. Владимир Воеводски бил на три пъти изключван от гимназията. Бил изключен и от университета заради лош успех и лошо поведение (отказвал да посещава лекции по скучни дисциплини). Извадил късмета да го поканят да направи докторат в Харвард. Завършил живота си в най-престижното за един математик място - принстънския Институт за авангардни изследвания, радвайки се на най-престижното за един математик отличие - медала "Фийлдс". За разлика от Ланган, който пътувал из света на странните професии, Воеводски пътувал из света на странните химически субстанции и не го криел от никого. Вероятно затова житейският му брояч спрял на 51.
Освен от математика, Спирос се интересува и от музика. Много ниска ще да е била ЕИ на Дейв Брубек, след като кандидатствал в консерватория без да чете ноти. Емоционално слаб да се изправи срещу (хеле пък да победи) срама си и музикалната си "слабост", той решил да ги скрие. Успял да избута първата година, но на втората го разкрили и поискали да го изключат. Ректорът усетил че за един музикант "музикалната" интелигентност е по-важна от емоционалната, и затова му дал възможност да завърши, но само при едно условие - да обещае никога да не преподава в консерваторията. Години след това друг ректор на същата консерватория провесил на врата на Брубек лента, на която пишело "Почетен доктор". Толкова по въпроса за ЕИ.
Спирос носи и друг боклук в главата си - споменът за учителката от Комотини, която постоянно му натякваше че бил много умен, но не бил разумен. Това, в съвременната трактовка на Гладуел, би могло да означава че емоционалната му интелигентност е била малка. Само дето той не се чувстваше ощетен и не можеше да се оплаче от живота си. Чувстваше че учителката е била ощетена: опитвала се е да дава (подобно на Гладуел) на надарените нещо, което не й е достигало (акъл).
Ако изобщо има емоционална интелигентност (модерните изследвания твърдят че няма, поне по начина по който я вижда Гладуел), то слабата ЕИ би трябвало да пречи на живота на всеки. Да, ама не! Спирос има доста примери за хора с особен характер, които не са успели да завършат училище и са проявявали странности (вероятно това има предвид Гладуел под "слаба ЕИ"), но биха попаднали в списъка на успелите. Такъв човек е Пърси Диаконис - математик, фокусник и станфордски професор. Той бяга от къщи на 13 годишна възраст, за да се присъедини към циркова трупа и е циркаджия в продължение на години. Никога не завършва гимназия, но успява да се вреди в университет, като нито той, нито университетът, съжаляват за това.
Подобно нещо се случило в Москва. Владимир Воеводски бил на три пъти изключван от гимназията. Бил изключен и от университета заради лош успех и лошо поведение (отказвал да посещава лекции по скучни дисциплини). Извадил късмета да го поканят да направи докторат в Харвард. Завършил живота си в най-престижното за един математик място - принстънския Институт за авангардни изследвания, радвайки се на най-престижното за един математик отличие - медала "Фийлдс". За разлика от Ланган, който пътувал из света на странните професии, Воеводски пътувал из света на странните химически субстанции и не го криел от никого. Вероятно затова житейският му брояч спрял на 51.
Освен от математика, Спирос се интересува и от музика. Много ниска ще да е била ЕИ на Дейв Брубек, след като кандидатствал в консерватория без да чете ноти. Емоционално слаб да се изправи срещу (хеле пък да победи) срама си и музикалната си "слабост", той решил да ги скрие. Успял да избута първата година, но на втората го разкрили и поискали да го изключат. Ректорът усетил че за един музикант "музикалната" интелигентност е по-важна от емоционалната, и затова му дал възможност да завърши, но само при едно условие - да обещае никога да не преподава в консерваторията. Години след това друг ректор на същата консерватория провесил на врата на Брубек лента, на която пишело "Почетен доктор". Толкова по въпроса за ЕИ.
RSS Feed
