Бягствата на българите ме подсещат за бягствата на човешката интелигентност. Как ли не я дефинираха разни интелигенти, и все се налагаше да бягат от дефинициите си. Много неудобно се получаваше когато казваха че интелигентността е да можеш да смяташ, пък после излизаше че по този критерий компютърът също е интелигентен. По-късно интелигентността беше в това да можеш да превеждаш, но компютърът се научи и на това. Научи се и да рисува, композира и доказва теореми. Но човекът едностранно променяше дефиницията за интелигентност, че така му беше удобно. За да може естественият интелект да бяга в земи, временно недостъпни за изкуствения. Само едно не е ясно: дали така както за българите винаги се намира място за бягство и заселване, такова ще има и за естествения интелект?