Специалистите гледат отвисоко конвергентния мислител - човекът който смята че има едно правилно решение и един правилен път до него. Той решава да свали панталона си, защото така е по-лесно ципът да бъде оправен. Тук акцентът е върху оправянето, но гаранции за оправяне няма.
Специалистите аплодират дивергентните мислители, т.е. тези които виждат повече решения на проблема, защото го виждат от повече страни. Най-добрите дивергентни мислители генерират многобройни идеи:
> обувам си панталона наобратно;
> залепвам си ципа със секундно лепило;
> закачам си "дюкяна" с телбод;
> махам си панталоните и говоря по бельо;
> намирам някой дребен човек за да застане пред мен.
Вече е ставало дума че често в главата ми светва лампичка с най-доброто и лесно решение. И сега е така; няма как - чака ме лекция пред поколенията:
А ако нямам лепило и телбод? А ако в залата няма по-дребен от мен? А ако нямам желание да остана за поколенията в ролята на идиот по бельо? Нямам, нямам, нямам. Да не бъдем негативисти, все имам нещо, какво е то? Елементарно, Уотсън, имам фланелка; няма да си облека якето на голо, да не съм Иги Поп! Вадя си фланелката от панталона и ... готово.