Аз пък си мисля следното:
Да се гордееш с университета си е странно. По-добре е да се гордееш с това:
а) какво си прочел, докато си следвал;
б) какво си научил от професорите Х, Y и Z;
в) с какъв успех си завършил и
г) как си реализирал знанията и уменията си след това.
За финал, един осветляващ въпроса куриоз ... американска математичка написала бестселър. На предната корица (пре)издателите от "Пенгуин" поставили цитат от Ювал Харари: "Зашеметяваща и дълбоко обезпокояваща книга." В книгата има една-единствена формула (за изчисляване на т.н. BMI). А формулата - сгрешена. И кой го откри? Нито математичката (с харвардски докторат), нито Харари (с оксфордски докторат), нито редакторите и издателите (които са също образовани в елитни университети). Открих го аз, човекът с диплома от Университета за национална и световна сигурност.
Послепис
Отдавна си нямам вземане-даване с вузове, та затова не съм разбрал колко са затънали те, особено тези в източните части на Европа. Гледам заглавия на руски учебни пособия за вузове и не мога да повярвам какви дисциплини се изучават там:
- Имиджелогия
- Хранене на кучета
- Отглеждане на ловджийски кучета
- Деловодство в режим на секретност
- Сценарий и режисура на масови празници
- Оцеляване в природна среда