1. тези, които са ни измамили че са такива, без да са, и
2. тези, които ние сме измамили че считаме за герои (без значение дали обективно са или не са).
Тези дни празнувахме двама герои от втория вид - Кирил и Методий. Уж смятаме че денят им е нашият истински национален празник, а колко от нас биха ги поканили на гости (ако братята бяха живи)? Не само че не бихме ги поканили на гости, но и не бихме се поспрели да ги чуем (ако бяха на улицата) или прочетем (ако мислите им ни попаднеха в писмен вид).
"Тази, вашата, работа с Кирил и Методий е като нашата с Аристотел и Евклид; толкова са ни чужди, но това не пречи се гордеем с тях", казва моят гръцки приятел Спирос, а аз мълчаливо се съгласявам.