1. Идиотите, кои са те? Тук ще употребяваме термина не психометрично, а разговорно, т.е. идиоти са тези които вършат идиотщини (понякога или редовно). Вярно, изглежда сякаш дефинираме термина със самия него, но това, все пак, е личният ми блог, а не продукт на университетско издателство.
2. Идиотите не са представители на вида Homo Idioticus. В конкуренция с нас, те нямаше да оцелеят ако бяха отделен вид. Те не са такъв, те просто са продукт на родители неидиоти. Понякога са рожби на случайността, но по-често са рожби на лош избор:
а) правене на деца на преклонна възраст;
б) пушене, пиене, дрогиране и друго стресиране по време на бременност, а и преди това;
в) липса на (или неправилни) родителски грижи в първите години,
г) злополуки и какво ли още не.
Изводът можем да направим още сега: решенията на хора, които приемаме за нормални, са фабрикували и ще продължават да фабрикуват идиоти.
3. Идиотите също се размножават.
Завършваме с големия извод:
Идиотизмът просперира не заради някакви еволюционни предимства, а заради това че го произвеждаме в големи бройки и размери. Ако това с размерите е неясно, обяснявам в прав текст: днешният идиот разполага с модерни оръжия които не само че му помагат да оцелее, но му пречат да осъзнае идиотизма си, че и дори го усилват. Тези оръжия са образованието, както и общественото и финансовото положение на идиота. Нека го илюстрираме с пример: в едни по-разумни, ренесансови, времена 90% от днешните дипломи, професии, книги, филми, картини и песни биха гарантирали на притежателите/авторите/изпълнителите си място ако не на кладата, то поне сред ... селските идиоти.