Елементарно, нали? Съвсем не! Това го няма в учебниците и се научава единствено в практиката. Ако не вярвате, питайте Меси за Барселона.
Ако не се отървеш от него в подходящото време, той ще се отърве от теб в неподходящото.
Елементарно, нали? Съвсем не! Това го няма в учебниците и се научава единствено в практиката. Ако не вярвате, питайте Меси за Барселона.
0 Comments
Природните закони не са толкова законести, колкото ни се струва. Отнасят се само до нашия свят и до нищо друго. Че ти колко други светове познаваш, ще се опита да ме затапи критичният наблюдател. Аз съм незатапваем, та затова ще отговоря че във виртуалния свят природните закони се случва и да не важат.
Да вземем за пример Закона на Линди, познат и като Ефект на Линди. Накратко, става ли дума за трайни неща (постройки, технологии, идеи), очакваният бъдещ живот на тези неща е пропорционален на възрастта им. С пример от практиката: разумно е да се очаква че Хеопсовата пирамида ще надживее Айфеловата кула. Нека разгледаме още един, български, пример. Някакъв малоумник беше загрозил паметника на Нешо Бончев в Борисовата градина с надписа "Дарт Вейдър". Както можеше да се очаква (на база на Закона на Линди), надписът изчезна, а паметникът на Бончев остана. Да, но във виртуалния свят Законът на Линди не важи. Затова снимката на паметника в Уикипедия продължава да е "украсена" с онова старо "Дарт Вейдър", въпреки че самият паметник вече не е. Психопатите, които свършват в затвора, са неуспешните психопати ... успешните психопати са в директорските бордове и парламентите.
Брайън Клаас "Кеф цена няма" е непродуктивна философия. Наскоро в това се убеди един полицай, който разбра че кефът да носиш часовник за 50000 лева има цена:
Голямата ни грешка е че се изживяваме като собственици на здравето си. Едва когато ни се наложи да коленичим пред Медицината и да протегнем към нея ръце пълни с банкноти, разбираме че здравето е чуждо. Принудени сме да го купуваме, но не като стока, а като услуга - купуваме не притежание, а право на ползване. Досега сме го ползвали безплатно, оттук насетне ще трябва да го плащаме.
Замяната е болезнена. Заменят те ... я уволнение, я развод ... след което виждаш какво чучело е заместникът и си казваш: "За такъв ли са ме вземали и мен?" Сигурно това си е мислил виртуозният барабанист Карл Палмър, когато колегите му от ELP го замениха със "силовак-тупанджията" Кози Пауъл.
А какво се случва с незаменимите? Тях не ги заменят, което означава че на тяхно място се настанява липсата им, т.е. нулата. Ще продължим да говорим за това в музикален контекст. Тук, както вероятно и навсякъде другаде, нещата могат да са адитивни или мултипликативни. Когато в едно произведение на изкуството (групата Led Zeppelin) замениш един от множителите (барабаниста Джон Бонам) с нула, се оказва че нулираш произведението. Ако това е ясно математически, но неясно иначе, готов съм да го напиша с мастило за първи клас: Когото и да бяха взели за заместник, новият Led Zeppelin щеше да е по-приятен за слушане от тишината на "нулевия" Led Zeppelin. Мисля че и други хора са на същото мнение. И понеже сме на вълна барабанисти ... когато дядо Боже отне лявата ръка на незаменимия Рик Алън, Def Leppard предпочетоха да продължат да свирят с него, вместо да го заменят с нула и да "хлопнат кепенците". Послепис 1 Точно написах горния текст и се сетих за мотото на Гилбърт Кийт Честъртън: "Това което си струва да се прави, си струва да се прави зле." Послепис 2 Читатели са несъгласни с мнението ми за Led Zeppelin. И аз съм несъгласен с тях: не стана ли по-добре за всички нас че Pink Floyd не "пуснаха кепенците" след незаменимия Сид Барет, а продължиха с Дейв Гилмор? В предкоперниковите времена беше лесно:
Сега знаем че животът може да е и растителен, че дори едноклетъчен. За вирусите, вкл. компютърните, както и за т.н. меми, се спори (живи ли са или не), като консенсус скоро не се очаква. Още по-лошо, предполага се извънземен живот, което означава че ТЕ могат да се прераждат в НАС, а НИЕ - в ТЯХ. На теоретиците на прераждането свят им се вие от толкова нови възможности, но разбират че в тях "има хляб" за нови книги, филми и мероприятия, и се подготвят да го хапнат. Ще завършим с една спекулация: Ако мъдрецът Настрадин Ходжа знаеше че ще се прероди като мем, т.е. като мишена за подигравките на разни български хитър-петровци и внуците им, той щеше да се обеси с чалмата си. Мнозина предпочитат духовното богатство защото няма как да го измериш. Ако рекат да се хвалят с материалното си богатство, можеш да ги изненадаш с въпроса "Колко имаш?" С духовното, те винаги се чувстват сигурни: хем претендират че са с една стъпка напред, хем е трудно да ги уличиш в лъжа.
В хубава книга от Рори Съдърланд, справедливо похвалена от учените глави Робърт Тривърс, Робърт Чалдини и Насим Талеб, авторът ни "открехва" за някои игрово-теоретически, психологически, и оттам маркетинг, трикове. Един от тях е т.н. continuity probability signaling, на нашенски - изграждане на доверие:
Когато работодателят ти плаща заплата всеки месец, той показва че те цени в краткосрочен план; когато те праща на скъп образователен курс, той сигнализира че е обвързан с теб дългосрочно. "Другата гледна точка ти дава 80 допълнителни IQ точки", казвал легендарният компютърен учен Алън Кей. Ще упражня другата си гледна точка, прилагайки я към написаното: Когато те праща на скъп курс работодателят НЕ сигнализира че е обвързан с теб дългосрочно! Той обвързва дългосрочно ТЕБ - заради ангажимента да работиш определено време при него, БЕЗ да поеме симетричния ангажимент да ти гарантира работата през този период. Преди много години, в една далечна галактика ... бях решил да се преквалифицирам от техник в застраховател. Застрахователната компания я започнахме 5 души, и се налагаше всеки да прави всичко. Затова редовно ме пращаха да доставям разни по-обемисти стоки ... че тогава нямаше: диско, реге и доставки по офисите. Нарамил торбите, често срещах предишната ми директорка, която след това злословела пред колегите: "Ама той не е никакъв застраховател, а е закупчик!" Интересно, на мен никога не би ми хрумнало да кажа: "Ама тя не е никаква директорка, след като по цял ден "мери" улиците. По-скоро е геодезистка!"
Поработих като застраховател и реших да ставам счетоводител. Станах и един ден се виждам с одитора на моя бивш работодател-застраховател. Пита ме какво точно работя, обяснявам му и той казва: "Ама това не е счетоводство! Ти не си никакъв счетоводител!" Интересно, на мен никога не би ми хрумнало да му кажа: "Ама ти не си никакъв одитор, след като не знаеш какви са разликите между финансовото и "моето" (т.е. управленското) счетоводство!" Не знам какво точно са искали да ми кажат директорката и одиторът, може би е било това че в един идеален свят, с два семестъра счетоводство и един - финансов анализ, добър счетоводител няма как да станеш. Или пък това че с нула семестъра застраховане няма как да стана застраховател. Е, бих им отвърнал, в един идеален свят счетоводителите вършат работата си идеално и няма нужда от одитори. В един идеален свят и директорите не са толкова важни. Нагазихме смело в пазарната икономика и всички структури на бившия ми техно-работодател се сляха в еднo ЕАД. Сега вече имаше само един директор, озаглавен ИЗПЪЛНИТЕЛЕН. На предишните директори им взеха важните титли, печатите и секретарките. И това ... без да сме в идеалния свят. Иронията на съдбата е че приключих кариерата си като директор. И това ... без нито един семестър по директорство, само със стажа на закупчик и "фалшив" счетоводител, ха-ха-ха! Упражнението да се заблуждаваш че държиш хляба и ножа се практикува от хилядолетия. Първият ни пример ще бъде с онзи отец, който си мислел че реже "хляба" на природата с "ножа" на традицията. Затова, когато Галилео му съобщил за петната по Слънцето, отецът отговорил така: "Заблудил си се, сине мой! Дважди препрочетох Аристотел и не открих нищо за петна по слънцето. Видял си ги заради дефекти в зрението или телескопа ти."
Вторият ни пример ще бъде със съдията Кофинал, осъдил Лавоазие на смърт с думите: "На Републиката химици и учени не ѝ трябват". Мислел че държи хляба и ножа, пък се оказало че 3 месеца по-късно неговата собствена глава заминала под ножа. Движим се напред във времето и стигаме до Алан Тюринг. Той смятал че държи хляба и ножа, т.е. Теста на Тюринг, т.е. властта да оценява кой е интелигентен и кой не е. Не допускал че така както хората могат да оценяват кой компютър е интелигентен и кой не е, така и компютрите могат да оценяват кой човек е интелигентен и кой не е. Днес, в МЕНСА и подобните ѝ, тази работа я върши компютърът. Извън тях, в живия живот, компютърът също решава кой е интелигентен или не, т.е.: а) кой става за свещеник (иноватор, програмист и проектант) в Храма на компютъра; б) кой става само за обикновен мирянин (ползвател) и в) кой за нищо не става (компютърно неграмотният парий). Законът казва че гражданите са равни. Пълни глупости! Някои са граждани цял живот, а (аристократът на мисълта) Антоан Лоран Лавоазие беше "равен" гражданин само веднъж ... когато трибуналът реши: " В името на Републиката, осъждаме гражданина Лавоазие на обезглавяване".
След време, Лагранж коментирал така: "Отне им миг да отрежат главата му, а сега 100 години няма да стигнат за да израсте подобна!" Както добре разбирате, той не е искал да каже че във Франция ражданията ще спрат за 100 години. Равенството (между хората) води до деградация, защото изисква свеждане (до най-малкия общ делител), а не извисяване (до най-малкото общо кратно).
Можем да илюстрираме горното с математически пример: НОД(5,7) = 1 < НОК(5,7) = 35, а можем и да го кажем съвсем просто: Изравниш ли студента и преподавателя по зоология, те ще започнат да си говорят не за пТички, а за ... жени. Q: Кое обединява в едно множество младите политици, писатели и застрахователи?
А: Вярата им че с приказки могат да направят живота ни по-добър. Q: Кое обединява в едно множество опитните политици, писатели и застрахователи? А: Способността им да ни накарат да повярваме че с приказки могат да направят живота ни по-добър. - Или деца, или книги. Предимно деца - рекъл Гошо Тъпото.
- Или деца, или книги. Предимно книги - контрирал историкът Спирос. Не могли да се разберат, та затова потърсили арбитър. Намерили един мъдрец, който им казал: - Човек каквото прави, на това прилича. Ти Гошо ми изглеждаш вдетинен, а ти Спирос ми изглеждаш прозрачен - като прочетена книга. Гошо и Спирос си тръгнали недоволни. "Единствената причина да продължавам да съм в дупката е че не спирам да копая", казва филмов герой. Както разбирате, това не се отнася толкова до дупките, колкото до психическите състояния и житейските ситуации.
Дупката ти може да е толкова голяма, че да обхване целия свят, но ... размерът ѝ няма значение, важен е фактът че си в нея. Чували ли сте за болния, който получил нареждане от лекаря си да ходи по 20 км/ден за здраве? Обадил се на доктора след 10 дни и попитал дали да продължава. - Да - рекъл докторът. - Докторе, ама аз вече съм на 200 километра от вкъщи! За финал, ще спомена мъдрата мисъл на княз Горчаков: "Най-трудното нещо на този свят е да знаеш кога да спреш." 1. Или деца, или книги. Това казвали древните римляни*, имайки предвид че един живот не е изживян правилно, ако не си оставил след себе си едно от двете. Мъдрото наставление служеше като пътеводна светлина на останалите ... доскоро.
2. След злополучната замяна на децата в болницата "Шейново" всички разбрахме колко лесно е детето ти да бъде сменено с чуждо. Чужди хора закачат чуждо име на твоето дете; как, тогава, да се надяваш че името ти ще пребъде? Още по-лошо става когато чужди хора пратят детето ти на война и то не се завърне. Ситуацията с книгите е аналогична. Сменят името ти (на корицата) с нечие друго име. Как, иначе, да си обясним 28-те тома на полуграмотния Тодор Живков? И друго, книгата ти също може да да отиде на война. 3. Понякога името, образът и делото ти изчезват изчезват без войни и замени. Унищожителите остават анонимни и никой не разбира защо са го направили. Никой не разбра кой и защо унищожи 11 минути от филма "Изпити по никое време", превръщайки го от 80-минутен в 69-минутен. ______________________________________________________ * според Насим Талеб, автор на мисълта е Ницше След горчивините от изминалата година, с изострения си усет усещам горчивото в следната музикална история:
Дейв Брубек става световно известен джазмен, и първият продал джаз-запис в тираж над 1 милион, с композицията "Take five". Само дето нейният автор не е Брубек, а Пол Дезмънд. Сигурно на Дезмънд му е нагарчало, когато са му казвали че е станал известен защото ... е свирил с Дейв Брубек. Синестет съм, защото виждам музиката цветно. Сигурно затова се изненадах, когато онзи ден прочетох че други я виждат вкусно. Днес си препрочитам старите писания и се подсещам че трети я виждат мръсно.
Всеки си има собствено виждане, ще кажете, а аз ще добавя: каквито хората, такива и вижданията им. Едни хора са цветни, други имат вкус, а трети са мръсни. За слушателите толкова, сега за творците ... Джанго Райнхард свиреше с 2 пръста на 6 струни и стана "Царят на джаз-китарата". Доста днешни китаристи свирят с по 4 пръста на 8- и 12-струнни китари, и въпреки това публиката остава безразлична. Елементарно, Уотсън, музиката се ражда в главата, другото е просто звукоизвличане. Талантът е такъв доколкото му го позволяват обстоятелствата. Везенков нямаше да забива топката, ако кошът беше на височина пет метра.
Има "спортове" в които "височината на коша" се променя по време на играта. Наскоро, в една игра на математика, това се случи с мен - височината на коша се повиши и вместо обещаното съавторство получих само благодарност (тук, на стр. 18). Така възможността да "забия" Ердьош-Бейкън-Сабат номер 10 (=3+4+3) отиде на кино. Не знам дали съм се правел на по-интересен отколкото съм, но веднъж съученичка ме "застреля" с наблюдението че това ще е само временно - докато съм сред тъпаци като тях (останалите ученици). Щял съм да порасна, каза ми, и да попадна сред хора на които аз ще приличам на тъпак. Тогава съм щял да разбера какво е да ти се правят на интересен.
Така и не ми се случи да попадна сред такива хора. Нещо повече, през последната година ми прави впечатление че се случва да отговарям на въпроси, задавани от по-образовани, а вероятно и смятани за по-умни от мен хора (професионални учени, математици и програмисти - все от топ-калибър). Става дума за въпроси, на които те не са намерили способности, мотивация или време да отговорят. Скорошни примери има тук, тук, тук и тук. Ще отбележа че не става дума за "ученически" питанки КАК да се направи нещо (подобно на хилядите срещани в Иксчендж-ите и Овърфлоу-ите), а за "екзистенциални" въпроси СЪЩЕСТВУВА ЛИ нещото и ЗАЩО. Останах интересен и като възрастен. Проблемът, който никой не предвиди, е че ... на мен вече не ми е толкова интересно. Неколкократно, на страниците на разни книги, съм срещал въпроса защо еволюцията не изтрива идиотизма от историята на човечеството. Авторите, уж до един умни и грамотни, спекулират че в него имало някакви еволюционни предимства. Това е огромна грешка.
Идиотите не са представители на вида Homo Idioticus. В конкуренция с нас, те нямаше да оцелеят ако бяха отделен вид. Те не са такъв, те просто са продукт на родители-неидиоти. Понякога са рожби на случайността, но по-често са рожби на лош избор: а) правене на деца на преклонна възраст; б) пушене, пиене, дрогиране и друго стресиране по време на бременност, а и преди това; в) липса на (или неправилни) родителски грижи в първите години, г) злополуки и какво ли още не. Изводът можем да направим още сега: решенията на хора, които приемаме за нормални, са фабрикували и ще продължават да фабрикуват идиоти. Завършваме с големия извод: Идиотизмът просперира не заради някакви еволюционни предимства, а заради това че го произвеждаме в големи бройки и размери. Ако това с размерите е неясно, обяснявам в прав текст: днешният идиот разполага с модерни оръжия които не само че му помагат да оцелее, но му пречат да осъзнае идиотизма си, че и дори го усилват. Тези оръжия са образованието, както и общественото и финансовото положение на идиота. Нека го илюстрираме с пример: в едни по-разумни времена 90% от днешните дипломи, професии, книги, филми, картини и песни биха гарантирали на притежателите/авторите/изпълнителите си място ако не на кладата, то поне сред ... селските идиоти. Автор на книга за вредните храни споделя: "В живота имам една-единствена способност - да се обграждам с хора далеч по-компетентни от мен." Ако решим да му повярваме, то няма как да не се запитаме: "А какво привлича тези хора към него?" Единственият възможен отговор е че, понеже авторът е лекар, преподавател и учен, т.е. човек с широка социална мрежа, то другите се стремят да се доближат до него с цел да влязат в (и използват по някакъв начин) мрежата му.
Аз бих могъл да кажа същото за себе си, но още в началото признавам че никога не съм имал широка социална мрежа. Кое е стимулирало висококомпетентните да влизат в моето обкръжение? Трябва да е имало нещо, което съм им давал; всеки страни от неравнопоставени отношения с другите, вкл. от некомутативните приятелства. Мисля, мисля, и ... откривам - давал съм им идеи, рожби на чуждата ми и странна гледна точка към: тях, проблемите им и другите неща на света. Не мога да не спомена (за енти път) следната история: математичка ме пита кои били децата, които за пръв път празнували рожден ден на 8 години? Казвам ѝ че това са тези деца, на които им липсват първите 7 години. Тя ме поглежда странно, след което избухва в смях: "Никога нямаше да се сетя за това!" Имала предвид някаква смяна на календара, благодарения на която някои деца изгубили 7 рождени дни. И като стана дума за идеи ... дали изразът че на някой му липсват първите 7 години не се дължи на споменатата смяна на календара? Напълно възможно е, смяната е забравена, но изразът е останал. Дано и след мен остане нещо, след като ме забравят. Д-р Аткинс се прочул с диетата си (ограничени въглехидрати и увеличени протеини и мазнини). Толкова се прочул, че през 2002 г. списанието "Тайм" го обявило за Човек на годината. Докторът се радвал на това признание твърде кратко, защото починал през април 2003 г. - с полузапушени артерии и тегло от 117 кг. Вдовицата Аткинс, вероятно от лоялност към покойния и "научните" му теории, отказала да му направят аутопсия.
За финал, ще споделя подходяща народна мъдрост: Каквото сам си направиш, никой не може да ти го направи. Данчо Ковачът работел с чук в ръка. Затова развил професионално заболяване: виждал всеки проблем като пирон. Манчо Мениджърът наблюдавал бизнеса и конкурентите си с мениджърски, хеликоптерен, поглед. Затова развил професионално заболяване: виждал всеки проблем като епсилон.
Срещнали се в "Пирогов". Данчо имал подутина на лявата ръка - не могъл да уцели пирона и уцелил ръката си. Манчо имал цицина на челото - сблъскал се с голям проблем, който му изглеждал като епсилон. |
This website uses marketing and tracking technologies. Opting out of this will opt you out of all cookies, except for those needed to run the website. Note that some products may not work as well without tracking cookies. Opt Out of CookiesCategories
All
Archives
July 2024
|