Хипотезата на Sapir-Whorf, позната на лингвистите и когнитивните учени, може да бъде сведена до едно изречение: „Езикът на човека определя неговата мисъл, а оттам и неговата действителност“. И така, днес ще разсъждаваме за това как различните разбирания за концепциите "наше", "лично" и "частно" формират различни действителности.
Седнали сме вчера на маса с приятели, а те се вълнуват от планираната "национализация" на втория стълб на пенсионното осигуряване, т.е. от "национализацията" на "нашите" "лични" и "частни" пенсии. Опитах се да им обясня защо да се говори за национализация е неправилно, но се съмнявам че са ме разбрали.
Може да се национализира частна собственост, но пенсионните „партиди“ във фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване са много далече от частната собственост (и поради тази причина е неправилно да ги наричаме "наши" и "лични", независимо че сме правили вноските лично). Всъщност, какво е собствеността? Правната теория дава добър отговор на въпроса. Собствеността е съвкупност от 3 групи права: право на владение, право на ползване и право на разпореждане. Повечето хора си представят собствеността като сума от тези 3 права (С=В+П+Р). Дори и когато правото за ползване и правото за разпореждане са със стойност нула (или близка до нулата), те си мислят че правото на владение е с достатъчно голяма стойност за да им гарантира собственост.
Аз виждам правото на собственост като произведение (С=В*П*Р). След като не мога да ползвам както вложените суми, така и дохода от тях, при желание от моя страна, вкл. и за други цели (напр. за здраве или образование), стойността на правото на ползване е нулева. Тъй като ми е забранено да прехвърлям партидата си на други лица при каквито и да било условия, стойността на правото ми на разпореждане е също нулева. С две думи, когато в едно произведение два от трите множителя са нулеви, то и самото произведение е нулево. Независимо от това че партидата е свързана с моето име и ЕГН. Всъщност, мои ли са името и ЕГН-то ми след като само ги ползвам временно, без да ги владея и без да мога да се разпореждам с тях?
Като се позамислим, държавата е тази, която беше собственик на "нашето" пенсионно осигуряване и като такъв тя даде част от него за временно ползване на разни частни пенсионно-осигурителни дружества. А те се възползваха добре: просторни офиси, добри заплати, лимузини за шефовете, добри дивиденти за акционерите. И по една студена вода за нас, осигурените. Сега държавата си иска кранчето обратно, за да налива тя студената вода. А някои от нас се вълнуват, сякаш има значение кой ще ни продава студена вода на раздути цени, след като по закон сме длъжни да си я купуваме.
Така стигнахме до хамлетовия въпрос на истинското лично и частно пенсионно осигуряване. Той не е "От кого да си купя осигуряване за пенсия: от държавата или от частника?" Той е "Лично и частно дело ли е пенсионното осигуряване или не? Мога ли лично и частно да реша да се осигурявам ли за пенсия или не? А ако реша да се осигурявам, ще мога ли лично да поставям различни условия и да избирам различни* доставчици на тази услуга?"
___________________
* специализирани в пенсионното осигуряване (каквито са пенсионно-осигурителните дружества) или неспециализирани (каквито са държавата, застрахователите, банките и прочие)
Седнали сме вчера на маса с приятели, а те се вълнуват от планираната "национализация" на втория стълб на пенсионното осигуряване, т.е. от "национализацията" на "нашите" "лични" и "частни" пенсии. Опитах се да им обясня защо да се говори за национализация е неправилно, но се съмнявам че са ме разбрали.
Може да се национализира частна собственост, но пенсионните „партиди“ във фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване са много далече от частната собственост (и поради тази причина е неправилно да ги наричаме "наши" и "лични", независимо че сме правили вноските лично). Всъщност, какво е собствеността? Правната теория дава добър отговор на въпроса. Собствеността е съвкупност от 3 групи права: право на владение, право на ползване и право на разпореждане. Повечето хора си представят собствеността като сума от тези 3 права (С=В+П+Р). Дори и когато правото за ползване и правото за разпореждане са със стойност нула (или близка до нулата), те си мислят че правото на владение е с достатъчно голяма стойност за да им гарантира собственост.
Аз виждам правото на собственост като произведение (С=В*П*Р). След като не мога да ползвам както вложените суми, така и дохода от тях, при желание от моя страна, вкл. и за други цели (напр. за здраве или образование), стойността на правото на ползване е нулева. Тъй като ми е забранено да прехвърлям партидата си на други лица при каквито и да било условия, стойността на правото ми на разпореждане е също нулева. С две думи, когато в едно произведение два от трите множителя са нулеви, то и самото произведение е нулево. Независимо от това че партидата е свързана с моето име и ЕГН. Всъщност, мои ли са името и ЕГН-то ми след като само ги ползвам временно, без да ги владея и без да мога да се разпореждам с тях?
Като се позамислим, държавата е тази, която беше собственик на "нашето" пенсионно осигуряване и като такъв тя даде част от него за временно ползване на разни частни пенсионно-осигурителни дружества. А те се възползваха добре: просторни офиси, добри заплати, лимузини за шефовете, добри дивиденти за акционерите. И по една студена вода за нас, осигурените. Сега държавата си иска кранчето обратно, за да налива тя студената вода. А някои от нас се вълнуват, сякаш има значение кой ще ни продава студена вода на раздути цени, след като по закон сме длъжни да си я купуваме.
Така стигнахме до хамлетовия въпрос на истинското лично и частно пенсионно осигуряване. Той не е "От кого да си купя осигуряване за пенсия: от държавата или от частника?" Той е "Лично и частно дело ли е пенсионното осигуряване или не? Мога ли лично и частно да реша да се осигурявам ли за пенсия или не? А ако реша да се осигурявам, ще мога ли лично да поставям различни условия и да избирам различни* доставчици на тази услуга?"
___________________
* специализирани в пенсионното осигуряване (каквито са пенсионно-осигурителните дружества) или неспециализирани (каквито са държавата, застрахователите, банките и прочие)
RSS Feed
