Какво ме накара да се ровя допълнително не знам, но сега виждам че тази работа с водорода е глупост и от химическа гледна точка: при производството му от метан се отделя СО2, т.е. случва се точно това срещу което се бунтуват радетелите за водородно автомобилостроене. Затова за водородните коли само се говори, но почти нищо не се прави? Рок'н'ролът старее, а водородните коли все си седят по ... чертежите.
Преди години ... когато рок'н'ролът беше значително по-млад ... спорим с приятели за водородните автомобили. Те ходили тук-там, видели туй-онуй, чули това-онова и ... се убедили че бъдещето е в тях. Аз, ходил само на училище, и помнещ само туй-онуй ... им казвам че електролизата на водата е сложен и скъп процес и това което ми казват са глупости. Връщам се вкъщи и виждам че водородът се произвеждал не от вода, а от изкопаеми горива - основно от метан. Да добавиш допълнителен процес за да гориш водород, вместо директно да гориш метан е глупост от енергийна (физическа) гледна точка.
Какво ме накара да се ровя допълнително не знам, но сега виждам че тази работа с водорода е глупост и от химическа гледна точка: при производството му от метан се отделя СО2, т.е. случва се точно това срещу което се бунтуват радетелите за водородно автомобилостроене. Затова за водородните коли само се говори, но почти нищо не се прави? Рок'н'ролът старее, а водородните коли все си седят по ... чертежите.
0 Comments
Проблемът на търговския пътник (TSP) е нерешен математически проблем, който може да бъде описан така:
При даден списък от градове и разстояния между всеки два града, кой е най-краткият маршрут с посещаване на всеки град само веднъж и връщане в града, от който сме тръгнали? Докато математиците си блъскат главите, търсейки оптимално теоретично решение, самите те, а и по-тъпичките им съграждани, намират разни неоптимални практически решения. Забележително е че всички те са фокусирани върху търговския пътник, а не върху клиента. С други думи, приема се че трябва да се оптимизира удобството на доставчика (бензин, време и т.н.), но не и удобството на клиента. Стаменко Математикът имаше възможност да се убеди в това на практика. В петък следобед му изпратиха пратка чрез бърз куриер от София, а той я получи пак в София, на 5 км по права линия от подателя, но чак в понеделник следобед. От плика се виждаше че пратката е преминала през куриерски център в някакво село извън София. Чудя се какъв е този бърз куриер, на който му трябват 3 дни за да достави пратка на 5 км, каза си Стаменко. Ами ако случайно ме нямаше вкъщи в 2 следобед на работния ден понеделник, какво ли трябваше да направя за да си получа пратката? Да си взема отпуска в сряда, за да я търся в офиса на куриера край София? Хайде, на математиците сякаш им е простено фокусирането върху доставчика, защото той им плаща да му решават проблемите. Но нямаха ли търговските тъпници една поговорка че клиентът винаги има право? Че понеже клиентът е този който в крайна сметка плаща сметката, то той трябва да е точката, около която се "върти" оптимизацията? Голяма новина: пазарната капитализация на Епъл надхвърлила 2 трилиона долара! Ако случайно сте пропуснали:
Пазарна капитализация = брой на акциите (без тези държани от самата компания) * текуща пазарна цена на акция Ако случайно не сте мислили по въпроса: Броят на акциите е обективна величина, а текущата пазарна цена е интерсубективна величина (т.е. необективна величина, чиято стойност обаче не е изцяло субективна, понеже се споделя от различни субекти). Е, чудно ли е тогава че съм сложил това заглавие? Не, не е, то се отнася до пазарната капитализация като феномен. С думи прости: Математиката учи че п и е са ирационални (и трансцедентни) числа, но никой не знае дали п*е е ирационално (и трансцедентно) число. Аналогично, никой не знае обективна величина ли е произведението на обективна и интерсубективна величини. Накратко, можете да вярвате че пазарната капитализация е нещо реално, но го правите на собствен риск. ... едно търсене с търсачката на Гугъл използва повече изчислителни ресурси от цялата програма "Аполо", продължила 11 години и качила хора на Луната.
Бил Гейтс се маскирал и отишъл в клуба на икономистите. Понеже не го познали, икономистите не разбрали че току-що са станали милионери ... средноаритметично.
Бил Гейтс обитава реалната Вселена. Но, подобно на всеки от нас, той посещава и виртуални вселени, каквито са вселените на тенденциите и съответните им графики. Един ден Бил и негови колеги-милиардери се маскирали и влезли в графиката, наречена "Растеж на просперитета". Понеже не ги разпознали, икономистите не разбрали че растежът на просперитета се дължал на влизането на маскираната милиардерска дружинка ... средноаритметично. Почитателите на Биткойн са умни хора: разбират що е то криптография и блокчейн. Умовете им, обаче, са толкова заети с тези сложни неща, та сякаш не им остава време, желание и способност за разбиране на простите:
Ако общата стойност на една валута (по последни данни) е 157 милиарда долара, а само една-едничка част от стойността на поддръжката й - разходът за ток - е между 1.18* и 7.67** милиардa долара годишно, то тази валута е меко казано неконкурентна (а на практика - идиотскa). Елементарно, Уотсън, икономика! Дисклеймър Само да не си помислите че искам да кажа че всички в биткойн-индустрията са глупаци и хора без късмет. Не, не искам. Но ... ще направя една аналогия: Не всички в хазарт-индустрията са глупаци и хора без късмет. Организаторите са умни, а спечелилите имат късмет. Но умът на единиците (организаторите) и късметът на десетките (печелившите) не може да компенсира глупостта и безкъсметността на милионите (участниците). Послепис 14.11.2022 Според специалисти, годишните разходи за възнаграждение на Биткойн-копачите (вж. тук) са над 6 милиарда долара. Хрумва ми интересен (и труден) въпрос: Дали тези пари покриват разходите за ток на копачите (вж. по-горе), и ако ДА, то дали им остава достатъчно за покриване на останалите разходи плюс прилична печалба? ________________________________________________________ * пресметнато така: 59 тераватчаса годишно по 2 цента за киловатчас (най-ниската цена за Масена, Ню Йорк, САЩ); така пресметнатата цена е нереалистично ниска - вероятно повече от 99.99% от биткойн-копачите не работят в Масена ** пресметнато така: 59 тераватчаса годишно по 13 цента за киловатчас (средна цена за домашни потребители в САЩ) Имало едно време две братски страни:
> Болвария (от болван - бестолковьij, глупьij чловек) и > Университария (от университет). В Болвария населението било неуко, но потентно и правело много деца. В Университария мислели повече за знания и по-малко - за секс. Затова там университетите били много добри, но децата били малко. Решили братските страни да се възползват от теорията на Дейвид Рикардо за сравнителните предимства: едната страна щяла да прави деца, а другата - да ги образова. Речено - сторено. Само дето не се сетили за следното: > в Болвария преподавателите останали без работа и умрели от глад, а > в Университария на болварците толкова им харесало, че не искали да се връщат обратно. И друго се случило в Университария: понеже престанали да се размножават университарианците започнали да изчезват, а страната била превзета от глупавите (но вече образовани) болварци. Преди да умре, последният университарианец написал писмо до Дейвид Рикардо, в което го призовавал да си завре теорията в някакво място ... дето не било библиотека. Като млад Гошо Пияндето пиеше за кеф. След като удари петдесетака започна да пие от мъка. Пропи бащината земя, а след това - бабиното злато. Oстана без работа, но колкото и да търсеше ... не можа да намери друга. Остана му време за мислене и ... започна да мисли за сериозни неща.
Как така времето е четвъртото измерение, мисли си Гошо. Че то няма нищо общо с другите измерения. Те се купуват и продават на метър (като телта), на квадрат (като земята на татко) или на кубик (като златото на баба), ама я хвани един петдесет-и-кусур-годишен човек да си продаде времето и ще видиш че кандидат-купувачи няма. Сякаш подобни сделки са забранени от някой природен закон. Светът не е това, което беше. Днес е модерно да си купуваш услуги вместо стоки. Вместо да купиш софтуер купуваш софтуер-като-услуга; вместо лично колело или автомобил купуваш транспортни услуги.
Услугите са като стоките, не всичко желано ще бъде осъществено. Никога няма да видиш реклами от сорта на "Прехвърлете махмурлука си на нас!" или "Вашата глупост става наша!" Може би си мислиш че това последното го върши застраховането, но грешиш. Когато застрахователят не плати или фалира, разбираш че не си прехвърлил глупостта си на него, а си направил една допълнителна глупост. Понякога пиша за рекордните закъснения на Нютон, хан Кубрат и Шрьодингер, но днес ще съм позитивен и ще пиша за рекордни избързвания. И по-точно, за едно мое "откритие" отпреди 5 години и половина.
Тогава писах относно глупавата ни вяра в "аксиомата" че сега имаме повече избор от преди. Вярваме го, защото сега можем да си купим какви ли не чадъри, но забравяме че нямаме избора дали да си купим нов чадър или да ремонтираме стария. Елементарно, Уотсън, дори и да намерим майстор, за стария чадър няма резервни части. Днес, със съответното закъснение, Евросъюзът е осъзнал "моята" истина и планира да направи от еврокапитализма капитализъм на истинския избор. Лошото е че става дума за удължаване на живота, т.е. ремонта, единствено на електоуредите. Сякаш са забравили за автоматичните чадъри с десетките пружинки, бравите с милиарди комбинации и скъпите пътнически куфари? Заблуденият смята че живее в най-добрия от всички възможни светове. Заблуденият вярва че пазарната икономика е от 2-3 века, а преди това хората са били просто ... варвари. Без да се сети че и преди "новата" ера хората са продавали честта и достойнството си за пари.
"Да, ама днес с разните му там фючърси и опции, човек може да продава дори неща, които не притежава", ще рече заблуденият. "Това го правеха и преди 2000 години", ще отговоря аз. Да не би Юда да беше собственик на Христос, когато го продаде за 30 сребърника? Мнозина си представят свободата като пазар, където свободни индивиди продават каквото си искат когато си искат както си искат. Ако придвижим логиката им с една стъпка напред, ще стигнем до точката в която индивидите са свободни да продадат даже себе си. И ще се сблъскаме с Парадокса на свободния пазар:
Ако си свободен да продадеш себе си, то чии са приходите от продажбата, след като ти вече си чужда собственост? Този парадокс е нерешаем логически, но е бил решаван юридически. Продавали са себе си хора, които са били неспособни да погасят дълговете си, като в повечето случаи купувач е ставал кредиторът. В общества, уж считани от нас за изостанали и варварски, нещата са били уредени. Било с изрични договори за покупко-продажба на хора, било с изрични текстове в закона, където са се описвали правата и задълженията на страните. Едно от правата на продавача на собствена свобода е било правото на обратно изкупуване: събираш пари, плащаш на робовладелеца и ставаш свободен. Което означава че приходите на робите не са били на робовладелците. Което означава че представите за робовладелството на обикновения човек са силно изкривени. Каквито са и представите му за свободата в днешното общество. Днес се сблъскваме с Втория парадокс на свободния пазар: в уж високоразвитите западни общества стана невъзможно свободно да продадеш себе си, органите си, а за голям процент от населението (безработните) - дори и времето си. Е, ако не можеш да продадеш нещата, които имаш, то какво би могъл да продадеш? Няма какво, ето какво! Ха сега говори за "свободна" пазарна икономика! Върви си Спирос из града и без да иска подслушва разговор. Двама приятели си говорят как някаква нова частна компания изстрелвала спътници само срещу 5 милиона долара. "Свободна инициатива = свободен свят", заключава единият. "Светът може и да е свободен, ама хората не са! Я се пробвай ти да изстреляш спътник", свободно се намесва в разговора Спирос и отминава бързо - да не би да им хрумне някоя контра-инициатива.
В De doctrina Cristiana Свети Августин споделя:
Ако едно нещо не намалява при споделянето му с другите, то не се притежава правилно ако само се притежава без да се споделя. Какво трябва да отбележим? Августин не говори за намаляването на приходите или печалбите от нещото в резултат на споделянето му, а за намаляването на самото нещо. Фалира застрахователят "Олимпик" и сега пострадалите и развълнуваните се чувстват задължени да очернят всичко на света, сякаш преди това са вярвали че всичко на света е в бяло. И сякаш фалитите и мошеничествата в застраховането са от вчера. Не, не са.
Първата застраховка "Живот" във Великобритания е сключена на 18 юни 1583 г. Застрахован за 12 месеца е животът на Уилиам Гибънс, който умира на 29 май 1584 г. Застрахователите отказват да платят, защото уж от полицата се подразбирало че продължителността на месеца е 28 дни, което значело че Гибънс е умрял извън срока на застраховката. Макар че на страната на наследниците на Гибънс застанали уважавани личности, нужна била 3-годишна съдебна битка за да се разреши спора в полза на наследниците. Имената на лицата, подписали се като поемащи риска не са известни, но можем да предположим че те са престанали да се занимават със застраховане и са фалирали (че тогава ООД-та и АД-та не е имало, а всички застрахователи са били неограничено отговорни физически лица). Изводът: дори и във времената когато застрахователите са били длъжни да заложат цялото си имущество плюс доброто си име, пак е имало доста застрахователи склонни към мошеничество. Толкова по въпроса за мошеничествата и фалитите в застраховането. Напънала се планината и родила мишка, се казваше в една стара поговорка. На езика на съвременна България: "Напънал се вестник "Капитал" и родил класацията "Капитал100" на най-големите компании в България". И какво от това? Да не би да си мислите че в Румъния си нямат 100 най-големи компании? Или че в ТРИнидад големите компании са само ТРИ?
Не е важна големината на планината, а големината на родената от нея мишка: продукт - за клиента, дивидент - за акционера, данък - за данъчния, имидж - за всички. Кого обслужват класациите от сорта на "Капитал100"? Идиотите, който като тръгнат да си търсят работа, първо пробват в 100-те най-големи, и едва след това другаде? Идиотите, който си купуват кисело мляко "Боженци", само ако се е свършило млякото от световния гигант "Данон"? Идиотите, който се чувстват граждани на света, защото са сменили девиза "От Витоша по-високо нЕма" с девиза "От Лукойл по-големо нЕма"? Послепис от 6.04.2023 г. Съкратих горния текст, за да се отърва от: а) многословността и б) променящата се във времето информация (линкове и данни), която не е от съществено значение. Ще удължа текста с една кратка мисъл: понеже по-горе съм споменал данъците и Лукойл, та ... оказва се че Лукойл не е бил толкова голям, колкото се е струвал на "Капитал" и почитателите на класацията му, поне ако се съди по данъците плащани от Лукойл. Нобеловият лауреат по икономика Даниел Канеман разказвал следната история. С жена му открили хубав, но празен, мотел на запустял път насред гората. Собствениците били млада двойка, рискувала всичките си спестявания за да купи построения преди десетина години мотел. Те споделили че могли да купят мотела евтино, защото предишните шест-седем собственици се били провалили. Не казали защо смятат че точно те ще успеят.
Нека сега се телепортираме в нашето скромно ежедневие и видим как ... нещата са същите. Преди 6 месеца на кръстовището на "Дондуков" и "Раковски" в София имаше банка и аптека. След това ги нямаше, защото: > на банковите капиталисти им беше станало ясно че там (по "Дондуков") няма бизнес защото има голяма конкуренция (в рамките на 8 последователни квартала има 15 банки), а > на фарма-капиталистите им беше станало яснo че там няма бизнес, защото има голяма конкуренция (в рамките на 4 последователни квартала има 4 аптеки). Оттогава нищо не се е променило, освен това: на мястото на бившата банка се появи аптека, а на мястото на бившата аптека - банка. Е, и друго се промени: лицата, т.е. фирмите, на аптеката и банката. Новите капиталисти считат че ще успеят там, където другите са се провалили. В Хамбург щели да пускат автоматизирани влакове без машинисти. На това му казват "оптимизация". Вярно, оптимизация е, ама е минимална:
От десетките хиляди пътници дневно премахват само един - машиниста. Оптимизацията е подобна навсякъде, не само в Хамбург, не само при влаковете. Оптимизират хранителната индустрия: махат някои работници и слагат роботи; махат някои хранителни, т.е. бързо развалящи се, вещества, и слагат някои консерванти. Малка оптимизация, малко по малко! Усещате ли, господа прогресисти, накъде отиват нещата? Когато дойде Голямата оптимизация няма да има влакове, защото няма да има кой да се вози на тях. Роботите ще са по цял ден на работа, вие - по цял ден безработни. Ще си седите в къщи и ще злобеете. А когато огладнеете, ще ядете оптимизирани храни: 2-ра употреба, 100% консерванти. Хапвайте, да ви е сладко! Като нямат хляб, да ядат пасти.
Мария-Антоанета, френска кралица Приемането на еврото не криело рискове, вкл. риск от повишаване на цените, твърдят разни "умници". Нямало как хлябът от 1 лев да стане 2 лева, защото нямало да има кой да го купува. Че ще има кой да го купува е ясно: българите държат на депозити в банките над 48 милиарда лева, с които могат да се купят над 24 милиарда хляба от по 2 лева. Дори и да приемем че никой българин няма нищичко спестено, хлябът от два лева няма да се купува само през първия ден. Хлебарите ще го изхвърлят, а на следващия ден пак ще заредят нов хляб на същата цена, но в по-малки количества. А огладнелите "умници", които са вярвали че няма да дават по 2 лева за хляб наистина няма да дават. Нито пък ще проядат пасти. Разходите им за хляб ще останат същите, защото вместо хляб за по два лева ще си купуват половинка за един. Послепис, озаглавен "Пак ще се срещнем след 5 години" Днес, 28.04.2023 г., без да сме приели еврото, купувам 350-грамови хлебчета "Живена" за по 2.39 лева. Разликата е че вместо да ям по 2 филии (което правех преди), сега ям по 1. За това по колко ще ям след приемането на еврото, ще ви информирам своевременно. Ботев събра дружината да попеят. Заповяда да се пее "Хубава си, моя горо". Знаменосецът даде тон. "Остави", изкомандва войводата. "Първо трябва да съберем по един грош за Каравелов, че интелектуалната собственост върху текста е негова!" Идиотски звучи, по онова време такова нещо не можеше да се случи. А сега?
Собствеността е свобода, но свободата не е само собственост. Собствеността е едно малко подмножество на свободата. Важно, но малко. Понякога се налага да се жертва нещо заради друго нещо. Тогава е разумно да се жертва малкото заради голямото. Така бе тогава и поетът Ботев се жертва заради Родината. Така трябва да бъде и сега, когато интелектуалната собственост пречи на интелектуалната свобода. Послепис от 7.06.2022 г. Прочитам в книга от Лорънс Лесиг интересна история. Американската организация за защита на авторските права на композиторите, текстописците и изадателите (ASCAP) завела дело срещу гърл-скаутите заради това че не плащали авторски права за песните, които пеят вечер край лагерния огън. На друго място прочитам че имало заведено дело и срещу бой-скаутите (да не каже някой че има дискриминация по пол). Последователите на неокласическата икономика си приличат с последователите на питагорейската секта. Едните вярвали че във Вселената всички числа са рационални, другите вярват че в Икономиката всички хора са рационални.
Приличат си и по нерационалното отношение към новите идеи. Едните удавиха Хипасос от Метапонтум, когато доказа нерационалността на числото "квадратен корен от 2". Другите оставиха поведенческата икономика (т.е. науката за нерационалността на "икономическия" човек) да се роди и узрее във факултетите по психология и сега скърцат със зъби когато Нобеловите награди по икономика отиват при психолози. Мнозина се боят от Края на нефта. Лошо е че нефтените запаси приключват, но не е ужасно: можеш да зазимиш автомобила и да отзимиш велосипеда, да намалиш броя на крушките вкъщи и какво ли още не.
Според историка Ювал Харари общото тегло на световното население е 300 милиона тона, а общото тегло на отглежданите във ферми животни е 700 милиона тона. Като се вземе предвид това че някои от животните във фермите не са за ядене (коне, кокошки-носачки и крави-млекарки) можем да кажем че всеки от нас разполага с месо, равно на удвоеното му тегло. Малко е, защо така? Защото при сегашните условия животните се отглеждат бързо и при малко нарастване на търсенето, производителите могат да реагират много бързо. Какво ще стане обаче, когато резки климатични, биологични или политически промени доведат до рязко повишаване на търсенето на храна и до намаляване на предлаганите количества? Ще се юрнем да ядем наличното месо, защото не по всяко време можем да садим ориз и царевица, а дори и да можехме, те зреят много бавно. Ще последват глад и рязко намаляване на световното население. Така че Пролетарии от всички страни, запасявайте се! Мисля си ги през деня тези неща, а вечерта приятел ми разправя какво е чел за глада по време на Обсадата на Ленинград. Първо са изчезнали котките и кучетата, после са започнали да изчезват малки деца, възрастни и умрели. Никой не е имал време, сили и въображение да сади ориз и царевица. Пък и те не никнат по всяко време, особено на север. Удивително е как едни малоумници лекомислено оставят посоката на живота им да се определя от други малоумници. В групата на първите слагам малоумниците изобщо, в групата на вторите - високотехнологичните малоумници.
Инженери от Интел с гордост обяснили на Томас Фридман*, един от пророците на свързания и плосък свят, защо компютърната индустрия превъзхожда автомобилната: ако автомобилите се развиваха с темповете на компютрите, то днешните коли щяха да траят десетилетия и да бъдат карани с един резервоар бензин за целия им живот. Всички мозъчни гънки на инженерите сякаш са били заети с мислене за компютри, та затова не са се сетили колко би струвал един галон бензин, ако пазарът на бензин беше толкова ограничен. Един икономист би казал че цената му щеше да е много по-висока, което означава че много малко хора биха използвали автомобили. И най-важното, в обяснението на лекомислените интелски инженери прозира нискотехнологичното им въображение. Елементарно, драги ми инженери, високотехнологичният автомобил ще бъде като компютъра, т.е. изобщо няма да използва бензин! ____________________________________ * Thank you for being late, Penguin Books, 2017, pp 38-39 Пазарната икономика е за всички, вкл. за дебилите. Те са недостатъчно тъпи за да си купят два пъти 4-те студийни албума на любимата си група, но са достатъчно тъпи в добавка към тях да си купят един концертен и два сборни албума, което е същото. Какво да ги правиш, дебили!
Демокрацията е също за всички. Иван Костов беше продаден на дебилите два пъти: веднъж опакован с надпис СДС и втори път - с ДСБ. Георги Първанов си смени опаковката 3 пъти: БКП, БСП, АБВ. Шампион на преопаковането е Петър Берон: Екогласност, СДС, дует "Ганчев-Берон", Съюз "България", СПС "Защита", Атака. По времето на социализма портокалите и бананите струваха жълти стотинки, но ги нямаше никакви. Днес ситуацията със социалните мрежи е подобна: приятелството там е толкова евтино че можеш да имаш стотици приятели, но когато почувстваш нужда от кръводаряване, финансова инжекция или преместване в ново жилище, приятелите ти ги няма никакви.
|
This website uses marketing and tracking technologies. Opting out of this will opt you out of all cookies, except for those needed to run the website. Note that some products may not work as well without tracking cookies. Opt Out of CookiesCategories
All
Archives
October 2024
|