За незапознатите ще припомня че Теорията за сравнителните предимства (тук) е разработена от британеца Дейвид Рикардо (1772-1824). Да бях на мястото на питащия, вторият ми въпрос към Самюълсън би бил: "А какво е правила икономическата "наука" от 1824-та насам?" Но понеже не бях, та ... ще насоча мисълта си другаде.
През 2019 г. се появи бестселърът Range, в който авторът Дейвид Епстайн, разсъждавайки за Световната финансова криза, пише:
Свръхспециализацията може да доведе до колективна трагедия, дори когато всеки индивид следва сам за себе си най-разумната стратегия.
Тогава ги нямаше опасните епидемии и войни, но сега ги има, поради което ние лесно можем да осъзнаем несъстоятелността на Теорията на Рикардо:
Опасността от свръхспециализация се отнася не само до индивидите, но и до националните икономики. Всички видяхме колко опасно е да разчитаме за чиповете и стоманата на Китай, за природния газ - на Русия, а за пшеницата и слънчогледа - на Украйна.
Послепис
Точно написах горното и прочитам новината че британците останали без чушки, домати и краставици. Така им се пада! Да ядат писанията на Рикардо, вместо да замърсяват с тях чистите глави на студентите!