Проблемът на търговския пътник (TSP) е нерешен математически проблем, който може да бъде описан така:
При даден списък от градове и разстояния между всеки два града, кой е най-краткият маршрут с посещаване на всеки град само веднъж и връщане в града, от който сме тръгнали?
Докато математиците си блъскат главите, търсейки оптимално теоретично решение, самите те, а и по-тъпичките им съграждани, намират разни неоптимални практически решения. Забележително е че всички те са фокусирани върху търговския пътник, а не върху клиента. С други думи, приема се че трябва да се оптимизира удобството на доставчика (бензин, време и т.н.), но не и удобството на клиента.
Стаменко Математикът имаше възможност да се убеди в това на практика. В петък следобед му изпратиха пратка чрез бърз куриер от София, а той я получи пак в София, на 5 км по права линия от подателя, но чак в понеделник следобед. От плика се виждаше че пратката е преминала през куриерски център в някакво село извън София. Чудя се какъв е този бърз куриер, на който му трябват 3 дни за да достави пратка на 5 км, каза си Стаменко. Ами ако случайно ме нямаше вкъщи в 2 следобед на работния ден понеделник, какво ли трябваше да направя за да си получа пратката? Да си взема отпуска в сряда, за да я търся в офиса на куриера край София?
Хайде, на математиците сякаш им е простено фокусирането върху доставчика, защото той им плаща да му решават проблемите. Но нямаха ли търговските тъпници една поговорка че клиентът винаги има право? Че понеже клиентът е този който в крайна сметка плаща сметката, то той трябва да е точката, около която се "върти" оптимизацията?
При даден списък от градове и разстояния между всеки два града, кой е най-краткият маршрут с посещаване на всеки град само веднъж и връщане в града, от който сме тръгнали?
Докато математиците си блъскат главите, търсейки оптимално теоретично решение, самите те, а и по-тъпичките им съграждани, намират разни неоптимални практически решения. Забележително е че всички те са фокусирани върху търговския пътник, а не върху клиента. С други думи, приема се че трябва да се оптимизира удобството на доставчика (бензин, време и т.н.), но не и удобството на клиента.
Стаменко Математикът имаше възможност да се убеди в това на практика. В петък следобед му изпратиха пратка чрез бърз куриер от София, а той я получи пак в София, на 5 км по права линия от подателя, но чак в понеделник следобед. От плика се виждаше че пратката е преминала през куриерски център в някакво село извън София. Чудя се какъв е този бърз куриер, на който му трябват 3 дни за да достави пратка на 5 км, каза си Стаменко. Ами ако случайно ме нямаше вкъщи в 2 следобед на работния ден понеделник, какво ли трябваше да направя за да си получа пратката? Да си взема отпуска в сряда, за да я търся в офиса на куриера край София?
Хайде, на математиците сякаш им е простено фокусирането върху доставчика, защото той им плаща да му решават проблемите. Но нямаха ли търговските тъпници една поговорка че клиентът винаги има право? Че понеже клиентът е този който в крайна сметка плаща сметката, то той трябва да е точката, около която се "върти" оптимизацията?
RSS Feed
