Ачо, Бочо и Вичо завършили финанси. Уж учили едни и същи неща, но били с различен произход, а и животът ги подмятал по различни начини. Затова, когато възмъжали между тях нямало нищо общо.
От Ачо излязъл висш мениджър. Отговарял за бизнеса на голяма международна фирма в няколко страни. Избирал си хората добре и се държал добре с тях, а те му го връщали като го уважавали и като работели добре. Нещата му вървели, печелел много, пътувал много, харчел много, но можел да се похвали че има и нещо заделено. Само едно го притеснявало - какво ще прави след като фирмата се отърве от него. Бил голям мениджър, но не бил бизнесмен. Нямал склонност да рискува и да скача в неизвестното; досегашният му успех се дължал на това че лоялно следвал скоковете на работодателя.
От Бочо излязъл бизнесмен с главно Б, макар и от типа one-man show. Той не само можел да скача в неизвестното, но и да печели от това. Развивал различни бизнеси, спечеленото инвестирал в имоти и изведнъж се оказало че управлението им е още един печеливш бизнес. Да, ама Бочо се боял за бъдещето на бизнесите си, а оттам и за своето бъдеще, вкл. за бъдещето на децата си. "Какво ще стане с нас, когато бизнесите ми тръгнат надолу", постояно се питал той. Освен това, притеснявал го фактът че жонглира с много топки едновременно и секунда невнимание може да доведе до големи загуби. Представлението от типа one-man show има и друг недостатък: дори и в успешни години, няма на кого да разчиташ, освен на себе си. Бочо не бил глупав, виждал проблемите и се изнервял.
Вичо завършил финанси заедно с Ачо и Бочо, но си останал финансист. Кариерата му вървяла, но нито искал да е, нито бил роден за ръководител. За бизнес не смеел и да помисли: не обичал да скача в тъмното и не знаел как се печелят пари. Да, но знаел много добре как се харчат. Вичо инвестирал спечеленото в себе си: зарязал финансите и заживял с малкото заделени пари. Не било трудно, от тримата приятели точно той бил баш-финансистът. Ако Ачо не се вълнувал от дреболии като тази колко струва едно негово бръснене, а разходът за самобръсначки на Бочо бил 40 стотинки на бръснене, то разходът на Вичо бил 6 стотинки. И то като се има предвид че неговото бръснене превъзхождало бръсненето на другите двама: като видими резултати и като емоционални поражения. Вичо знаел и други "тайни": колко му струва едно пране, откъде да си купи маркови италиански панталони за 10 лева и т.н.
Един наблюдателен човек лесно може да забележи че тримата финансисти владеели поотделно трите аспекта на бизнеса: печелене на пари (Бочо), развитие на бизнеса (Ачо) и харчене на пари (Вичо). Един човек с въображение би се запитал какви ли велики дела биха постигнали Ачо, Бочо и Вичо ако работеха заедно.
Животът има повече въображение от хората с въображение: в един период тримата наистина работели заедно, но резултатите не могли да впечатлят никого, вкл. самите тях. Елементарно, Уотсън, в една компания, която е собственост на други хора, топ-мениджърът Ачо не би разрешил на Бочо да се прави на бизнесмен, т.е. да скача в неизвестното на чужди разноски. Не би разрешил и на Вичо да определи каква да е ачовата служебна кола на база на разхода за километър пътуване. За неуспешната съвместна работа на Ачо, Бочо и Вичо имало и друга причина:
Българите, дори и когато имат полза от това, сякаш не могат да работят заедно. Особено ако имат сериозно отношение към работата си и към себе си.
От Ачо излязъл висш мениджър. Отговарял за бизнеса на голяма международна фирма в няколко страни. Избирал си хората добре и се държал добре с тях, а те му го връщали като го уважавали и като работели добре. Нещата му вървели, печелел много, пътувал много, харчел много, но можел да се похвали че има и нещо заделено. Само едно го притеснявало - какво ще прави след като фирмата се отърве от него. Бил голям мениджър, но не бил бизнесмен. Нямал склонност да рискува и да скача в неизвестното; досегашният му успех се дължал на това че лоялно следвал скоковете на работодателя.
От Бочо излязъл бизнесмен с главно Б, макар и от типа one-man show. Той не само можел да скача в неизвестното, но и да печели от това. Развивал различни бизнеси, спечеленото инвестирал в имоти и изведнъж се оказало че управлението им е още един печеливш бизнес. Да, ама Бочо се боял за бъдещето на бизнесите си, а оттам и за своето бъдеще, вкл. за бъдещето на децата си. "Какво ще стане с нас, когато бизнесите ми тръгнат надолу", постояно се питал той. Освен това, притеснявал го фактът че жонглира с много топки едновременно и секунда невнимание може да доведе до големи загуби. Представлението от типа one-man show има и друг недостатък: дори и в успешни години, няма на кого да разчиташ, освен на себе си. Бочо не бил глупав, виждал проблемите и се изнервял.
Вичо завършил финанси заедно с Ачо и Бочо, но си останал финансист. Кариерата му вървяла, но нито искал да е, нито бил роден за ръководител. За бизнес не смеел и да помисли: не обичал да скача в тъмното и не знаел как се печелят пари. Да, но знаел много добре как се харчат. Вичо инвестирал спечеленото в себе си: зарязал финансите и заживял с малкото заделени пари. Не било трудно, от тримата приятели точно той бил баш-финансистът. Ако Ачо не се вълнувал от дреболии като тази колко струва едно негово бръснене, а разходът за самобръсначки на Бочо бил 40 стотинки на бръснене, то разходът на Вичо бил 6 стотинки. И то като се има предвид че неговото бръснене превъзхождало бръсненето на другите двама: като видими резултати и като емоционални поражения. Вичо знаел и други "тайни": колко му струва едно пране, откъде да си купи маркови италиански панталони за 10 лева и т.н.
Един наблюдателен човек лесно може да забележи че тримата финансисти владеели поотделно трите аспекта на бизнеса: печелене на пари (Бочо), развитие на бизнеса (Ачо) и харчене на пари (Вичо). Един човек с въображение би се запитал какви ли велики дела биха постигнали Ачо, Бочо и Вичо ако работеха заедно.
Животът има повече въображение от хората с въображение: в един период тримата наистина работели заедно, но резултатите не могли да впечатлят никого, вкл. самите тях. Елементарно, Уотсън, в една компания, която е собственост на други хора, топ-мениджърът Ачо не би разрешил на Бочо да се прави на бизнесмен, т.е. да скача в неизвестното на чужди разноски. Не би разрешил и на Вичо да определи каква да е ачовата служебна кола на база на разхода за километър пътуване. За неуспешната съвместна работа на Ачо, Бочо и Вичо имало и друга причина:
Българите, дори и когато имат полза от това, сякаш не могат да работят заедно. Особено ако имат сериозно отношение към работата си и към себе си.
RSS Feed
