Нямам си идея от лингвистика, и особено - от математическа лингвистика, но не мога да се въздържа да си кажа мнението. И в блога съм такъв, какъвто съм другаде: правя каквото си знам, дори когато не знам какво да правя.
Едно мое писание на тема "лингвистика" бе ощастливено с коментар от Валентин Димов - бивш сребърен и настоящ златен медалист от Международната олимпиада по математическа лингвистика. В писанието критикувам мисленето на авторите на олимпийски задачи, а в коментара Валентин критукува моето мислене за тяхното мислене. Споделя че (така както една птица пролет не прави, така и) в езика от един пример заключение не може (по-скоро не трябва) да се прави. С което поставя въпроса колко езикови примера са достатъчни за едно езиково заключение (правило). Или ако искаме да звучим "математически": съществува ли число N което гарантира че на базата на N случая дадено или произволно езиково правило Y в даден или произволен език Х е винаги валидно?
Валентин вероятно мечтае за някакъв принцип на лигвистичната индукция, но аз съм убеден че няма такъв. Ще дам примерна задача за илюстрация:
Има ли в българския език правило за образуване на умалително на съществителните от женски род с изваждане на -а и прибавяне на -ичка? Колко съществителни трябва да проверим за да сме убедени че правилото е валидно: 1,2,3,4,5, ...?
Нека се опитаме да проверим правилото:
жена-женичка
коза-козичка
крава-кравичка
боза-бозичка
кана-каничка
тава-тавичка
тиква-тиквичка
пчела-пчеличка
Доказахме ли правилото? Съвсем не! То не работи в случаите: баня, свирня, кучка, работничка, химичка ... Тези съществителни нямат умалителни, но колкото и примери на подобни съществителни да изброим, няма как да докажем "правилото": "Съществителните от женски род в българския нямат умалителни".
Такива са езиците, в тях правилата често имат много изключения. В математиката е различно, там правилата нямат изключения. Та затова смятам че изразът "математическа лингвистика" е чудесен оксиморон. И още нещо: след като в езика правилата имат изключения, то вероятно има изключения и правилото че от един пример езикови заключения не трябва да се правят.
Едно мое писание на тема "лингвистика" бе ощастливено с коментар от Валентин Димов - бивш сребърен и настоящ златен медалист от Международната олимпиада по математическа лингвистика. В писанието критикувам мисленето на авторите на олимпийски задачи, а в коментара Валентин критукува моето мислене за тяхното мислене. Споделя че (така както една птица пролет не прави, така и) в езика от един пример заключение не може (по-скоро не трябва) да се прави. С което поставя въпроса колко езикови примера са достатъчни за едно езиково заключение (правило). Или ако искаме да звучим "математически": съществува ли число N което гарантира че на базата на N случая дадено или произволно езиково правило Y в даден или произволен език Х е винаги валидно?
Валентин вероятно мечтае за някакъв принцип на лигвистичната индукция, но аз съм убеден че няма такъв. Ще дам примерна задача за илюстрация:
Има ли в българския език правило за образуване на умалително на съществителните от женски род с изваждане на -а и прибавяне на -ичка? Колко съществителни трябва да проверим за да сме убедени че правилото е валидно: 1,2,3,4,5, ...?
Нека се опитаме да проверим правилото:
жена-женичка
коза-козичка
крава-кравичка
боза-бозичка
кана-каничка
тава-тавичка
тиква-тиквичка
пчела-пчеличка
Доказахме ли правилото? Съвсем не! То не работи в случаите: баня, свирня, кучка, работничка, химичка ... Тези съществителни нямат умалителни, но колкото и примери на подобни съществителни да изброим, няма как да докажем "правилото": "Съществителните от женски род в българския нямат умалителни".
Такива са езиците, в тях правилата често имат много изключения. В математиката е различно, там правилата нямат изключения. Та затова смятам че изразът "математическа лингвистика" е чудесен оксиморон. И още нещо: след като в езика правилата имат изключения, то вероятно има изключения и правилото че от един пример езикови заключения не трябва да се правят.
RSS Feed
