Да вземем за пример българските комунисти. Те изглеждали глупави по своему, понеже дали луди пари за металургичен комбинат в Кремиковци без да се сетят:
а) че кремиковската руда не е достатъчно добра като суровина, което значи че рудата трябва да се внася отдалеч, и
б) че е ужасно глупаво да правиш такъв комбинат на 19 км от центъра на столицата.
Оказва се че българските комунисти наистина били глупави, но не съвсем по своему. Унгарските комунисти също направили близо до столицата си металургичен комбинат, и то на място където руда изобщо нямало. Е, имало някои разлики:
в) комбинатът бил в Дунауйварош, на 70 км от столицата,
г) бил разположен на Дунав, така че доставката на руда да е по-лесна, нали е по вода.
Глупави били и румънските комунисти, които също решили да си играят на стомана, давайки луди пари за нея. Но и там имало разлики. За да си опазят столицата чиста, те инвестирали почти 1 милиард долара в съветския комбинат в Кривой Рог. Не, ще кажете, сега се казва Кривий Рих, и не е съветски, а украински. Прави сте, но за румънците това няма значение. От значение било че този милиард никога не се изплатил.
Е, какво излезе от всичко това? Седим и, като Толстой, се питаме: приличат ли си глупаците или са глупаци по своему? Отговорът е ДА. Това накратко е Парадоксът на глупостта.