Българският език, твърдят експерти, бил високо аналитичен. Не е само това, заедно с английския той бил в двойката на най-високо аналитичните езици в Европа. А защо българите не са високо аналитични в мисленето си? Елементарно, Уотсън, защото хипотезата на Sapir-Whorf е невярна.
Да потърсим слабостите на хипотезата:
Слабост 1.
Езикът ТИ не определя, а само влияе на мисленето ТИ (като стойността на влиянието може да е нулева). Това е било забелязано много преди мен: при някои от най-светлите умове, мисленето не е езиково, а безсловесно, вкл. образно. "Много рядко мисля с думи. Мисълта идва и аз мога да се опитам да я изразя с думи едва след това", казвал Айнщайн (виж т.2 тук).
Слабост 2.
Езикът на Кина влияе на мисленето на Кина. Езикът на Къна влияе на мисленето на Къна. Говорим за лингвистика, а не за статистика. Българският език (подобно на всеки друг) е абстракция, а не усреднена величина от езиците на българите; езиците на Кина, Къна и Кочо са тяхна лична сила или слабост*. Поради тази причина, Кина може да е високо аналитична, а Къна и Кочо - не.
____________________________________________________
* така както "кУрОлацията" е слабост на езика на Кирил, а не на българския