Казват че всичко важно в природата и обществото се случвало от долу нагоре, а не от горе надолу. Водата била емерджентно свойство на елементите водород и кислород, животът – емерджентно свойство на органичните молекули, плодородието – емерджентно свойство на почвата, икономиката – емерджентно свойство на милионите елементи, стараещи се да си изкарват прехраната, езикът – емерджентно свойство на милионите елементи, желаещи да обменят информация.
Ако се опитаме да предадем горната идея с няколко думи: важните неща в природата и обществото не са конструирани, а възникват от само себе си. Мисля че това е опасна наивност, поне що се отнася до важните неща в обществото. Вече писах как езикът, демокрацията и истината, се конструират от заинтересовани лица. Сега смятам да пиша и за нещата в природата. И така, коя е най-дългата река в света?
Всичко зависи от това как измерваш реките: от извора към устието (от долу нагоре) или от устието към извора (от горе надолу). Не, не съм направил грешка, мислете за извора като за долното, а за устието като за горното!Защото изворът е значително по-дребен и невидим от устието, и се отнася към него така, както избирателят се отнася към министър-председателя.
Няма значение как измерваш малките, неизвестни на публиката реки. Българската река Меланщица извира в южната част на Боховска планина и се влива в друга река (коя точно - не ни вълнува). Както и да мериш дължината ѝ, тя все е една и съща.
При големите и известни реки това не е така. Да вземем за пример Амазонка. Тя може да бъде измерена от устието си дотам, докъдето се нарича Амазонка. Само че така не е сигурно че Амазонка ще вземе рекорда за най-дълга река. Какво правим тогава? Измерваме я от извора ѝ! Само дето Амазонка няма извор. За неин извор повече от век се е приемал изворът на реката Апуримак. Забележете разликата в имената! Река Амазонка просто е била конструирана по този начин от географите на 19-ти век. През 21-ви век, във връзка с интереса на латиноамериканските географи (и население) Амазонка да бъде изкарана по-дълга от Нил, те я конструират по друг начин: за извор на Амазонка се приема извора на река Мантаро. Забележете отново разликата в имената! Нека не се учудваме ако последващи измервания на дължините на Нил и Амазонка внесат изменения в днешната класация.
Не си мислете че се конструират само реките. Историята е река на времето. Хан Кубрат и синовете му не са се наричали "българи" и по тази причина е глупаво съвременните българи (и особено българските историци) да си мислят че "извират" от Кубрат (вкл. и в генетично отношение). За един съвременен българин е по-вероятно да е по-близък роднина на Чингиз Хан или на турски султан, отколкото на Хан Кубрат.
В две изречения:
Независимо от това дали го одобряваме или не, както реките, така и историята, се конструират от горе надолу (т.е. от устието към извора). Несправедливостта на историята се състои в това че Хан Кубрат няма възможност да конструира личността Божидар Димитров, но Божидар Димитров може да залепи върху образа на Хан Кубрат каква ли не измислица с такава лекота, с каквато скулпторът сложи светещи очи на Цар Самуил.
Ако се опитаме да предадем горната идея с няколко думи: важните неща в природата и обществото не са конструирани, а възникват от само себе си. Мисля че това е опасна наивност, поне що се отнася до важните неща в обществото. Вече писах как езикът, демокрацията и истината, се конструират от заинтересовани лица. Сега смятам да пиша и за нещата в природата. И така, коя е най-дългата река в света?
Всичко зависи от това как измерваш реките: от извора към устието (от долу нагоре) или от устието към извора (от горе надолу). Не, не съм направил грешка, мислете за извора като за долното, а за устието като за горното!Защото изворът е значително по-дребен и невидим от устието, и се отнася към него така, както избирателят се отнася към министър-председателя.
Няма значение как измерваш малките, неизвестни на публиката реки. Българската река Меланщица извира в южната част на Боховска планина и се влива в друга река (коя точно - не ни вълнува). Както и да мериш дължината ѝ, тя все е една и съща.
При големите и известни реки това не е така. Да вземем за пример Амазонка. Тя може да бъде измерена от устието си дотам, докъдето се нарича Амазонка. Само че така не е сигурно че Амазонка ще вземе рекорда за най-дълга река. Какво правим тогава? Измерваме я от извора ѝ! Само дето Амазонка няма извор. За неин извор повече от век се е приемал изворът на реката Апуримак. Забележете разликата в имената! Река Амазонка просто е била конструирана по този начин от географите на 19-ти век. През 21-ви век, във връзка с интереса на латиноамериканските географи (и население) Амазонка да бъде изкарана по-дълга от Нил, те я конструират по друг начин: за извор на Амазонка се приема извора на река Мантаро. Забележете отново разликата в имената! Нека не се учудваме ако последващи измервания на дължините на Нил и Амазонка внесат изменения в днешната класация.
Не си мислете че се конструират само реките. Историята е река на времето. Хан Кубрат и синовете му не са се наричали "българи" и по тази причина е глупаво съвременните българи (и особено българските историци) да си мислят че "извират" от Кубрат (вкл. и в генетично отношение). За един съвременен българин е по-вероятно да е по-близък роднина на Чингиз Хан или на турски султан, отколкото на Хан Кубрат.
В две изречения:
Независимо от това дали го одобряваме или не, както реките, така и историята, се конструират от горе надолу (т.е. от устието към извора). Несправедливостта на историята се състои в това че Хан Кубрат няма възможност да конструира личността Божидар Димитров, но Божидар Димитров може да залепи върху образа на Хан Кубрат каква ли не измислица с такава лекота, с каквато скулпторът сложи светещи очи на Цар Самуил.
RSS Feed
