..... сега хленчът е отличителната черта на интелигенцията.
Видиш ли някой да хленчи - пиши го интелектуалец.
Христо Стоянов
Някои българи са небрежни в езиково отношение. Това ги кара да използват думите "интелигент" и "интелектуалец" като синоними. Което е съвсем неправилно.
Интелигентен може да бъде човекът, но не и трудът. Интелектуален може да бъде трудът, но не и човекът. Интелигентът е човек, който е интелигентен. Не е задължително трудът му да е интелектуален. Много интелигенти си изкарват хляба с неинтелектуален труд в търговията, държавната администрация, финансите и каквото още се сетите. Интелектуалецът е човек, който се занимава с интелектуален труд. При него също няма задължително равенство между човека и труда, т.е. интелектуалецът може да (и често) е неинтелигентен.
Усетихте ли проблемите? Малкият проблем е че няма интелектуален труд за всички интелигенти. Малък е, защото интелигентите могат да се занимават с интелектуален труд по желание, вкл. и през свободното си време. За справка, ябълката падна върху главата на Нютон през свободното му време.
Сериозният проблем са неинтелигентните интелектуалци - те не могат да станат интелигентни нито по желание, нито в свободното си време. Един такъв интелектуалец може много: да стане депутат, министър и член-кореспондент на БАН, но не и да стане интелигентен.
Могат да се намерят различни решения на горните проблеми, но съществува поне една технология, която ги решава едновременно: вземаме интелектуалната работа от неинтелигентните интелектуалци и я даваме на интелигенти.
Видиш ли някой да хленчи - пиши го интелектуалец.
Христо Стоянов
Някои българи са небрежни в езиково отношение. Това ги кара да използват думите "интелигент" и "интелектуалец" като синоними. Което е съвсем неправилно.
Интелигентен може да бъде човекът, но не и трудът. Интелектуален може да бъде трудът, но не и човекът. Интелигентът е човек, който е интелигентен. Не е задължително трудът му да е интелектуален. Много интелигенти си изкарват хляба с неинтелектуален труд в търговията, държавната администрация, финансите и каквото още се сетите. Интелектуалецът е човек, който се занимава с интелектуален труд. При него също няма задължително равенство между човека и труда, т.е. интелектуалецът може да (и често) е неинтелигентен.
Усетихте ли проблемите? Малкият проблем е че няма интелектуален труд за всички интелигенти. Малък е, защото интелигентите могат да се занимават с интелектуален труд по желание, вкл. и през свободното си време. За справка, ябълката падна върху главата на Нютон през свободното му време.
Сериозният проблем са неинтелигентните интелектуалци - те не могат да станат интелигентни нито по желание, нито в свободното си време. Един такъв интелектуалец може много: да стане депутат, министър и член-кореспондент на БАН, но не и да стане интелигентен.
Могат да се намерят различни решения на горните проблеми, но съществува поне една технология, която ги решава едновременно: вземаме интелектуалната работа от неинтелигентните интелектуалци и я даваме на интелигенти.
RSS Feed
