Blog Archives - Ivan's island

Лъжата с Данъка върху доходите

5/8/2017

Политици от управляващите партии постоянно лъготят как сме били в челото на световната класация за ниски данъци върху труда, което било привлекателно за чуждестранните инвеститори. Това е много далеч от истината, а практическото доказателство е че чуждестранните инвеститори не се избиват да инвестират у нас.

Националният статистически институт е подготвил теоретично доказателство. Хората от НСИ събирали, обобщавали и анализирали данни, и стигнали до следното заключение: "през 2015 г. общата данъчна тежест върху разходите за труд у нас е била 33.6%, като този процент е неизменно един и същ от 2011 година". За което преди дни вестник "Сега" любезно ни информира.

"Откритията" на НСИ и вестника са "прочетен вестник" за мен. Открил съм ги още преди 4 години. След като Денят на данъчната свобода (ДДС), т.е. денят в който като нация сме изплатили задълженията си към държавата, е 1 Май, то излиза че работим за държавата през 1/3 от времето си. Което представено като процент е 33.3%. Като се вземе предвид че под вещото ръководство на ГЕРБ датата на ДДС се мести напред всяка година с по ден, то резултатите ми съвпадат с тези на НСИ. Елементарно е, драги ми Уотсън, частта от доходите ти, която даваш на държавата, и частта от времето ти, през което работиш за нея, съвпадат.

Какъв ще бъде септември?

5/7/2017

Глинка написа операта "Живот за царя". Дойдоха на власт комунистите и я прекръстиха на "Иван Сусанин".

"Септември ще бъде май", мечтаеше червеният поет. После дойдоха сините и прозаично обявиха: "Времето е наше". Добре че не се задържаха, че сигурно щяха да приватизират и стихотворението, като го превърнат в "Септември ще бъде мОй".

За простотата и сложността

5/6/2017

Когато мислим за простотата и сложността не трябва да изпускаме от поглед контекста. Клечката за зъби може да се направи за секунда и затова може да ни се стори проста, ако забравим че на Вселената са й трябвали 13 милиарда години за да направи зъбите.

Търсене и предлагане

5/6/2017

Близо 300 години никой не може да докаже Предположението на Голдбах. Това може би притеснява математиците, но обикновените хора са спокойни, защото не трябва да вярват в преполагаемата му истинност и да променят поведението си заради нея.

250 години след Адам Смит икономистите продължават да твърдят че цените се определят от търсенето и предлагането, но освен груби картинки* не са предложили формула, напр.

Х = Floor(Sqrt(Pi*A^2)) / Ceiling(Log_666(Pi*B^2)), където Х е цената на една доза кафе, А е годишната консумация на кафе в тонове, а В - годишното производство на кафе в тонове**.

Липсата на формули изобщо не притеснява икономистите, но обикновените хора са длъжни да вярват на твърденията им, издигнати до ранга на Световна религия, и ежедневно да настройват поведението си към тях, вкл. като купуват кафе на измислени цени.

__________________
* т.е. картинки с липсващи детайли и дименсии (вкл. и на страницата към която сочи линка)
** Дисклеймър: горната формула е напълно "измислена", да не се втурнете да купувате акции на Хуан Валдез и Старбъкс

За парите и смисъла

5/5/2017

Ако искаш да правиш нещо за много пари, няма смисъл да го правиш за малко пари. Ако не искаш да правиш нещо за малко пари, няма смисъл да го правиш за много пари.

Креативност

5/4/2017

Специалистите казват че креативността е способност за създаване на нови и полезни неща. Дават ни за пример компании и продуктите им:
а) Pixar и създадената от тях компютърна анимация „Играта на играчките“ и
б) режисираният от Ridley Scott рекламен клип на Apple Macintosh „1984“.

Дотук виждам няколко проблема. Проблем едно е в дефиницията. Какво е новото? Тук нещата са субективни. За едни новото е създаването на пълнометражния компютърно анимиран филм. За други – създаването на пълнометражния анимиран филм. За трети – създаването на анимирания филм, а за четвърти – създаването на филма. Аз, смятайки яйцето за предходник и причинител на кокошката, подкрепям четвъртата гледна точка и ще се подкрепя с пример: креативността е в създаването на персоналния компютър от Apple, а не в създаването на рекламата на Apple Macintosh.

Проблем две е отново в дефиницията. Кое е полезното? За кого, освен Pixar, собствениците и служителите й, е полезна „Играта на играчките“? За кого е полезена „креативността“ на Facebook, която ти дава фалшивата сигурност че имаш стотици приятели, но само докато не се наложи да си пренесеш хладилника? Тогава разбираш че полезността на един истински приятел е по-голяма от тази на стотиците ти фейсбушки приятели, барабар със самия Facebook. Тогава, дори един непознат хамалин с незнаен произход и съмнителна хигиена е по-полезен от фалшивото приятелство.

Потресен от идеята за „креативната компания Пиксар“ и „креативната компютърна анимация“ не мога да се спра и ще цитирам няколко думи за креативността: Казват че компютърната анимация започва с празен екран. Творецът има свободата да направи всичко. Да прекоси Вселената? Готово! Да унищожи Злото? Дадено!

Стоп кадър, аниматори! Сега върнете 2-3 кадъра назад! Какво пише там? „Творецът има свободата да направи всичко“! И той избира да рисува картинки за да могат дечицата да мучат доволно, а акционерите на Пиксар да хапват хайвер и пийват шампанско? Сериозно?

Световен ден на свободата на печата

5/3/2017

Днес бил Световният ден на свободата на печата. Ще ви разкрия голямата тайна:

Печатът е свободен защото от него не зависи нищо. Та нали ако от него зависеше нещо, те нямаше да го оставят свободен.

Ако ви е трудно да ме разберете, ще направя аналогия с едни други печати. Помните ли колко заети бяха печатите преди време: за всеки важен подпис трябваше по един печат, и затова на печатите им "пушеха гумите". Днес, печатите са ненужни, защото от тях не зависи нищо; подписите са тези, които имат значение. Затова днес химикалките робуват, а печатите са свободни.

Граници

5/3/2017

Хората обичат да пресичат границите на страната си, но не и границите на мисленето си.

Доверие на гол гъз

5/1/2017

В далечното минало доверие имало само в семейството. Тогава богатите имали три начина за "справяне" с богатството: харчене, криене и инвестиране в семейната фирма. За инвестирането на пари в чужда фирма имало две пречки:
а) ти никога не би ѝ се доверил и
б) тя никога не би взела парите ти, дори и да ѝ се довериш.

Преди 2 века никой не би инвестирал пари в бизнеса на Ротшилд, освен самите Ротшилд. Днес богатите имат успешни собствени бизнеси, но замаяни от уроците на медиите и университетите, както и от съветите на приятелите си, те предпочитат да инвестират в чужди бизнеси, които не разбират. Вместо да инвестират допълнително в собствената си компания за филмово производство и разпространение "Дриймуъркс", Стивън Спийлбърг и Джефри Катцънбърг дадоха милиони на Бърни Мейдоф. Същото направи и бившият главен прокурор на Ню Йорк Елиът Спицър, вместо да разшири семейния бизнес с недвижими имоти.

Забелязахте ли че всички споменати имена дотук са на евреи? Ако заразата на доверието е стигнала до водещите представители на народа, известен с разумното си отношение към парите и живота, то представяте ли си какво става с останалите народи? Отговарям на последния въпрос с пример от последните дни: доверчиви представители на българското правоохраняване и правораздаване били хванати "по без гащи", защото се доверили на непознати "приятелки" от Фейсбук да правят "дистанционен секс", който "приятелките" записвали на видео с цел изнудване.