Удряш едно темане на Айнщайн вместо да разбереш относителността. Второ темане на Даниел Канеман, за да не се налага да четеш 624-те страници на "Мисленето". Лошото е, че правейки поклони на гениите ние се научаваме:
> да ги смятаме за всесилни и
> да смятаме даровете им за данък, който ни се дължи безусловно.
Дарът на Айнщайн можахме да превърнем в атомни бомби и електроцентрали, но не и в машини за заличаване на последствията на Хирошима и Фукушима. Дарът на Флеминг можахме да превърнем в антибиотици срещу бактериите, но не и срещу вирусите (а те причиняват грипа и "лудата крава"). Дарът на Дизел (дизеловият двигател) ще стане неизползваем след "края на нефта".
"Няма страшно", ще кажете. Ще се появят нови гении, които ще ни дадат решенията на новите проблеми. От една страна сте прави, гении има винаги. От друга страна сте в грешка:
> геният на Буда не можа да спаси родната Шакя, когато цар Вирудхака я нападна и разруши,
> геният на Архимед не можа да спаси родната Сиракуза от римляните, нещо повече - той не можа да спаси самия Архимед.
Не е ли глупаво да смятаме че, след като старите гении не можаха да спасят родните си страни от примитивни регионални сили, новите гении ще могат да спасят света от модерните глобални заплахи, каквито са глобалните затопляне, замърсяване и епидемии?