Правила и изключения

Преди близо 9 години открих че Парадоксът на бръснаря не е никакъв парадокс, поради фундаменталното Правило за правилата: 
Правилата винаги допускат изключения за хората които ги пишат.

Класически пример е примерът с модата. Не сте ли се запитвали как така се чувствате длъжни да се накиприте с дрехи/аксесоари от последната година, произведени от модни къщи създадени преди столетия? Познахте, имам предвид:
> Hermes (1837)
> Louis Vuitton (1854)
> Zegna (1910)
> Chanel (1910)
> Balenciaga (1919)
> Gucci (1921)

Ако правилата на модата се отнасяха и до тези, които ги пишат, то не трябваше ли горните имена да са отдавна изтласкани от някои по-модерни?