С македонците си приличаме по езика и по претенциите. Те претендират че са владели света политически - заради Александър Македонски, с когото нямат нищо общо. Ние претендираме че сме го завладели културно - заради Кирил и Методий, с които също нямаме нищо общо.
0 Comments
Вчера беше Денят на народните будители и аз като по поръчка се зачетох в книгата "България за начинаещи" от Веселина Седларска. И то точно за народните будители. Друго е искала да каже авторката, но на мен ми казва това: българските будители бяха доста "заспали" и точно затова не успяха да събудят дедите ни.
Първият български капиталист Добри Желязков поставя началото на дълга линия от "назначени" капиталисти. Приятели му уреждат монопол: султанът финансира фабриката му, освобождава го от данък и гарантира пазар за платовете му (султанската армия). Желязков бил толкова заспал, та мислел че той е единственият връзкар в империята. Да, ама не; дошъл на власт нов султан и даденото на Желязков било взето, а после - дадено на друг. Което ме подсеща за някои наши сънародници от съвсем близкото минало, които сънуваха че банките и холдингите им ще пребъдат, пък разни "лоши чичковци" взеха че им ги взеха, барабар с животите. Заспал бил и зетят на Желязков - Добри Чинтулов. Дал назаем 5000 гроша на някакъв поп, а попът не му ги връщал. Чинтулов отишъл да си ги иска, а попът му рекъл да забрави за парите, ако не иска попът да докладва на турците какви стихове пише Чинтулов. Поетът се върнал вкъщи и от страх изгорил всичките си творби. Сещам се за доскорошния министър на здравеопазването, който за да осигури бъдещето на внучетата си, като шеф на ВМА давал обществени поръчки на баща им. Излиза че и будителството е като обществените поръчки - често се предава по роднинска линия. Изобретателите и изобретенията които наричаме "наши", въпреки че нямат нищо общо с нас, имат нещо общо помежду си. Те споделят сходна съдба:
1. "Нашият" изобретател сякаш не работи за хората, а за истината. Поради тази причина, предпочитаме важността на изобретението му да бъде призната не от обикновените хора (тук включвам пазара и енциклопедиите), а от съдилищата и патентните ведомства: 1.1. Джон Атанасоф стана известен не толкова с компютъра си, колкото с решението на съдия Ърл Ларсън относно компютъра му (в делото "Хъниуел срещу Спери Ранд"). 1.2. Асен Йорданов получи патент за Джордафон (според някои - първият телефонен секретар), но в статията за телефонните секретари на Уикипедия името му дори не е споменато. 2. Изобретенията на "нашия" изобретател са направени в точното време и на точното място, но поради някакъв лош "български" късмет не се внедряват. Нито компютърът на Атанасоф проработи (поради проблеми с входно-изходните устройства), нито Джордафонът на Йорданов беше пуснат в употреба. Името на Йорданов не фигурира в статията на Уикипедия защото от една страна не е бил сред първите, а от друга - не е могъл (поради обективни причини*) да намери приложение на патента си. Лош късмет, историята помни само двама: този, който е опитал пръв и този, който е успял пръв. 3. "Нашите" изобретатели имат сенки, но те сякаш са невидими за нас: 3.1. Компютърът на Джон Атанасоф не е точно негов, а е компютър на Атанасов-Бери. 3.2. Патентът за Джордафон не е точно на Асен Йорданов, а на Асен Йорданов и Норман Робин. 3.3. "Невижданото" кисело мляко на проф. Мермерски сякаш не бе по силите на професора, та затова се наложи "изобретателски" мускули да напрегне и Мермерски-син. Затова ще завърша афористично: Българският изобретател обича да е пръв, но не може да е сам. Без да се сеща че когато не си сам, няма как да си пръв. __________________________________ * по думите на Лорънс Лесиг, в тези времена човек не е можел да направи нищо с телекомуникационните си иновации, ако монополистът АТ&Т е решавал да не ги купи, респективно - да не ги използва Когато несъзнателно повторил афоризма на Бертран от Шартр за "раменете на гигантите", Нютън закъснял само с 600 години. Когато несъзнателно повторил баснята на Езоп за пръчките, хан Кубрат поставил световен рекорд за закъснение - 1300 години.
Капитализмът е враг на историята и историята е враг на капитализма. Ако Леонардо беше на работа при някой капиталист, капиталистът щеше да очаква и изисква "по една Джоконда всеки месец", без значение дали в пряк смисъл (масово производство на Джоконди) или в преносен смисъл (масово производство на шедьоври). Мислите ли че Леонардо, който според различни историци е рисувал Джокондата между 5 и 16 години, би могъл да се задържи на подобна работа?
Историята запомни Леонардо с "Джокондата", "Тайната вечеря" и "Витрувианският човек". За нея един живот е смислен и дори гениален, ако си оставил няколко неща от такъв мащаб. Да, но един капиталист не би те държал на работа само за 3 неща, а би те уволнил като "нископроизводителен". Историята го връща на капитализма тъпкано. Компанията "Моторола" правеше: > батерийни елиминатори (каквото и да е това), > радиоапарати за коли, > уоки-токита за полицията, > черно-бели и цветни телевизори, > безжични домашни телефони, > безжични GSM телефони и мрежи, и дори измисли идиотската технология Six Sigma. Въпреки всичко това, Моторола ще бъде запомнена като компания, купена от Гугъл и много скоро след това продадена като безперспективна през девет гори в десета, та чак в Китай. След което ще бъде забравена. И все пак ... нека не подценяваме капитализма. Той изглежда равностоен противник на човешката история: или той ще постави края й, или тя ще постави неговия. Моля се да е второто и вярвам че ще е, защото Джокондата е оцеляла векове и е позната по целия свят, но само за 90 години хората забравиха какво са батерийните елиминатори. Q: Кой е най-известният учен, роден в България?
А: Фриц Цвики, открил по теоретичен път, и станал кръстник на, тъмната материя. Q: Кой е най-известният учен, умрял в България? А: Лотар Колац, автор на Предположението на Колац. Q: Кое е случайното в тези две случки? А: Това че са се случили във Варна. Q: Кое е закономерното в тези две случки? А: Това че са се случили на чужденци. Което потвърждава убеждението ми че: 1. българската история се прави предимно от чужденци, и 2. когато българи правят история, те я правят предимно извън България. Индийците имат интересно разделение на обществото на касти. Начело са хората на идеите и духа - брамините (учени, учители и свещеници). Следват хората на властта - кшатриите (цивилни и военни администратори). Следват хората на капитала - вайшите (производители и търговци на стоки). Накрая са хората на труда - шудрите (производители без капитал, инвестиращи единствено личен труд). Отдолу са хората на нищетата - париите.
Глобализацията на вайшите е най-древната - търговците на едни племена са търгували с търговците на други, преминавайки планини и морета. Следва глобализацията на кшатриите - племената стават царства, а царствата - империи. Следва третата глобализация - глобализацията на брамините. Известният математик Еудоксос от Книдиос (в днешна Турция) е пътувал за да учи и твори в Таранто (Италия), Сицилия, Атина (в Академията на Платон) и Египет, преди да се завърне в родния Книдиос. В продължение на хилядолетия човечеството се е заблуждавало че след като е глобализирана и най-горната каста (брамините), то няма какво повече да се глобализира. Грешка! Деветнадесети, двадесети и двадесет и първи век ни донесоха глобализацията на шудрите: ирландският земеделец и саксонският миньор заминаха за Америка, полският водопроводчик - за Франция, българската болногледачка - за Италия и Гърция. Отново се успокоихме и повярвахме че живеем в най-добрия от всички възможни светове. Грешка! Предстои Петата глобализация - глобализацията на париите. Няколко десетки хиляди парии от юг и изток поставиха Европа на колене в пряк и преносен смисъл: в центъра на София по тротоарите се появиха молитвени килимчета, а в центъра на Кьолн - килимчета за изнасилване. Какво ли ще стане когато тръгнат милионите? В концентрационните лагери нацистите извършваха ужасяващи експерименти, сред които:
> убиване на евреи с цел установяване на "научна" типология на еврейския скелет и > продължително инжектиране на хомосексуалисти с хормони, за да се проучи промяната на поведението им. Тези, а и други жестокости, потресоха света и той реши да ги спре. Всеки даваше каквото може, но някои можеха, и затова даваха, повече. Според Чърчил, Алан Тюринг е човекът, допринесъл най-много за успешния изход на Втората световна война. Какво направи Тюринг? Много неща, но Чърчил е имал предвид работата му по разшифроването на немските военни шифри, което според някои изследователи е спестило между 14 и 21 милиона човешки живота. А какво направи британският съд с Тюринг по време на следвоенното управление на Чърчил? Осъди го, заради хомосексуализма му, на продължителни хормонални инжекции. Които размътиха мозъка му и го накараха да се самоубие. Скъпи ми британци, научихте ли нещо от Втората световна война? Как не разбрахте, че жестокостите и глупостите си остават такива без значение дали са извършени в Аушвиц по заповед на нацисткия комендант или в Лондон - по заповед на кралския съд? Преди, и по време на, Втората световна война, германците откриват и започват производство за военни цели на силно отровните газове Табун, Зарин и Зоман. През 1945 г. съюзниците намират в немска фабрика 12000 тона Табун. Защо немците не са използвали нито веднъж газовете срещу противниците си? Защото са се страхували да не "изпуснат духа от бутилката" и да започнат унищожителна газова война. Самият Хитлер се е боял от това, защото през миналата Световна война пострадал при газова атака. Защо тогава газовете са били произведени, и то в такива количества?
Днес, на страницата на NHS (националният доставчик на здравни услуги във Великобритания) пише че хомеопатията е теоретически невярна и практически неработеща. Същевременно NHS покрива някои хомеопатични лечения и дори поддържа две хомеопатични болници. Как да си го обясним? Има две обяснения: изтъркано и модерно. Изтърканото обяснение е с поговорката "Хем му се иска, хем не му стиска". Но понеже тук не става въпрос за "някаква си личност", а за немските военни и за британските лекари, аз клоня към модерното обяснение: Няма такова нещо като "немски военни" или "британски лекари". Едни немски военни са имали едни интереси (газовата война е препоръчителна), други са имали други интереси (може да не е препоръчителна, но е позволена), а трети са имали трети интереси (газовата война е опасна). Газова война не е имало само защото Хитлер е бил на страната на третите. В заключение: Ако мисленето и речта на човек са изпъстрени с абстракции като "немските военни", "глобалната икономика", "китайските интереси", "европейската сигурност" и "българското образование", да знаете че човекът не е особено грамотен. В двореца "Колона", подслонявал фамилията Колона в продължение на 8 века, мислител от Новия свят запитал наследничка на фамилията как са успели да задържат богатството си толкова дълго. "Инвестирали сме 1/3 в земя, 1/3 в злато и 1/3 в произведения на изкуството", отговорила тя. Мислителят, сам той с богат опит в търговията с финансови деривати и геополитическа информация, ахнал от изумление. Какви истини криели вековете история, това не била днешната постмодерна истина със срок на годност от няколко години!
Как не се сети мислителят да потърси наследниците на Рамзес II Египетски, Дарий Ахеменидски и Александър Македонски, че да ги пита за тяхната истина? Как не се сети че истината е като салама - някои салами имат по-малка трайност, други - по-голяма, но вечни салами няма. Казват че всичко важно в природата и обществото се случвало от долу нагоре, а не от горе надолу. Водата била емерджентно свойство на елементите водород и кислород, животът – емерджентно свойство на органичните молекули, плодородието – емерджентно свойство на почвата, икономиката – емерджентно свойство на милионите елементи, стараещи се да си изкарват прехраната, езикът – емерджентно свойство на милионите елементи, желаещи да обменят информация.
Ако се опитаме да предадем горната идея с няколко думи: важните неща в природата и обществото не са конструирани, а възникват от само себе си. Мисля че това е опасна наивност, поне що се отнася до важните неща в обществото. Вече писах как езикът, демокрацията и истината, се конструират от заинтересовани лица. Сега смятам да пиша и за нещата в природата. И така, коя е най-дългата река в света? Всичко зависи от това как измерваш реките: от извора към устието (от долу нагоре) или от устието към извора (от горе надолу). Не, не съм направил грешка, мислете за извора като за долното, а за устието като за горното!Защото изворът е значително по-дребен и невидим от устието, и се отнася към него така, както избирателят се отнася към министър-председателя. Няма значение как измерваш малките, неизвестни на публиката реки. Българската река Меланщица извира в южната част на Боховска планина и се влива в друга река (коя точно - не ни вълнува). Както и да мериш дължината ѝ, тя все е една и съща. При големите и известни реки това не е така. Да вземем за пример Амазонка. Тя може да бъде измерена от устието си дотам, докъдето се нарича Амазонка. Само че така не е сигурно че Амазонка ще вземе рекорда за най-дълга река. Какво правим тогава? Измерваме я от извора ѝ! Само дето Амазонка няма извор. За неин извор повече от век се е приемал изворът на реката Апуримак. Забележете разликата в имената! Река Амазонка просто е била конструирана по този начин от географите на 19-ти век. През 21-ви век, във връзка с интереса на латиноамериканските географи (и население) Амазонка да бъде изкарана по-дълга от Нил, те я конструират по друг начин: за извор на Амазонка се приема извора на река Мантаро. Забележете отново разликата в имената! Нека не се учудваме ако последващи измервания на дължините на Нил и Амазонка внесат изменения в днешната класация. Не си мислете че се конструират само реките. Историята е река на времето. Хан Кубрат и синовете му не са се наричали "българи" и по тази причина е глупаво съвременните българи (и особено българските историци) да си мислят че "извират" от Кубрат (вкл. и в генетично отношение). За един съвременен българин е по-вероятно да е по-близък роднина на Чингиз Хан или на турски султан, отколкото на Хан Кубрат. В две изречения: Независимо от това дали го одобряваме или не, както реките, така и историята, се конструират от горе надолу (т.е. от устието към извора). Несправедливостта на историята се състои в това че Хан Кубрат няма възможност да конструира личността Божидар Димитров, но Божидар Димитров може да залепи върху образа на Хан Кубрат каква ли не измислица с такава лекота, с каквато скулпторът сложи светещи очи на Цар Самуил. Казват че всичко важно в природата и обществото се случвало от долу нагоре, а не от горе надолу. Водата била емерджентно свойство на елементите водород и кислород, животът – емерджентно свойство на органичните молекули, плодородието – емерджентно свойство на почвата, икономиката – емерджентно свойство на милионите елементи, стараещи се да си изкарват прехраната, езикът – емерджентно свойство на милионите елементи, желаещи да обменят информация.
Ако се опитаме да предадем горната идея с няколко думи: важните неща в природата и обществото не са конструирани, а възникват от само себе си. Мисля че това е опасна наивност, поне що се отнася до важните неща в обществото, вкл. езика и демокрацията (по темата писах тук). Сега ще пиша за истината, и за това как тя също се конструира от заинтересовани лица. Абдус Салам е известен пакистански физик и Нобелов лауреат по физика за 1979 г. Известен е като баща на първата "мюсюлманска" атомна бомба, а и като член на мюсюлманската секта "Ахмадия" (забранена в България и други страни). Когато пакистанският парламент променя конституцията и обявява ахмадийците за немюсюлмани, Салам в знак на протест се премества във Великобритания. След смъртта му, тялото му е върнато в Пакистан и погребано с почести. Сигурно с цел възвеличаване на родината и исляма, пакистанските фенове на Салам решили да конструират истината за него. Затова написали на надгробната му плоча че той е първият мюсюлмански нобелов лауреат. Един египтянин ще конструира истината по друг начин, когато справедливо отбележи че Ануар Садат е изпреварил Абдус Салам в състезанието за първи мюсюлмански Нобел с една година (1978). Властта в Пакистан конструира истината за Салам по трети начин - тъй като по Конституция ахмадиецът не е мюсюлманин, то няма как Салам да е първият мюсюлмански нобелист. Затова надгробната му плоча е редактирана чрез изтриване на думата "мюсюлмански". Никому не хрумва да прочете надписа отново. Така не забелязват че в резултат на действията на властта Салам е издигнат до "първият нобелов лауреат". А каква е истината за Салам? Ако обичате точния език и фактите, лесно можете да я прозрете през множеството конструкции, изградени с цел да я замъглят и променят. Никога Нобелов комитет не е присъждал мюсюлмански Нобелови награди. Салам не е и първият нобелист, а е просто един от нобелистите по физика. Станал е баща на 6 деца, но понеже никога не е спал с майката на пакистанската атомна бомба, той няма как да е неин баща. През 1975 г. бившият британски депутат (и бъдещ заместник-председател на Консервативната партия и член на Камарата на лордовете) Джефри Арчър е арестуван и обвинен, че е откраднал три костюма от канадски магазин. Повече от две десетилетия той отрича, но накрая си признава с половин уста: поради "странната" архитектура на магазина, той не разбрал че излиза от него. Тази история ми напомня за една история с козметика, случила се на летището във Варшава. Пак ставаше дума за политик признал с половин уста, но имаше и разлики в народността, пола и скоростта, с която дойде признанието.
Историята прилича на джазмен, изпълняващ евъргрийни: темите са същите, детайлите са различни. През 1989 г. харвардските икономисти Грегъри Манкю и Дейвид Уайл написаха статията "THE BABY BOOM, THE BABY BUST, AND THE HOUSING MARKET". В края й те споделят че:
а) понеже текущите цени на жилищата не отразяват предвидимото поради демографски фактори ниско бъдещо търсене, американците са се набълбукали и продължават да се набълбукват с инвестиции в жилища на високи цени, и б) до 20 години, т.е. когато казаното по-горе стане очевидно не само за икономистите, но и за обикновените граждани, ще последва рязко падане на цените на жилищата, причиняващо макроикономическа нестабилност. Някои икономисти се подиграха на статията, като подигравките продължиха и в началото на 21 век. Банките, строителите и продавачите на недвижими имоти се заблуждаваха че могат да надхитрят демографията, като компенсират намалялото търсене с увеличено предлагане на жилища на хора, които не могат да си ги позволят. Така те помогнаха за сбъдването на прогнозите на Манкю и Уайл, но в резултат на заблудата им от Американската макроикономическа нестабилност се получи Световна финансова криза. Можеш ли да станеш добър програмист, без да си запознат с теоретичното наследство на Алан Тюринг? Можеш ли да станеш добър финансист без да си наизустил в детайли какво се е случило в Бретън Уудс? Можеш ли да станеш добър философ без да си прочел и ред от Платон? Можеш ли да станеш добър професор без предварително да си написал поне няколко дебели и скучни тома?
Без да е учил финанси, скромният бакалавър по математика Джон Мейнард Кейнс знаеше какво е станало в Бретън Уудс не защото го беше наизустил, а защото беше там като лидер на британската делегация. Топ-философът на 20-ти век Лудвиг Витгенщайн беше първият кеймбриджки професор по философия незнаещ какво е написал Платон. Витгенщайн стана професор, публикувайки приживе една-единствена книжка от 75 страници. За него Джон Мейнард Кейнс казваше: "Бог пристигна. Посрещнах го на гарата в 5:15". Витгенщайн прочете няколко лекции на студента Тюринг, без нито един от тях да впечатли другия, но това не им попречи да ни завещаят таблиците за истинност (Витгенщайн) и теорията на компютъра (Тюринг). Нищо не можа да попречи на Жозеф Мари Жакард да бъде добър програмист век преди раждането на Витгенщайн и Тюринг, и да програмира Жакардовия тъкачен стан с помощта на хиляди перфокарти, без да знае що са таблиците за истинност и що са компютрите. Във Византийската империя, Влахия, България и Сърбия, циганите били роби на държавата. Имало и други държавни роби освен тях; тогава се практикувало поробването на войници от разгромени чужди армии. С навлизането на турците на Балканите, Византия, България и Сърбия били унищожени, с което било унищожено робството в тях.
За разлика от споменатите страни, Влахия останала самостоятелна държава, макар и подчинена на султана. Там робството се запазило до средата на 19-ти век. Не само се запазило, но се развило: освен държавата, роби имали християнските манастири и богаташите. Плакат от 1852 г. обявява публична продажба на цигански роби в Букурещ. Изразът "цигански роби" ме кара да смятам че е имало и роби от други народности. Казват че българите били под 5-вековно турско робство. Могат ли защитниците на тази хипотеза да намерят документални доказателства за това, напр. обяви/договори за покупко-продажба на българи? Казват че първата обиколка на Земята е направена от Фернандо Магелан. Това е двойна фалшификация:
а) езикова: името на пътешественика е Фирнау ди Магаяиш, и б) историческа: ако започнеш живота си в Португалия и го завършиш на половината път - във Филипините - то няма как да си обиколил Земята. Казват че Захарий Зограф бил прекрасен иконописец, но и основоположник на българската светска живопис. Спестяват ни неудобството че е бил основоположник на българското художествено фалшификаторство: сложил е азбуката, създадена в България от Климент и/или последователите му (кирилицата) в ръцете на Кирил и Методий, създали във Византия глаголицата. Следвайки традициите, съвременните български творци продължават да бълват фалшификати. Ако искаш да те запомнят, то трябва да оставиш на другите нещо ценно. Името и гените ти са нетрайни, те не са ценното в теб. Трябва да оставиш нещо друго: девиз, разказ, стих, идея, песен, картина или машина.
Името на хана не е било ценно и затова се колебаем кое е било то: Курт, Хор Бат, Куврат, Курдбард, Кубрат или Хувратис. Гените му не са били кой знае колко ценни и са се разпилели по Пътя на историята. Ценен е бил заветът му: "Съединението прави силата". Историята с името на откривателя на логаритмите е също интересна. По негово време английският е бил доста свободен език и всеки е пишел така, както му е харесвало. Дори когато е ставало дума за собственото име. В различни периоди, човекът се е подписвал като Napeir, Nepair, Nepeir, Napare, Naper и Naipper. Но никога с името Napier, с което е известен днес. Родословните дървета, поникнали от 12-те му деца и вероятно съществуващи и до днес, не са известни с нищо. За разлика от "истинското" му дете - логаритъмът, който си е все така жив и здрав. Благодарение на него, един от университетите в Единбург е кръстен на Napier. В началото на 18-ти век феодалът Асано Наганори влязъл в спор с придворния Кира Йошинака. Разгневеният Наганори нападнал Йошинака, за което бил наказан да извърши сепуку. Дали е оставил сираци не знам, но 47-те самураи на негово подчинение станали ронини (самураи-сираци). Две години ронините планирали убийството на Йошинака, а след като го извършили, ритуално се самоубили.
За някого, това е приказка за честта. За мен - за глупостта. Ако Наганори беше с целия си акъл и му "пукаше" за неговите самураи, той би внимавал с публичното си поведение. Ако самураите бяха с целия си акъл, то нямаше да тръгнат да отмъщават, а след това и да се самоубиват, заради човек, на който не му е "пукало" за тях. И друго ми прави впечатление: докато съвременникът търси, поне на думи, win-win решения при които печелят всички, то японците от миналото са харесвали решения, при които губят всички. Което е видно от горната история, завършила с поне 49 жертви. Уилям Гладстон не знаел какво е електрическият ток и следователно, каква би могла да е ползата от него. Затова се наложило Майкъл Фарадей да му го обясни като за първолаче: "Вижте, сър, твърде вероятно е скоро да го облагате с данък".
Централна софийска улица е кръстена на Гладстон, но няма нито една улица, кръстена на Фарадей. Освен с разбирането на електрическия ток, малките човечета имат трудности с избирането на герои. "Русия е страна с непредсказуемо минало", беше казал руски историк. България е подобна страна. В ръцете на "историците" и "археолозите" историята на родината е като пластилин.
Открийте разликите между вида на църквата "Света София" през 1879 г. (тук), 1915 г. (тук) и сега (тук)! Ако имате трудности със зрението, просто пребройте етажите или сравнете "лицето" на църквата! Важно е какво мислиш, но е важно и каква форма приема измисленото. Древните египтяни измислили доста неща, но ги записвали на папирус, а той е нетраен. И шумерите мислели, но записвали мислите си на глинени плочки, които пекли до вкаменяване. Така от тях останали повече записки.
Веднъж записани, мислите на древните останаха достъпни, дори когато технологията на записване изчезна. Въпреки че днес никой не пише на папирус и глинени плочки, мислите на древните могат да бъдат прочетени. Нашите мисли вече не се записват на хартия, а на магнитни, оптически и електронни носители. Записките ни са нетрайни защото носителите им са нетрайни, но и защото не могат да бъдат прочетени без електронната ни технология. Какво ще остане от нас, когато изчезне тя? Мислите на шумерите ще надживеят нашите мисли. Попитали швейцарец кое споява толкова народи, с толкова различни езици, в една нация. "Историята", отговорил той. Сериозно? И какво точно се е случило в Швейцария? Сещам се единствено за относителността. И за това че "швейцарската" относителност е относителна: измислена е в Швейцария, ама от немски евреин.
Националността е също относителна: гореспоменатият Айнщайн е сменил паспортите на 5 страни, като дори е живял без гражданство в продължение на 5 години. Историята е също относителна: докато едни я създават, други я използват за спояване на нации. Разни български историци написали писмо до незнам-кого-си, в което отричат у нас да е имало "турско робство". Дотук добре, но се изказват неподготвени по въпроса за еничарите. Според тях, еничарите били роби на султана.
Най-известният еничар е бил Соколлу Мехмед Паша, босненски сърбин по произход, който последователно се издига до: >Управител на султанския двор; >Главен адмирал на флота; >Губернатор на Румелия, със седалище в София; >Везир; >Велик везир (министър-председател) при трима султани - де факто управляващ Империята и сключващ договори с чуждите правителства, на някои от които налагал годишен данък (че султаните били над тези неща). В края на живота му (1579 г.), богатството на Мехмед Паша е оценено на 18 милиона дуката. По времето на Мурад III (последният "господар" на Мехмед Паша) в еничарския корпус започват да се приемат турски деца, след като турците си извоюват това право с бунтове. За хората, обичащи да мислят, предлагам три въпроса с повишена трудност: > Ако еничарите бяха роби с лошо обществено положение, то щеше ли Ататюрк да се снима в еничарски дрехи? Все едно левскар да се снима в екип на ЦСКА. > Ако еничарите бяха роби с лошо обществено положение, то щеше ли султан Мехмед IV да омъжи първата си дъщеря за гърка-еничар Дамат Хасан Паша (впоследствие станал Велик везир), а втората си дъщеря за албанеца-еничар Кара Мустафа Паша (също Велик везир)? > Може ли български професор по история да си намери работа в съседски университет, така както могат професорите по химия, физика и математика? Послепис Да, еничарите са били наричани "роби на султана". Което не значи че тогавашното и днешното разбиране на робството съвпадат. И понеже днешните историци пишат за днешната публика с днешни думи, те трябва да внимават. Като се замислим, то и султаните са били наричани "господари на два континента и две морета", но това не значи че рибите в Черно море и селяните в Китай са изпълнявали султански заповеди. По време на разрастването си, Османската империя облагала християните с кръвен данък: силни и умни момчета от добри семейства били насилствено изпращани за обучение в еничарския корпус. Заслушани във воплите на нещастните семейства, историците забравят да погледнат на въпроса обективно:
Кръвен данък не означавало да дадеш кръвта си за империята Еничарският корпус се състоял от 3 поделения: а) елитната войска на империята; б) инженерно-сапьорната войска на империята и в) пожарникарите на империята. Всички еничари били обучавани на четмо, писмо и командване (на днешен език "мениджмънт"), но само първото поделение участвало пряко във военните действия. От инженер-сапьорите се пръквали архитекти като Главния имперски архитект Мимар Синан, построил Софийската джамия и обучил някои от проектантите на Тадж Махал. От войскарите се пръквали имперските везири и велики везири (премиер-министрите). Мехмед-паша Соколович бил велик везир при три султана и де факто управлявал империята, докато султаните се излежавали, пиели кафе и ходели на лов със соколи. Службата в еничарския корпус била толкова престижна, че в Турция на 2 пъти избухвали бунтове с цел да бъде разрешено на турците да плащат кръвен данък, т.е. да бъде разрешено на турски деца да стават еничари. Кръвният "данък" не бил точно данък Както вече разбрахме, не всички били облагани с него, а само християните. Той не бил събиран от всяко християнско семейство, а само от някои. Не бил събиран всяка година, а през пет. Не се налагал на всяка територия, а териториите се редували (България, Сърбия, Босна, Гърция, Армения, ...). Кръвният данък бил инструмент за производство на меритокрация и за въвличане на малцинствата в делата на империята Обучението на младежите било безплатно. Личните качества, а не връзките, гарантирали издигането в йерархията. А сега, за днешния "кръвен" данък. Много семейства измъчват децата си с допълнителни частни уроци, а себе си - с разходите за уроците, за да принесат децата в жертва на Глобалната империя. Уроците улесняват приема в западни университети, където обучението също не е безплатно. Изпратените на служба на Глобалната империя деца са многократно повече отколкото изпратените на служба на Османската империя. Във всяка територия данъкът се налага всяка година. И най-важното, след десетки хиляди изхарчени долари и години обучение/практикуване, потомците на "кръвните" данъкоплатци ги няма никакви сред елита на страните, в които са изпратени. С две думи: днешният кръвен данък е наистина кръвен, защото младежите се превръщат не в елит, а в "кръводарители" на Глобалната империя, за обучението на които тя не плаща, а получава, пари. |
This website uses marketing and tracking technologies. Opting out of this will opt you out of all cookies, except for those needed to run the website. Note that some products may not work as well without tracking cookies. Opt Out of CookiesCategories
All
Archives
May 2024
|