По време на разрастването си, Османската империя облагала християните с кръвен данък: силни и умни момчета от добри семейства били насилствено изпращани за обучение в еничарския корпус. Заслушани във воплите на нещастните семейства, историците забравят да погледнат въпроса обективно:
Кръвен данък не означавало да дадеш кръвта си за империята
Еничарският корпус се състоял от 3 поделения:
а) елитната войска на империята;
б) инженерно-сапьорната войска на империята и
в) пожарникарите на империята.
Всички еничари били обучавани на четмо, писмо и командване (на днешен език "мениджмънт"), но само първото поделение участвало пряко във военните действия. От инженер-сапьорите се пръквали архитекти като Главния имперски архитект Мимар Синан, построил Софийската джамия и обучил някои от проектантите на Тадж Махал. От войскарите и пожарникарите се пръквали имперските везири и велики везири (премиер-министрите). Мехмед-паша Соколович бил велик везир при три султана и де факто управлявал империята, докато султаните се излежавали, пиели кафе и ходели на лов със соколи. Службата в еничарския корпус била толкова престижна, че в Турция на 2 пъти избухвали бунтове с цел да бъде разрешено на турците да плащат кръвен данък, т.е. да бъде разрешено на турски деца да стават еничари.
Кръвният "данък" не бил точно данък
Както вече разбрахме, не всички били облагани с него, а само християните. Той не бил събиран от всяко християнско семейство, а от по-елитните. Не бил събиран всяка година, а през пет. Не се налагал на всяка територия, а териториите се редували.
Кръвният данък бил инструмент за производство на меритокрация и за въвличане на малцинствата в делата на империята
Обучението на младежите било безплатно. Личните качества, а не връзките, гарантирали издигането в йерархията, защото родителите били "рая" и нямали връзки.
А сега, за днешния кръвен данък. Много семейства измъчват децата си с допълнителни частни уроци, а себе си - с разходите за уроците, за да принесат децата в жертва на Глобалната империя. Уроците улесняват приема в западни университети, където обучението също не е безплатно. Изпратените на служба на Глобалната империя деца са стотици пъти повече отколкото изпратените на служба на Османската империя. Във всяка територия данъкът се налага всяка година. И най-важното, след десетки хиляди изхарчени долари и години обучение/практикуване, потомците на "кръвните" данъкоплатци ги няма никакви сред елита на страните, в които са изпратени. С две думи: днешният кръвен данък е наистина кръвен, защото младежите се превръщат не в елит, а в "кръводарители" на Глобалната империя, за обучението на които тя не плаща, а получава, пари.
Кръвен данък не означавало да дадеш кръвта си за империята
Еничарският корпус се състоял от 3 поделения:
а) елитната войска на империята;
б) инженерно-сапьорната войска на империята и
в) пожарникарите на империята.
Всички еничари били обучавани на четмо, писмо и командване (на днешен език "мениджмънт"), но само първото поделение участвало пряко във военните действия. От инженер-сапьорите се пръквали архитекти като Главния имперски архитект Мимар Синан, построил Софийската джамия и обучил някои от проектантите на Тадж Махал. От войскарите и пожарникарите се пръквали имперските везири и велики везири (премиер-министрите). Мехмед-паша Соколович бил велик везир при три султана и де факто управлявал империята, докато султаните се излежавали, пиели кафе и ходели на лов със соколи. Службата в еничарския корпус била толкова престижна, че в Турция на 2 пъти избухвали бунтове с цел да бъде разрешено на турците да плащат кръвен данък, т.е. да бъде разрешено на турски деца да стават еничари.
Кръвният "данък" не бил точно данък
Както вече разбрахме, не всички били облагани с него, а само християните. Той не бил събиран от всяко християнско семейство, а от по-елитните. Не бил събиран всяка година, а през пет. Не се налагал на всяка територия, а териториите се редували.
Кръвният данък бил инструмент за производство на меритокрация и за въвличане на малцинствата в делата на империята
Обучението на младежите било безплатно. Личните качества, а не връзките, гарантирали издигането в йерархията, защото родителите били "рая" и нямали връзки.
А сега, за днешния кръвен данък. Много семейства измъчват децата си с допълнителни частни уроци, а себе си - с разходите за уроците, за да принесат децата в жертва на Глобалната империя. Уроците улесняват приема в западни университети, където обучението също не е безплатно. Изпратените на служба на Глобалната империя деца са стотици пъти повече отколкото изпратените на служба на Османската империя. Във всяка територия данъкът се налага всяка година. И най-важното, след десетки хиляди изхарчени долари и години обучение/практикуване, потомците на "кръвните" данъкоплатци ги няма никакви сред елита на страните, в които са изпратени. С две думи: днешният кръвен данък е наистина кръвен, защото младежите се превръщат не в елит, а в "кръводарители" на Глобалната империя, за обучението на които тя не плаща, а получава, пари.
RSS Feed
