Разни български историци написали писмо до незнам-кого-си, в което отричат у нас да е имало "турско робство". Дотук добре, но се изказват неподготвени по въпроса за еничарите. Според тях, еничарите били роби на султана.
Най-известният еничар е бил Соколлу Мехмед Паша, босненски сърбин по произход, който последователно се издига до:
>Управител на султанския двор;
>Главен адмирал на флота;
>Губернатор на Румелия, със седалище в София;
>Везир;
>Велик везир (министър-председател) при трима султани - де факто управляващ Империята и сключващ договори с чуждите правителства, на някои от които налагал годишен данък (че султаните били над тези неща).
В края на живота му (1579 г.), богатството на Мехмед Паша е оценено на 18 милиона дуката. По времето на Мурад III (последният "господар" на Мехмед Паша) в еничарския корпус започват да се приемат турски деца, след като турците си извоюват това право с бунтове.
За хората, обичащи да мислят, предлагам три въпроса с повишена трудност:
> Ако еничарите бяха роби с лошо обществено положение, то щеше ли Ататюрк да се снима в еничарски дрехи? Все едно левскар да се снима в екип на ЦСКА.
> Ако еничарите бяха роби с лошо обществено положение, то щеше ли султан Мехмед IV да омъжи първата си дъщеря за гърка-еничар Дамат Хасан Паша (впоследствие станал Велик везир), а втората си дъщеря за албанеца-еничар Кара Мустафа Паша (също Велик везир)?
> Може ли български професор по история да си намери работа в съседски университет, така както могат професорите по химия, физика и математика?
Послепис
Да, еничарите са били наричани "роби на султана". Което не значи че тогавашното и днешното разбиране на робството съвпадат. И понеже днешните историци пишат за днешната публика с днешни думи, те трябва да внимават.
Като се замислим, то и султаните са били наричани "господари на два континента и две морета", но това не значи че рибите в Черно море и селяните в Китай са изпълнявали султански заповеди.
Най-известният еничар е бил Соколлу Мехмед Паша, босненски сърбин по произход, който последователно се издига до:
>Управител на султанския двор;
>Главен адмирал на флота;
>Губернатор на Румелия, със седалище в София;
>Везир;
>Велик везир (министър-председател) при трима султани - де факто управляващ Империята и сключващ договори с чуждите правителства, на някои от които налагал годишен данък (че султаните били над тези неща).
В края на живота му (1579 г.), богатството на Мехмед Паша е оценено на 18 милиона дуката. По времето на Мурад III (последният "господар" на Мехмед Паша) в еничарския корпус започват да се приемат турски деца, след като турците си извоюват това право с бунтове.
За хората, обичащи да мислят, предлагам три въпроса с повишена трудност:
> Ако еничарите бяха роби с лошо обществено положение, то щеше ли Ататюрк да се снима в еничарски дрехи? Все едно левскар да се снима в екип на ЦСКА.
> Ако еничарите бяха роби с лошо обществено положение, то щеше ли султан Мехмед IV да омъжи първата си дъщеря за гърка-еничар Дамат Хасан Паша (впоследствие станал Велик везир), а втората си дъщеря за албанеца-еничар Кара Мустафа Паша (също Велик везир)?
> Може ли български професор по история да си намери работа в съседски университет, така както могат професорите по химия, физика и математика?
Послепис
Да, еничарите са били наричани "роби на султана". Което не значи че тогавашното и днешното разбиране на робството съвпадат. И понеже днешните историци пишат за днешната публика с днешни думи, те трябва да внимават.
Като се замислим, то и султаните са били наричани "господари на два континента и две морета", но това не значи че рибите в Черно море и селяните в Китай са изпълнявали султански заповеди.
RSS Feed
