Първият български капиталист Добри Желязков поставя началото на дълга линия от "назначени" капиталисти. Приятели му уреждат монопол: султанът финансира фабриката му, освобождава го от данък и гарантира пазар за платовете му (султанската армия). Желязков бил толкова заспал, та мислел че той е единственият връзкар в империята. Да, ама не; дошъл на власт нов султан и даденото на Желязков било взето, а после - дадено на друг. Което ме подсеща за някои наши сънародници от съвсем близкото минало, които сънуваха че банките и холдингите им ще пребъдат, пък разни "лоши чичковци" взеха че им ги взеха, барабар с животите.
Заспал бил и зетят на Желязков - Добри Чинтулов. Дал назаем 5000 гроша на някакъв поп, а попът не му ги връщал. Чинтулов отишъл да си ги иска, а попът му рекъл да забрави за парите, ако не иска попът да докладва на турците какви стихове пише Чинтулов. Поетът се върнал вкъщи и от страх изгорил всичките си творби.
Сещам се за доскорошния министър на здравеопазването, който за да осигури бъдещето на внучетата си, като шеф на ВМА давал обществени поръчки на баща им. Излиза че и будителството е като обществените поръчки - често се предава по роднинска линия.