Светът е така конструиран че висшестоящите задават проблемите, а нисшестоящите ги решават. Лошото решение се разглежда като грешка на нисшестоящия, но никога като грешка на висшестоящия, т.е. като:
> неспособност на висшестоящия да намери правилно съответствие между проблема и нисшестоящия, способен да го реши, или
> лошо формулиране на проблема от страна на висшестоящия.
Български седмокласници решават задачи от сорта на: „В една фирма 50% от персонала са работници, 40% - мениджъри и 10% - управители. Да се изчисли еди-какво си“. В процеса на решаване на задачата се разбира че фирмата има 4 управителя, 16 мениджъра и 20 работника. Очевидно е че създателите на задачата си нямат идея как работят фирмите, защото са прекарали живота си в училища, инспекции и министерства.
Глупави формулировки могат да допускат дори Нобелови лауреати като Даниел Канеман, автор на „Проблема с Линда“:
Линда е на 31 години, неомъжена, много умна и говори без заобикалки. Завършила е философия. Като студентка е обръщала голямо внимание на дискриминацията и социалната справедливост, и е участвала в демонстрации против ядрените оръжия. Кое е по-вероятно:
А) Линда е банков касиер или
Б) Линда е банков касиер и деец на феминистко движение?
Ако някога беше работил в банка, то Канеман щеше да знае че банките назначават хора, които говорят със заобикалки и не са участвали в анти-правителствени демонстрации. Щеше да знае и че човек с университетско образование е малко вероятно да иска да работи като касиер, а ако на 31 години е на касиерска длъжност, то той определено не е много умен.
Канеман е бил сляп за лошо формулирания си проблем. Затова го е използвал за да направи важни изводи за т.н. Conjuction fallacy и дори с гордост го е споменал в Нобеловата си реч. А Нобеловият комитет му е ръкопляскал - нали членовете му също не са влизали в банка, освен като клиенти.
> неспособност на висшестоящия да намери правилно съответствие между проблема и нисшестоящия, способен да го реши, или
> лошо формулиране на проблема от страна на висшестоящия.
Български седмокласници решават задачи от сорта на: „В една фирма 50% от персонала са работници, 40% - мениджъри и 10% - управители. Да се изчисли еди-какво си“. В процеса на решаване на задачата се разбира че фирмата има 4 управителя, 16 мениджъра и 20 работника. Очевидно е че създателите на задачата си нямат идея как работят фирмите, защото са прекарали живота си в училища, инспекции и министерства.
Глупави формулировки могат да допускат дори Нобелови лауреати като Даниел Канеман, автор на „Проблема с Линда“:
Линда е на 31 години, неомъжена, много умна и говори без заобикалки. Завършила е философия. Като студентка е обръщала голямо внимание на дискриминацията и социалната справедливост, и е участвала в демонстрации против ядрените оръжия. Кое е по-вероятно:
А) Линда е банков касиер или
Б) Линда е банков касиер и деец на феминистко движение?
Ако някога беше работил в банка, то Канеман щеше да знае че банките назначават хора, които говорят със заобикалки и не са участвали в анти-правителствени демонстрации. Щеше да знае и че човек с университетско образование е малко вероятно да иска да работи като касиер, а ако на 31 години е на касиерска длъжност, то той определено не е много умен.
Канеман е бил сляп за лошо формулирания си проблем. Затова го е използвал за да направи важни изводи за т.н. Conjuction fallacy и дори с гордост го е споменал в Нобеловата си реч. А Нобеловият комитет му е ръкопляскал - нали членовете му също не са влизали в банка, освен като клиенти.
RSS Feed
