Направило ми е впечатление че високата оценка (над 6) на филмите в IMDb е неинформативна - имало е филми с високи оценки, които не са ми харесвали. Същевременно, ниската оценка (под 5) е супер-информативна и гарантира че филмът няма да ми хареса. Същата е ситуацията с хората: някои умни хора не ми се нравят, но няма нито един глупак, който да ми хареса.
|
What a piece of work is a man! He can't define what hardcore pornography is, but he can recognize it when he sees it (in the words of the world-famous American judge Potter Stewart).
With prime numbers, the situation is quite different - we can easily define them, but we cannot recognize them when we see them. Pierre de Fermat thought that 2^32 + 1 = 4294967297 is a prime number, but much later Leonhard Euler discovered it was not. Чудя се защо дават право на Турция да участва в европейски първенства (по футбол например). Никой няма да пусне Дания в американските първенства заради туй че по-голямата част от територията й е в Америка*. Никой няма да пусне Франция в африканските и южноамериканските първенства**. Не е само това, на Дания и Франция дори не им хрумва да поискат.
Чудя се за Турция, чудя се, но накрая се сещам за мисълта на Дъглас Мъри: Ние, европейците, знаем че не можем да станем каквито си поискаме. Не можем да станем индийци или китайци, но от нас се очаква да вярваме че всеки може да дойде в Европа и да стане европеец. __________________________________ * сещате се, става дума за Гренландия ** заради Рейньон и Гуян На Насим Талеб дължим прозрението че истинското знание за здравето и живота е негативно: по-добре е да знаеш какво да НЕ правиш (напр. да НЕ пушиш), отколкото да знаеш какво ДА правиш (напр. ДА пиеш таблетки с витамини).
Съществуват и други неща, нямащи нищо общо с живота и здравето ни, истинското знание за които е негативно (този път заради Принципа на Коперник, а по-точно т.н. Doomsday argument). Имам предвид бъдещето: > не знаем кои ще са милиардерите след 1 век, но би трябвало да знаем че Бил Гейтс няма да е сред тях; > не знаем кои ще са водещите компании след 2 века, но би трябвало да знаем кои (Епъл, Гугъл) няма да са сред тях; > не знаем как ще се препитават възрастните след 3 века, но би трябвало да знаем че пенсионното осигуряване в сегашния му вид няма да го има. Обиждаш се на сладкаря, отказал да произведе торта за гей-сватбата ти, без да се сетиш че гей-сватбата ти обижда сладкаря, а и доста други хора.
Епидемията
Благодарение на нея доживяхме да видим опашки пред книжарниците. Завивките Колкото и да е странно, комбинирането на завивките не е комутативно. Понякога одеялата А+Б топлят повече от Б+А. Добре е че, за разлика от докторите, няма държавно лицензиране на математиците. ... Математиката не е в ръцете на академиите, нито е изключителна собственост на професионалните математици. Тя живее и бива оформяна от всички тези, които размишляват за нея, които я описват, валидират, прилагат и развиват. ...
Математическото мислене подлага на съмнение своите предпоставки. То постоянно преразглежда аксиомите и хипотезите на които се основава. Здравият разум рядко се съмнява в себе си. ... ... сред Главните изпълнителни директори са между 4 и 8 пъти повече, отколкото сред цялото население?
Ако програмист стане застраховател, това означава че не се е справял с работата си на програмист. Ако застраховател стане програмист, това не означава че не се е справял с работата си, а ... че си е намерил по-добра работа.
Ако висш мениджър стане програмист, това означава че не се е справял с работата си на висш мениджър. Ако програмист стане висш мениджър, това не означава че не се е справял с работата си, а ... че е бил излъган че са му намерили по-добра работа. Казват че имиграцията била много полезна и се аргументират така: родените извън САЩ имигранти са 13% от общото население, но държат 1/3 от патентите и 1/4 от нобеловите награди на САЩ.
Да, ама не! Не е виновна имиграцията, а тези които ѝ пречат, т.е. имиграционните служби. Ако те пропускаха всеки чужденец (така както в родилните приемат всякакви родилки), то показателите на местните и имигрантите със сигурност щяха да се изравнят. Even if you can prove a theorem, you cannot prove it is interesting.
Дори и да можеш да докажеш една теорема, не можеш да докажеш че тя е интересна. Дания е скандинавска страна и жегите там са нещо необичайно. На хладно, датските глави работят добре, да не кажем "по-добре от другите":
> Оле Кристиансен измисли Лего-то, > Йенс Расмусен измисли предшественика на Гугъл Мапс, a > Ейгил Нилсен измисли съвременната футболна топка. Жегите побъркват датчаните сякаш повече от всички останали. Всеки момент се очаква парламентът им да превърне секса без изрично двустранно съгласие в изнасилване. Международен научен екип, включващ експерти като Стаменко Стойков, Спирос Тапирос и Сепуки Мураками, е проучил датското законодателство и е открил една основна слабост на законопроекта: Как така датчаните могат да плащат най-високите данъци в Европа без изрично да дават съгласието си, но няма да могат да правят секс без изрично да се съгласят? Заглавие от нашенски вестник гласи: "Безработицата тръгва надолу". Какво ли може да означава това? Че освен за "горните етажи" на обществото, тя вече е опасна и за "долните"? Или че след като е "завзела" Видин и Враца, тя "протяга пипалата си" към София и Перник?
Е, стана ли ви ясен проблемът с езиковата асиметрия: от един програмист може да стане журналист, но не и обратното. Представяте ли си как (и дали) ще работи програма написана така, както пишат редовите журналисти? Мнозина си мислят че социалните проблеми имат технологични решения. Да, ама не! Не можеш да пребориш корупцията с дронове над дворците на корумпираните и корумпиращите. Нито можеш да премахнеш бедността с добавяне на нули към банкнотите.
С технологичните проблеми ситуацията е различна. На технологичния проблем можеш да намериш социално решение. Немците намериха социално решение на технологичния проблем със съхраняването на отпадъците от АЕЦ: мислиха, мислиха и установиха че могат да забранят производството им, забранявайки АЕЦ. - Можеш да заковеш винт, но не можеш да завинтиш пирон - казал върховният жрец на фараона на Горен Египет.
- Ще ми обясниш ли с думи прости какво искаш да кажеш, или ще трябва да си търся нов главен жрец? - казал фараонът и направил движение с хоризонтална длан пред врата си, белким жрецът се сети какво има предвид. - Да, твоя божественост, ще обясня! За да убедиш хората че те са част от народа на Египет, ти първо трябва да ги убедиш че Нил е една река. За да го направиш, ти трябва да ги откъснеш от работата им и да ги разходиш от извора на реката до устието й. Това е толкова невъзможно, колкото е невъзможно да завинтиш пирон. Ако обаче подходиш силово и разходиш армията си от извора до устието, то народът на Горен и особено на Долен Египет ще разбере че Нил е една река, а Египет е една държава. Това дълго "разхождане" на войската би било трудно, но не и невъзможно, точно както не е невъзможно да забиеш със сила един винт. - Ахаа, сега вече те разбрах - рекъл фараонът на Горен Египет и след една успешна военна кампания станал ... фараон на цял Египет. Българската "наука" винаги е била на крачка след политиката, и на две след действителността. Думата джендър се появи в езика ни не защото "учените" ни откриха този феномен, нито защото го изкопираха от съчиненията на чуждите си колеги, а защото политиците ни започнаха да употребяват думата за свои цели.
Чета как разни наши "учени", изследвали епитафи, икони и параклиси и си мисля: Бог да поживи политиците, благодарение на тях научихме че монетата на пола има две страни: хардуерна (полът като sex) и софтуерна (полът като gender). Не е ли крайно време някой политик да ни научи че знанието има също две страни и два вида контрибутори, които в цивилизованите страни се наричат scholars (хора на знанието) и scientists (хора на науката)? Елементарно, Уотсън, и тук има асиметрия: всяка наука е знание, но не всяко знание е наука. А познавачите на епитафите и иконите определено не са учени. Чували ли сте за Лудогорието? Да? А виждали ли сте го? Да? Тогава знаете че вместо с луди гори там е пълно с подредени полета: я слънчоглед, я рапица, я нещо друго. Лудогорието е било горско царство преди, сега там царува асиметрията: от гора поле можеш да направиш сравнително лесно; да направиш от полето гора е доста по-трудно.
Е, ако не сте чували за Лудогорието, то със сигурност сте чували за науката и технологиите. И при тях положението е асиметрично: с подходяща атомна бомба можеш да направиш една планета на атоми, но няма как с планетна бомба да направиш от атоми планета. Деца или книги - това била представата на древните римляни за смислено изживeния живот. Чудя се само защо са пропуснали парите. Това си мисли Пекка Пекканен и изведнъж се сеща че парите лесно могат да бъдат похарчени. Като се замислиш, това важи и за децата: достатъчно е държавата да ги прати на война, какъвто беше случаят с големите синове на диктаторите Сталин и Мао. Виж, с книгите нещата са различни: кой може да похарчи евклидовата "Геометрия" или сонетите на Шекспир?
Райчо Рецидивистът поучава младия си колега:
- Не вярвай на чуждите истини, те винаги са обърнати наопаки. Да вземем за пример поговорката че кучето е най-добрият приятел на човека. Чул ли си куче да нахрани стопанина си? Или да го изведе на разходка? Истината е че човекът е най-добрият приятел на кучето, а не обратното. Или както би казал моят приятел Спирос, приятелството не е комутативно. Колегата на Райчо бързо усвоява урока: - Ако правилно съм те разбрал, от това че Спирос ти е приятел, не следва че ти си приятел на Спирос? - Точно така! - И като стана дума за Спирос, той не е ли в Гърция сега? - В Гърция е, защо? - Защото той имаше у тях едно супер-скъпо издание на "Илиадата" с гравюри от Теодоракис. Едва ли го е взел със себе си в Гърция, ако се сещаш какво искам да кажа ... - Много хора си мислят че в България има върховенство на закона, т.е. че всеки спор се води между равноправни страни и може да бъде решен справедливо (с логически и юридически аргументи), ако не другаде, то в съда - казва на студентите си Спирос.
- А нима не е така? - пита зубрачката с големите очила. - Разбира се че не е - отговаря Спирос. - Ако вие, колежке, утре обвините някоя публична личност че няма професионални качества и добра репутация, то на следващия ден тя ще заведе дело срещу вас - за накърняване на добрата й репутация. От друга страна, понякога се случва държавен надзорен орган публично да отказва на разни видни личности да заемат важни и високоплатени позиции заради липса на професионален опит и добра репутация. Мислите ли че срещу надзорни органи са били завеждани дела от подобни хора с накърнена репутация? Разбира се че не! Една важна личност може да ви осъди лесно за това че сте накърнили репутацията й, но я нека се пробва с държавата. Та нали на следващия ден след завеждането на делото държавата ще извади едно досие и личността, колкото и да е важна, сама ще се сети че не всичко с опита и репутацията й е наред. Читателят е в привилегирована позиция, защото е способен да избере кого да чете, какво да чете и дори дали да чете. Читателят бива насочван от:
> името на автора; > името на издателството; > заглавието на книгата и корицата й, > от приятели и познати, и особено от > рекламата и литературната критика. Авторът не разполага с този лукс, той не знае в какви ръце ще попадне отрочето му, какви очаквания има читателят и всъщност ... що за стока е читателят Х. Поради тази причина думите (идеите) на автора са понякога неразбираеми, а често (макар и харесани) те са криворазбрани. Тогава започват читателските писма, писмата за това какво си искал да кажеш и не е ли могло да го кажеш по-добре (вкл. по-разбираемо). Чета блестящия блог-пост "Писма на читатели" от Урсула Ле Гуин и не мога да се сдържа да не цитирам (подчертаното е от мен): Ако имаш проблем да разбереш какво значат, и дали изобщо значат нещо, моите книги, то мога да разбера желанието ти да ме попиташ, но те моля да не го правиш. Чети ревютата на критици, блогъри и учени! ... Това е тяхната работа и много от тях се справят учудващо добре. Това е работа, която и аз върша като критик. Но работата ми като автор на художествена литература е да пиша художествена литература, не да я обяснявам. Изкуството не е обяснение. ... Това не е моята работа, сладурче, това е твоята работа! "Българската армия е добра, но генералите не стават", казва Слави Трифонов, имайки предвид това че въпреки хаотичното поведение на управляващите, българите се справят с епидемията сравнително добре.
Това (с армията и генералите й) съм го открил отдавна, но ще го повторя пак: Български актьор може да играе под режисурата на Мел Гибсън, но Мел Гибсън никога няма да се съгласи да играе в българска продукция под българска режисура. Същата е ситуацията във футбола: големите български футболисти могат да играят в чужбина, но големите чужди футболисти не идват да работят в България. Затова ще си позволя да редактирам думите на Слави: Българският войник е добър, българският генерал - не. Затова българската армия не става - няма силна армия със слаби генерали. Дай на бедняка богатство и той ще стане ... богаташ.
Дай на глупака акъл и той ще стане ... богаташ. Не го ли разбра? Последен шанс: Дай на глупавия богаташ акъл и той ще стане ... по-голям богаташ. Ние сме равни: заради епидемията на всички ни е забранено да се разхождаме из парковете. Полицаите са по-равни: разхождат се из парковете за да пазят да не се разхождаме ние.
Произведенията на изкуството създават правила, но правилата не създават произведения на изкуството. Казал го е Клод Дебюси. Какво бихме могли да добавим?
Красотата на изкуството е специална. Усещате ли липсата на симетрия в афоризма на Дебюси? По същия начин са несиметрични и творбите му; ако не вярвате, прослушайте ги отзад напред. Айнщайновата формула, станала символ на науката, е красива, но в нея няма и грам от горната красота. Тя е симетрична, защото "звучи" по същия начин дори когато я запишем така: ccm = E. |
Categories
All
Archives
May 2023
|
RSS Feed
